СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо Абхазия се страхува да стане Крим

Росбалт

След референдума в Крим за присъединяване към Русия населението в Абхазия и Южна Осетия се вълнува. Обсъждайки пресния прецедент, хората спорят как ще е по-добре – да молят за приемане в Русия като Крим или да запазят привидната си независимост, призната едва от четири субекта на международното право.

На битово равнище Южна Осетия най-вероятно ще поиска да се събере със Северна Осетия – да влезе в Русия. Друг въпрос е обаче мултиетническа Абхазия, по-многолюдна и стратегически важна за Москва. Медийните форуми, в които абхазците дейно участват днес, открояват различни мнения.

Онези (главно малцинствени народности), според които в Абхазия управлява днес етнокрация, пледират за присъединяване към Русия с надеждата малко да се разведри атмосферата. Включване в състава на Русия искат и етническите руснаци – в Абхазия се опитват сегиз-тогиз да им вземат имотите, не липсват и други неприятности.

Има и хора, които по принцип са за независимост, но силно ги блазни надеждата, че влязат ли във Федерацията, стандартът в Абхазия поне малко ще доближи този в Русия.

Други пък смятат независимостта за основно достояние на абхазкия народ, платено с живота на хиляди и хиляди. И нищо че мнозина се чувстват гладни и несигурни в новата абхазка „суверенна демокрация“ – е, нека търпят, нека търсят промяна към по-добро и се трудят неуморно.

Същевременно мнозина абхазци се дразнят, че тяхната „Страна на душата“ може да е призната за независима, но срещу това им се налага да търпят на своя земя „руснаците с военните им бази“, които се държат господарски и се церемонят с местните хора само номинално – ръководни постове заемат представители на коренната нация и на практика абхазкият „суверенитет“ свършва дотук.

По същата логика абхазците смятат, че няма да спечелят от включване в състава на Русия по-специално защото направо ще изгубят родния си език из необятните руски простори. Или ще бъдат накарани да го забравят – а с него и етническата си идентичност.

Днес обаче се страхуват най-много, че Москва няма да ги пита дали искат влизане в Русия, а ще формира ситуация, в която просто няма да имат друг избор – освен да се запътят обратно към Грузия.

Сухуми се пита и дали с евентуалното си влизане в Русия Абхазия не би изгубила своя Галски район с компактно грузинско население.

С една дума, абхазците спорят днес за плюсовете и минусите от хипотетичното влизане в Русия, дори подмятат за риск от вътрешна конфронтация на тази почва. Малцина обаче се замислят дали Русия цели сега радикално да прекрои политическата карта на света, навличайки си ново главоболие – икономически изостаналата, не твърде благонадеждна Абхазия.

Освен това, дали на фона на кримските събития Русия се стреми към нов задграничен конфликт, търси ли нова причина за изостряне на „студената война“ със Запада и НАТО?

Присъедини ли Русия Абхазия, проблемите й няма да се изчерпят с това. Сериозно напрежение ще се появи по грузинско-руската граница – а за разлика от Крим Абхазия едва ли си струва подобни жертви. Първо, там няма бази на руския флот. Второ, местните руски военни бази си действат и без Абхазия да е в състава на Русия.

И да не забравяме, че Русия доста се охарчи за „независимостта“ на Абхазия (а присъединяването на Крим ще й струва в пъти повече), но от тези харчове абхазката икономика не процъфтя – републиката все още е наполовина в развалини и живее от дотациите на Москва, а стандартът на местните хора, дори да не спада още повече, със сигурност не се и вдига.

Абхазците може впрочем да се облажат временно от положението в Крим – ако там се провали курортният сезон, по-бедните руски туристи може през лятото да изберат неблагоустроените, но пък евтини абхазки плажове.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.