СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кримска пролет в Турция

Бурак Бекдил

Да се надяваме, че кримските татари не са изложени на риск. Това може да е доста неудобно за Турция, която е позната като главен защитник на всички онеправдани мюсюлмани по света. На 6 март Мустафа Джемилев, лидерът на кримските татари, заяви на пресконференция, че външният министър Ахмет Давутоглу му е казал, че Турция „незабавно ще се намеси“, ако татарите се чувстват изложени на риск. Ако Давутоглу е говорил сериозно, сродните с турците кримски татари скоро може да се окажат изложени на риск.

Вероятно все още объркан заради непостигнатата победа в Сирия Давутоглу посочи, че след Сирия, и Украйна е тест за международната общност, с други думи казано „искаме могъщият Запад да направи това, което смятаме, че е най-добре за нас в Украйна – точно както в Сирия“. Разбира се, професор Давутоглу има добри познания по история и знае, че откакто татарите са се заселили в Крим, техните турски братя са загубили всичките 17 войни, които са водили срещу Русия.

В Сирия Турция индиректно се изправи срещу Русия; в Крим пък може да се изправи директно срещу нея. Това е така, тъй като няколко дни, след като Анкара обеща, че никога няма да изостави братята си татари и самият премиер Реджеп Тайип Ердоган пое инициативата татарите да не бъдат изоставени: той лично разговаря с руския президент Владимир Путин и го помоли да защитава правата на кримските татари. Татарите трябва да са въздъхнали с огромно облекчение.

Обичайните и твърде шумни турски изявления за положението на арабските братя в Сирия, Египет и ивицата Газа не се чуват във връзка със ситуацията, свързана с татарските братя. Вместо това Турция насърчава Запада и Москва да прави това, което смята, че трябва да се прави в Крим. Това е по-добре и по-безопасно за целия свят.

Всъщност в деня след кримския референдум, с който полуостровът бе анексиран от Русия, могъщият турски военноморски флот изпрати две фрегати, корвета и кораб за логистична подкрепа за учение в района на Африка. Отново трябва да се каже, че това е по-безопасно за флотилията, отколкото да плава в Черно море; и може би е по-добре за световния мир.

Каква е мисията? Да се изпрати посланието, че турският военноморски флот служи за поддържането на световния мир. За щастие посланието ще бъде предадено на огромно разстояние от Крим, докато турската мини-флотилия плава до 27 африкански страни.

Без съмнение Ердоган и Давутоглу играят по-умна (или най-малкото по-реалистична) игра в Крим, отколкото играха в Сирия и Египет. В навечерието на референдума в Крим Ердоган просто коментира, че „нещата не изглеждат благоприятно за кримските татари“.

И познайте къде бе Давутоглу – първият външен министър, посетил украинската столица след падането на човека на Русия в Киев, броени дни преди референдума, или когато неминуемото се подготвяше? Москва? Вашингтон?

Външният министър бе в Сейнт Винсент и Гренадините; не, той не бе там, за да ходи на плаж. Той бе там, за да спечели гласове за кандидатурата на Турция за Съвета за сигурност на ООН. След като се срещна с членове на Карибската общност (КАРИКОМ) Давутоглу съобщи добрите новини, с които бе намалено напрежението в Черно море.

Предполагам, че посещението на Давутоглу в карибските страни във времена като днешното може да е имало тайна програма, нещо с по-стратегическо значение, отколкото само събиране на гласове за членство в Съвета за сигурност на ООН.

Оглеждайки в ретроспекция основните линии на турската външна политика, на която карибските страни имат доверие, има причина да се допусне, че има турски план за кандидатстване в КАРИКОМ за пълноправно членство. Това няма ли да е съвсем невероятно?

И това изглежда е по-вероятна опция, откакто след „падането на Крим“ шансовете на Турция за членство в Шанхайската организация за сътрудничество изглеждат съвсем слаби.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.