СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кризата в Украйна поставя нови цели пред НАТО

Асошиейтед прес

С оглушителен трясък първият разузнавателен самолет АУАКС на НАТО пори млечното утринно небе над германската база „Гайленкирхен“ на път за мисията си да наблюдава въздушното пространство на Украйна. Ако се вслушате много внимателно, ще чуете също как алиансът НАТО бучи отзад на геополитическата сцена. Истински положителен обрат за 65-годишната военна организация, която все по-често бе порицавана от мнозина като скъп анахронизъм.

Кризата около Украйна „е предопределяща от гледна точка на НАТО“, казва Ник Уитни от Европейския съвет за външни отношения. По думите му „тя вдъхва нов живот“ на алианса. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен отпътува във вторник за Вашингтон за разговори, които ще се съсредоточат върху развиващата се криза.

По същото време вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън пристигна в Полша с ясен знак, че Съединените щати и НАТО са единни със своите обезпокоени партньори от военния съюз. Същия ден руският президент Владимир Путин прие анексирането на Крим и предупреди, че не желае никоя военна организация да действа до „оградата“ на Русия. „В момент като този всички ние оценяваме по специален начин факта, че сме в НАТО“, каза наскоро полският президент Бронислав Коморовски.

Съюзът НАТО бе създаден след Втората световна война, когато Западът се изправи срещу Съветския съюз в пряка конфронтация между капитализма със свободен пазар и комунизма – идеологическа борба, която по същество разцепи Европа на две. Крайно необходим през Студената война, когато срещу него бе Организацията на Варшавския договор и хиляди ядрени ракети, след рухването на комунизма ролята на алианса стана спорна и това се задълбочи още повече след балканските войни от 90-те години на 20-и век.

НАТО се разшири с много бивши членове на Варшавския договор и надхвърли географското си название – Организация на Северноатлантическия договор – до границите на Афганистан и Либия. Но Путин беше този, който с нашествието си на украинския Кримски полуостров възроди доверието към алианса. Освен дислоцирането на самолети АУАКС Великобритания реши в понеделник да изпрати следващия месец свои изтребители „Тайфун“ в подкрепа на натовските патрулни мисии над балтийските страни.

Понастоящем десет изтребителя „Ф-15 Си Ийгъл“ от ВВС на САЩ патрулират по въздушните граници на балтийските държави. А миналата седмица САЩ разположиха около 3030 души военен персонал и 12 изтребителя „Ф-16“ в Полша за съвместни учения, но и като подкрепа за своя партньор в НАТО.

Внезапно страни, които навремето бяха под контрола на Москва, помолиха НАТО за защита. „Ще бъде трудно да си представим по-силни гаранции за сигурността на Полша“, каза Коморовски миналата седмица, когато неговата страна честваше 15-годишнината от членството си в НАТО.

Случаят с Украйна се оказа ключов. Тя е партньор на НАТО, но не е член, така че не попада под Член 5 – клауза за колективна отбрана, която постановява, че нападението срещу един съюзник се смята за нападение срещу всички. Ако Украйна разполагаше с такава защита, би трябвало НАТО да осигури военна защита и, ако е необходимо, да влезе във война. „Да. Да, няма съмнение за това“, казва Стевен Блокманс от Центъра за европейски политически изследвания. „Ако Украйна беше страна от НАТО, тогава бихме говорили за нашествие и окупация на част от страната без съгласието на нейното централно правителство“, заявява той.

Ако Русия направи същото нещо в страна от НАТО, например в една от балтийските републики със значително руско малцинство, то „член 5 би предписал задължение за отбрана на тази страна, включително използването на военна сила“, казва Блокманс. „Ако Русия поеме този риск, за съюзниците от НАТО няма да има връщане назад от ръба на войната“, добавя той.

Опасенията от Русия са такива, че сега някои искат НАТО да изпрати сухопътни сили в балтийските държави, които да противостоят на заплахата от Москва. „Засиленото присъствие на съюзниците от НАТО в нашия регион ще е от значение, както военно, така и сдържащо“, заяви естонският министър на отбраната Урмас Рейнсалу в деня, когато АУАКС полетяха. По думите му „да живееш в съседство с Голямата мечка означава, че се нуждаеш от солидна отбранителна платформа“.

