С какви санкции разполага Обама срещу Путин?

Русия подлага на изпитание външнополитическите инструменти на САЩ 

Асошиейтед прес

Путин срещу Обама. Колаж: рийдингийгъл

Агресивният начин, по който Русия анексира Крим, е тест за главните постулати на външнополитическата философия на президента Барак Обама: вярата му в силата на пряката дипломация, предпочитанието му към икономическите санкции като наказание и склонността му да действа предпазливо, за да избегне създаването на по-сериозни проблеми в дългосрочен план.

Въпросът пред Белия дом е дали мерките, които не успяха да попречат на руските апетити към Крим, са достатъчно твърди, за да предотвратят по-нататъшна ескалация на руските действия? И ако стане ясно, че те продължават да са недостатъчни, какво друго е готов да предприеме Обама, за да обърка сметките на Путин?

Наборът от допълнителни възможности изглежда ограничен. Белият дом казва, че военният отговор не влиза в плановете, а официални лица засега отхвърлят призивите за доставки на военно снаряжение на едва прохождащото украинско правителство. САЩ вместо това вероятно ще се фокусират върху финансова помощ за Украйна и още по-строги санкции срещу руски официални лица, които Белият дом смята за отговорни за кризата.

Говорителят на Белия дом Джей Карни обеща в сряда, че „ще бъдат взети още мерки“. Той подсказа, че финансовите наказания могат да засегнат и руския оръжеен сектор, богатите олигарси и още кремълски служители.

А вицепрезидентът Джо Байдън, опитвайки се да разсее опасенията на страните, които са близо до руските граници, каза в Литва, че САЩ ще отвърнат на всяка агресия срещу натовските съюзници. „Ние сме с вас!“, увери ги той.

Досега обаче санкциите, наложени от САЩ и ЕС, не успяха да обуздаят Путин. Не помогнаха и преките призиви на Обама към Путин в четири дълги телефонни разговора, нито пък усилията му да изолира Русия в международен план, като решиха заедно със съюзниците да прекратят подготовката за икономическата среща на върха, на която Путин трябваше да домакинства това лято.

„Сами се поставихме в ъгъла, в много неудобно положение. Путин съвсем правилно прецени, че сме доста ограничени във възможностите си в тази ситуация“, каза Роза Брукс, професор по международно право от Джорджтаунския университет, която работеше в Пентагона по време на първия мандат на Обама.

Почти всяка наказателна мярка или предупреждение от страна на САЩ бе посрещната предизвикателно от руския лидер. Часове след като САЩ и ЕС наложиха първата серия от блокиране на авоари и други санкции срещу руски и украински служители, Путин формално призна независимостта на Крим от Украйна. На следващия ден той подписа договор, с който Крим стана руска територия.

„Ако натискате една пружина твърде силно, в един момент тя ще „удари“ обратно. Това не трябва никога да се забравя“, каза руският президент в една пламенна реч във вторник.

Кримската криза стана „гореща точка“ в нов спор между Изтока и Запада. Русия вкара войски на полуострова, след като подкрепяният от Кремъл президент избяга от столицата Киев в разгара на протестите срещу решението му да се откаже от плановете за задълбочаването на връзките с Европа. В неделя избирателите в Крим с огромно мнозинство гласуваха за присъединяване към Русия. В сряда руски войски завзеха военни съоръжения из целия полуостров.

Белият дом заклейми руските действия като нарушение на международното право и отказва да признае руското анексиране на Крим. Действията на Путин изложиха Обама на нови критики от републиканците, според които президентът, който вече е във втория си мандат и политически отслабен, изглежда нестабилен на международната арена. Сенаторите републиканци Джон Маккейн и Линдзи Грейъм призоваха Обама да окаже военна помощ на Украйна във вид на малки оръжия и муниции, както и невоенна помощ на правителството в Киев.

„Западът трябва да накара Русия да си плаща, и то в реални разходи, за своята агресия в Украйна. Но като не успяваме да направим това, само поощряваме агресия и на други места“, заявиха двамата сенатори в обща декларация.

Други депутати, включително конгресменът от Вирджиния Ерик Кантор, призоваха САЩ и международните им партньори да прекратят членството на Русия в Г-8. Кантор, който е номер 2 сред републиканците в Камарата на представителите, призова също администрацията да увеличи енергийния износ с цел да отслаби „задушаващата руската хватка“ върху петролните и газовите доставки за Украйна и голяма част от Европа.

Служители от администрацията в частни разговори признават, че Путин едва ли ще се откаже от Крим – стратегически важен полуостров, на който който отдавна има руска военна база. Вместо това най-належащите грижи на САЩ са да се разреди напрежението в Крим, където има украински и руски войски, и да се предотврати натиск на Путин към райони в Източна Украйна, в които също живее проруски настроено население.

