СофияПловдивВарнаБургасРусе

Разногласия в ЕС за строги санкции срещу Русия

Ройтерс

Подиграваният от Москва Европейски съюз трябва да наложи по-строги санкции на Русия заради Крим, за да стресне руския президент Владимир Путин, но способността му да се договори за тях е ограничена и е възможно тази цел изобщо да не е постижима.

Русия реагира с пренебрежение на първата фаза от санкциите на ЕС – визови ограничения и замразяване на активи на 13 руски и 8 кримски граждани. Вицепремиерът Рогозин се присмя на ЕС и САЩ в Туитър, наричайки мерките им слаби и безсмислени.

Някои външни министри на ЕС неофициално се съгласяват с това и са разочаровани. Те искаха по-тежки санкции, но ограниченията на ЕС трябва да се одобряват единодушно, което значи, че наказателните мерки са толкова силни, колкото разреши страната с най-резервирано отношение.

Австрия е сред скептиците. „Санкциите не решават проблеми. решението може да е единствено водене на преговори“, каза канцлерът Вернер Файман.

Лидерите от ЕС ще се срещнат от утре в Брюксел и ще обсъдят разширяване на санкциите с добавяне на имена към вече включените 21 в списъка за визови ограничения и замразяване на активи, евентуално с включване на олигарси или хора от близкото обкръжение на руския президент Владимир Путин.

Има силна съпротива срещу ескалирането на санкциите, които целят да спънат стремежа на Путин на включи украинския регион в Русия.

На работен обяд няколко дни преди налагането на първата фаза от санкциите в понеделник, един посланик в ЕС предупреди, че не трябва да се действа твърде бързо или агресивно към Москва.

„Не искаме да се озовем на ескалатор, за който не знаем къде отива“, каза той, като изтъкна, че щом се направи първа стъпка за санкции, незабавно следват призиви за нови мерки за увеличаване на натиска.

„Какво правим, когато санкциите се изчерпят?“, попита той, намеквайки, че ЕС не иска – и не би могъл да си позволи – по-енергичен сблъсък с Русия.

В крайна сметка страната на посланика се присъедини към останалите в единодушното приемане на мерките, които бяха по-леки от наложените от САЩ.

„Направихме каквото казахме, че можем да направим, обаче да – САЩ са от Марс, ЕС – от Венера. Струва ми се, че не сме особено въодушевени, когато става дума за налагане на санкции, защото ще си платим за това“, каза полският външен министър Радослав Шикорски, който искаше още поне четири имена в списъка на ЕС, но това бе отхвърлено от други страни членки.

Макар и да е възможно тази седмица да се постигне споразумение между всички 28 страни членки за разширяване на списъка – според дипломати се обсъждат стотина имена – това едва ли ще смути особено Русия.

Вместо това критично важният въпрос е дали ЕС може да се договори за следващата стъпка – ескалиране на санкциите чрез включване на финансите и търговията – мерки, които пряко биха навредили на износа, фирмите и банките на Русия, а в резултат – и на тези на ЕС.

Третият етап, който лидерите от ЕС се споразумяха на 6 март да предприемат, ако Русия още повече дестабилизира Украйна, ще е сравнима със санкциите, които ЕС и САЩ наложиха на Иран заради ядрената му програма. Това наистина би имало сериозни последици за Москва.

Проблемът е, че твърде малко страни членки иска да го обмислят, тъй като възможните последствия ще са много тежки, както от въздействието върху двустранната търговия, така и от вероятните ответни мерки на Москва.

От Финландия, която има 1300 км обща граница с Русия и история на военна вражда, до Кипър, който поддържа тесни банкови, имотни и инвестиционни връзки с Русия, почти всяка страна от ЕС има причини да се безпокои.

Германия е сред най-решените да се противопоставят на Москва, но тя получава 40 процента от природния си газ от Русия. Великобритания иска да е твърда, но руските фирми и олигарси използват Лондон като свой финансов център. Френските банки са вложили близо 50 милиарда долара в Русия.

Испания, Португалия, Италия, Румъния, България, Гърция и балтийските републики имат подобни или сходни причини да са резервирани, заедно с Австрия.

„Ще достигнем етапа, в който страните от ЕС, които имат интереси или инвестиции в Русия, сериозно ще пострадат“, каза Найджъл Къшнър, изпълнителен директор на лондонската юридическа кантора „Дъбъл Ю лийгъл“. Според него е слабо вероятно вероятно ескалацията да проработи.