Всичко това допринася за очевидни промени на реалността в Европа, където през последното десетилетие търговията между Изтока и Запада изглеждаше обещаваща. Сега континентът се е вторачил в конфронтацията. Уитни от Европейския съвет за външни отношения казва, че на този етап няма кой знае каква алтернатива. „Необходимо е да се реагира по този начин. В противен случай е възможно Путин и онези около него погрешно да изтълкуват това като крайна слабост на Запада“, обяснява той и добавя, че това ще бъде „възстановяване на институционалните подходи, които ще бъдат валидни още много, много години“.

Още по темата: Въпроси за бъдещите отношения на Запада с Русия, за ролята на НАТО

Ако не нова Студена война, най-малкото това е завръщане към хладното съперничество, пише в. „Ню Йорк таймс“ по повод кримската криза. Допреди един месец повечето американци дори не можеха да намерят Крим на картата. Но анексирането на полуострова, станало със скоростта на светлината, рязко преначерта геополитическия атлас и може би окончателно сложи край на 25-годишния период на бурни, но също така и конструктивни отношения между САЩ и Русия, посочва американският вестник.

„Случилото се бе като земетресение и то не от четвърта степен“, казва Тоби Гати, специалист по Русия и сътрудник на Бил Клинтън, цитиран от изданието. Стивън Хадли, съветник по националната сигурност на Джордж Буш-младши, подчертава, че след тази криза ще бъде по-трудно възстановяването на отношенията с Русия, отколкото в миналото, защото де факто Путин отхвърли международния ред, установен след разпадането на Съветския съюз.

Като подписа споразумението за анексиране на Крим, руският президент Владимир Путин се надсмя над скромните санкции, наложени досега от САЩ и Европа. След церемонията в Москва говорител на Белия дом обеща повече санкции, но не стана ясно колко повече, посочва изданието в друг коментар. Критици на Обама и дори някои от неговите поддръжници бяха изненадани и разочаровани, че наложените в понеделник финансови санкции касаеха само 11 руски и украински официални лица. Така че президентът на САЩ бързо попадна под натиска от двата политически лагера, настояващи той да бъде по-твърд, подчертава всекидневникът.

Относно действията на Запада след Крим, вестникът прогнозира в редакционна статия, че САЩ и Европа ще трябва да се уверят, че Путин няма да планира подобни действия в Югозападна Украйна- миннодобивен и промишлен район, където проруското мнозинство от населението е неспокойно, откакто властта в Киев се смени преди три седмици. САЩ и Европа ще продължат да настояват за изпращането на наблюдатели от ОССЕ или на ООН в югоизточна Украйна.

От друга страна, те трябва да наблегнат, че ново руско посегателство срещу украинската територия ще доведе до по-тежки санкции. Преди всичко Германия – най-големият търговски партньор на Русия, трябва да разсее съмненията в готовността й да наложи тежки икономически санкции. Западът ще трябва да окаже и значителна помощ на Украйна. Европа ще трябва да предприеме стъпки, за да намали зависимостта си от руския газ с помощ от САЩ.

И накрая ЕС ще трябва да обмисли по-ефикасен начин за реагиране при спешни ситуации, вместо да търси консенсус между своите 28 страни членки, който в настоящата криза забави ефикасния отговор, посочва „Ню Йорк таймс“.

Руската агресия в Крим като цяло постави НАТО във фокуса на вниманието, посочва изданието в отделна статия. Централната роля на алианса като противовес на Москва беше съживена, както и въпросите относно вариантите за действие на НАТО и по принцип способността на алианса да действа.

В друг анализ вестникът прогнозира, че историята е показала, че ликуването на кримчани може да е закратко. Достатъчен е примерът с Южна Осетия, която през 2008 г. изпита същите емоции, когато Русия официално призна анклава за независим от Грузия. Местните лидери тогава започнаха да мечтаят за изграждането на икономика, базирана на туризма, като тази на Монако и Андора, но подобно нещо не се случи и днес икономиката на Южна Осетия е изцяло зависима от бюджетни средства от Русия.

Безработицата е висока, цените също, защото стоките трябва да бъдат доставяни през тунел. Политическата система е контролирана от елит, лоялен на Москва, който е достатъчно заможен, за да кара лъскави черни коли, докато много пътища са разбити и без асфалт, а десетките пострадали през кратката война от 2008 г. къщи така и не са поправени, припомня нюйоркският вестник.

Изброявайки страданията на руския народ, Путин заяви вчера, че Русия има правото да си поиска обратно Крим и подписа договор, с който де факто го направи, пише в. „Вашингтон пост“. Така руският президент хвърли Европа в най-сериозната криза от десетилетия насам. Речта му вчера продължи близо 50 минути, в които той изброи оплакванията срещу Запада, натрупали се у Русия в продължение на 20 години Путин обвини Запада, че подкрепя украинците, отговорни за терор, убийства и размирици, като ги нарече русофоби, нацисти и антисемити, посочва вашингтонското издание.

Какви бяха мотивите на Путин във връзка с Крим, пита изданието в друга статия и посочва, че според някои експерти на първо място той е важен за руската сигурност. Според други анализатори Путин има планове за една по-голяма Русия, защото още през 2005 г. е определил колапса на СССР като геополитическа катастрофа. Според трети всичко може би се корени в това, че при преизбирането си през 2012 г.

Путин се сблъска с нова заплаха под формата на масовите протести и трябваше да потърси подкрепа на по-консервативни и националистически насторени избиратели, които сега харесват действията му в Крим. Според някои наблюдатели Путин е възприел Евромайдана в Украйна като заплаха за руския политически режим. Но разбира се, никой не може да каже какво точно мисли Путин, отбелязва изданието.

В друга статия за мотивите на Путин спрямо Крим се припомня, че през 1999 г. правнучката на Никита Хрушчов – Нина Хрушчова, е казала за Путин: „Когато човек е бил агент на КГБ , той винаги си остава агент“, в отговор на положително изказване на нейната майка за тогавашния нов руски президент.

Нина Хрушчова, която е асистент по международна политика в Ню Колидж в Ню Йорк, е изумена от вчерашните твърдения на Путин, че Хрушчов е отговорен за настоящата бъркотия в Крим. Със сарказъм тя подчертава пред американското издание, че Путин се възприема като месия, обединител на руските земи, призван да поправи историческите грешки. Вестникът припомня, че на 20 февруари Хрушчова прогнозирала, че Путин ще нахлуе в Украйна, шест дни по-късно – че Крим ще бъде превзет, и точно това се случи. Сега тя прогнозира, че Путин няма да продължи действията си в Украйна, само защото е прекалено скъпо да нахлуе в друга страна.

Докато едни празнуват в Крим, други оплакват съдбата си, посочва в. „Вашингтон пост“ в статия, посветена на татарското население в Крим. Вестникът отбелязва също, че кримската криза поставя въпроси за ролята на НАТО. Според генералния секретар на алианса Андерс фог Расмусен няма съмнение, че Европа трябва да инвестира повече в отбраната и сигурността, но много европейци искат също така потвърждение на американския ангажимент към европейската сигурност. Според някои експерти обаче имиджът на Запада на непобедим и неговата способност да застава зад приятелите си може би вече са дискредитирани.

В отделен коментар „Вашингтон пост“ посочва, че за САЩ има и военна поука от случилото си с Крим. Военни експерти анализират сега действията на руските сили за специални операции (Спецназ), които бяха разположени в Крим много по-бързо от очакваното. Когато Барак Обама предупреждаваше Москва, че ще има висока цена за нейното нахлуване в Крим, руските сили вече бяха там и интервенцията беше свършен факт. Експертите са впечатлени от точността и дисциплината на руските сили в Крим и от техния професионализъм, намалил риска от инциденти, които можеха да излязат извън контрол, посочва в. „Вашингтон пост“.

Ще стане ли Крим „пролог към нова война“

„Жителите на Крим отправиха към Русия молба да ги защити“, заявява „Росийская газета“. Официозът цитира вчерашната реч на президента Владимир Путин пред депутати, сенатори и висши чиновници: „Не можехме да не се отзовем. Инак просто щеше да е предателство“.“Не вярвайте на онези, които ви плашат с Русия. Че след Крим щели да последват други региони. Не искаме разделяне на Украйна“, обърна се Путин към украинския народ, но отсече: „Крим няма никога да бъде бандеровски“.

Според договора, подписан вчера от Путин с кримската и севастополската управа, от вчера на полуострова формално е в сила руското законодателство, посочва „РБК дейли“. Фактически това ще стане след ратификацията на документа – всички украински правни актове, действащи в Крим, ще изчезнат и ще се задействат руските закони, обяснява Леонид Калашников от външнополитическата комисия в Държавната дума.