Това поставя ЕС пред труден избор. Той може да прибави имена към съществуващите санкции тази седмица и едва-едва да запази единството си, въпреки че това с нищо няма да накара Москва да се подчини. Обаче въвеждането на нови, по-строги мерки, които реално биха засегнали Москва, може да се окаже твърде трудно и пораждащо разногласия и Русия е наясно с това.

Вместо това ЕС може да се ограничи до търсенето на дипломатически начини да смъмри Москва, като същевременно бъде принуден дискретно да приеме, че Крим е в руски ръце, а териториалната цялост на Украйна – лайтмотивът на последния месец – е разбита.

Още по темата: Европа трябва да преодолее разделението и да действа

Следващата битка ще се води за Украйна, прогнозира анализаторът Тимъти Гартън Аш в коментарна статия във в. „Гардиън“. В друга статия изданието определя онова, което направи Путин вчера, като имперски акт и припомня историческите жестокости, извършени от Москва спрямо татарите в Крим.

Британският в. „Индипендънт“ посочва, че в кримската криза Европа е показала, че страда, образно казано, от сериозен недостиг „и на моркови, и на тояги“. Изданието цитира представителя на опозиционната Лейбъристка партия Крис Брайън, който се пита защо още от началото е бил изключен всякакъв военен вариант в отговор на руската намеса в Крим, след като например по отношение на Иран той никога не е бил изключван.

ЕС трябва да действа след това заграбване на територия от страна на Путин, посочва британският в. „Файненшъл таймс“. Руският президент винаги е бил един от най-ловките „шахматисти“, но скоростта, с която той действа в последните 72 часа, изненада дори най-критичните му опоненти, посочва изданието.

Сега след като Путин погълна Крим, дипломатическото внимание се насочва към ЕС. Досега европейските лидери отговориха по-твърдо на руската агресия, отколкото се очакваше. Германският канцлер Ангела Меркел беше особено пряма, изоставяйки присъщия си инстинкт за компромис и порицавайки Путин, че прибягва до закона на джунглата.

Но блокът си остана белязан от различия между членовете по въпроса как да се реагира, като Великобритания и Полша възприеха по-твърд тон, отколкото Италия и Испания, които бяха по-предпазливи. Резултатът беше, че ЕС изглеждаше по-малко склонна отколкото САЩ да отговори твърдо на Русия. Т

ова засили впечатлението в Кремъл, че Западът е разделен. Сега европейските лидери трябва да променят това възприятие по два начина на срещата си на върха утре. Първо, те трябва да увеличат броя на високопоставените руснаци, които са обект на такива санкции като замразяване на авоари и визови ограничения. В нов списък трябва да бъдат включени и хора, близки до Путин. И второ, европейските лидери трябва да дадат ясно да се разбере, че ще наложат широкообхватни икономически санкции на Русия, ако Путин продължи напред с агресията си.

Путин отпразнува победата си в Крим, така в. „Фигаро“ обрисува вчерашната церемония в Кремъл по присъединяването на Крим към Русия. Вестникът се спира върху твърдите реакции на Запада и организира анкета сред читателите си дали трябва да бъде анулирана поканата за участие на Путин във възпоменателните церемонии по повод 70-ата година от дебаркирането на съюзническите сили в Нормандия.

Изданието припомня и ареста преди седмица на Дмитро Фирташ, украинския олигарх и поддръжник на бившия украински президент Виктор Янукович. Той беше задържан във Виена, тъй като е разследван от ФБР от 2006 г. за корупция. Вашингтон иска екстрадирането му от Австрия, която обикновено посреща добре олигарсите и техните капитали.

Тогава беше обявено, че арестуването на Фирташ няма нищо общо с Украйна, но беше странно, че той можеше да се разхожда свободно в Западна Европа, без да бъде обезпокояван, въпреки че го издирваше Вашингтон. Този арест точно сега обаче трябва да бъде възприеман като европейско предупреждение към Кремъл, посочва в. „Фигаро“.

САЩ и Европа готвят нови действия спрямо Русия, но Владимир Путин се подигра вчера със западните санкции, обобщава в. „Монд“. Италианският в. „Стампа“ анализира речта на Путин и посочва, че той е използвал съветски клишета, когато е говорил за Запада. Путин обобщи всички комплекси и клишета на СССР, посочва социологът Лев Гудков, цитиран от вестника.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.