Кремъл може да получи прочутата вила на Михаил Горбачов в кримския комплекс Форос, също и бившите санаториуми на ЦК на КПСС в Крим, предполага „Московский комсомолец“. Затова пък според „Новие известия“ кримските ученици „ще получат привилегии при кандидатстване в руски вузове“, а „Държавната дума обещава да подобри живота в Крим“.

„Независимая газета“ обаче сравнява словото на Путин с Фултънската реч на Чърчил. „Желязна завеса може пак да отдели Русия от Запада“, предупреждава вестникът.

Още преди словото на руския лидер висшите управленци, събрани в залата, „учудващо позитивно обсъждаха необходимите стъпки за решаване на проблемите, които съвсем явно ще последват присъединяването на Крим и Севастопол към Русия“, пише „Новие известия“.

„Проблеми както вътрешни – нуждата от инвестиции в региона с цел да бъде издигнат до общоруското равнище, така и външни – например сегашните санкции от страна на САЩ и ЕС“, посочва изданието.

Санкциите срещу срещу руски официални лица и депутати няма реално да накърнят отношенията между Москва и Вашингтон, а екипът на Барак Обама едва ли ще се осмели да предприеме сериозни икономически мерки като замразяване на бизнесактиви или търговски ограничения, твърди „Росийская газета“.

Докато президентът на САЩ не се разбере с европейците (ако изобщо успее), няма смисъл Вашингтон да налага забрани на американския бизнес в Русия. Инак само ще отстъпи на европейците част от руския пазар, смятат говорили пред вестника експерти от бизнессъвета Русия-САЩ.

„Московский комсомолец“ преценява какво ще означава за Русия евентуалният отказ на Франция да изпълни договора за доставка на хеликоптероносачи клас „Мистрал“ на Москва.

„Русия ще си спести почти 1,5 милиарда евро“, щом Париж й върне платените вече 700 милиона „плюс сериозна неустойка. Ето ти вече бонус. Общо взето, приятничко наказание. Но не тъй приятно за френските корабостроители, които ще си изгубят работата“, иронизира всекидневникът.

Междувременно официален Киев заплаши да отнеме държавни активи на Русия в Украйна и трети страни като обезщетение за изгубения Крим. Само в Украйна може да бъдат отчуждени руски активи за 2 до 4 милиарда долара, а рисоквете от запор на руско имущество в трети страни са съвсем реални. Според експерти обаче потенциалната печалба на Кремъл пак е двойно по-голяма от загубите, пише „РБК дейли“.

Речта на Путин сложи точка в днешното световно устройство, заявява в заглавие „Ведомости“. „Фактически Путин предложи на световната общност на дело, а не на думи да приключи периода на еднополюсна глухота и прекомерни амбиции откъм Запада“, започнал след разпадането на Съветския съюз, коментира Дмитрий Бадовски, представен като шеф на прокремълския неправителствен фонд ИСЕПИ.

Според него „Путин предлага нови принципи на международния правен ред, базирани върху единство на стандартите в международното право, истина, справедливост и зачитане на националните интереси“.

Действията на Путин са сериозен удар за онези американци и руски жители, които повярваха, че е възможна процъфтяваща, демократична, силна и уважавана Русия, изцяло интегрирана в международната общност; които я смятаха за стабилен партньор на САЩ в борбата срещу общите заплахи, изтъква обаче бившият посланик на Вашингтон в Москва Майкъл Макфол.

„Днес ние и Западът живеем в успоредни светове, заявява в „Комерсант“ руският министър Михаил Абизов, натоварен с проекта „Отворено правителство“. „Успоредни групи хора и политици, успоредни аргументи. Рано или късно обаче ще трябва да търсим пресечни точки. Нали в геометрията на Лобачевски успоредните прави се пресичат!“, прогнозира той. „Ние обаче живеем в геометрията на Путин“, добавя вестникът.

За „полицейска операция с цел да бъде ликвидиран режимът на пучистите“ в Киев настоява авторът на публикация в „Известия“. „Утро“ се пита дали Крим ще стане „пролог към нова война“. Ситуацията може да прерасне в бойни сблъсъци при всеки развой на събитията, независимо дали украинските войски в Крим „позорно ще се предадат“ или ще избухне конфликт между двата лагера, твърди електронното издание.

„Запалката е заредена и може да пламне всеки момент. Бурето с бензин, което може да бъде подпалено, са активно засилваните и от двете страни противоречия около Източна Украйна. Точно така започват всъщност гражданските войни“, добавя „Утро“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.