Държавният секретар Джон Кери каза, че всяко ново руско нахлуване в Източна Украйна ще се разглежда като „пресичане на червена линия“, но отказа да конкретизира как САЩ ще отвърнат.

Въпреки острия тон от страна на САЩ и Европа, и от двете страни на Атлантика има практически съображения, които вероятно ще окажат влияние върху бъдещите решения за наказателни мерки срещу Русия. Европейските страни, включително мощната Германия, имат дълбоки икономически връзки с Русия и се опасяват, че Путин може да отвърне с финансови контрамерки, ако ЕС въведе по-строги санкции.

Вашингтон също е заинтересуван Русия да държи отворени снабдителните пътища, които Пентагонът използва за изтегляне от Афганистан, и разчита на сътрудничеството на Путин по споразумението за ликвидиране на сирийския химически арсенал.

Но може би най-належащо за Обама е руското партньорство в трудните международни преговори с Иран за ограничаване на ядрената програма на ислямската република.

Руснаците не са заинтересувани да разсеят тези опасения. Висш руски депутат заяви вчера за Интерфакс, че Москва може да преразгледа позицията си по ядрените преговори в отговор на евентуални действия, предприети от САЩ и Европа.

Още по темата: Забрана за „Банкатата на Путин“

На извънредна пресконференция в четвъртък президентът на САЩ Барак Обама обяви разширен пакет мерки, насочени срещу Русия. Причина за тях стана непризнатото от международната общност анексиране на Крим от страна на Русия.

Обект на мерките стана банка ОАО АБ „Россия“, за която се твърди, че е осигурявала материална помощ на руското управление. Известна още като „Банката на Путин“, тя ще бъде отрязана от достъп до доларови ресурси.

ОАО Акционерна банка „Россия“ е голяма банка от Санкт-Петербург, известна с добрите отношения на акционерите й с президента Путин. Тя е ориентирана предимно към обслужване на едри и средн икорпоративни клиенти, включително структури на „Газпром“, „Северстал“ и предприятия в Северозападния район.

Основана е през 1990г. с участието на Областния комитет на КПСС в Ленинград като търговска банка „Россия“. Днес най-големият акционер в нея е Юрий Ковалчук, за когото медиите описват, че принадлежи към т.нар. кръг „Озеро“ – особено близки до Путин руснаци, забогатели впечатляващо бързо по негово време. Освен това АБ „Россия“ е основен акционер в Национална Медиа Група – най-големият руски медиен холдинг, собственик на телевизионния „Первый канал“, покриващ близо 98% от територията на страната и водещ неприкрита пропаганда в полза на Кремъл.

Забрана за издаване на визи, блокиране на активи и собственост ще бъдат обявени за Юрий Ковалчук, братята Борис и Аркади Ротенберг, Генадий Тимченко и Владимир Якунин, за които се смята, че са приближени на президента Владимир Путин.

Владимир Якунин е президент на „Руски държавни железници“ от 2005 г. насам. По време на съветския период е заемал различни длъжности в администрацията, най-важната сред които е на старши инженер по външноикномическите отношения към Съвета на министрите на СССР. Според някои източници е бил агент на КГБ,  в областта на научния и технически шпионаж. Той е един от учредителите на кооперавитва „Озеро“ заедно с Владимир Путин и Юрий Ковалчук. Между 2000 г. и 2002 г. е заместник-министър на транспорта на Руската федерация, като се занимава предимно с търговския флот на Русия.

Аркади и Борис Ротенберг са сред известните руски олигарси. И двамата са майстори на спорта по джудо и самбо, като до края на съветския период са били треньори по бойните спортове. След промените основават охранителни фирми и търговски дружества, които са занмават с различни видове търговия, както и банки. Членове са на бордовете на голям брой ключови предприятия, в това число „Росспиртпром“, „Кристал“ и други. През последното десетилетие основен фокус на дейността им става строежът на тръбопроводи, като сключват множество договори с Газпром, в това число „Северен поток“.

Генадий Тимченко е свързан и с бизнеса на „Газпром“ в България – според публикация на московския в.“Комерсант“ е много вероятно контролирана от него компания да получи поръчка да строи сухопътните участъци на газопреносната мрежа „Южен поток“. Той е известен от години като съосновател с шведа Торбьорн Торнквист на компанията Gunvor, която след удара от руската държава срещу гиганта ЮКОС на Михаил Ходорковски стана един от най-големите независими търговци на петрол в света. През нея продават при преференциални условия нефт както държавните „Роснефт“ и „Газпром нефт“, така и ТНК-BP и „Сургутнефтегаз“.

В списъка също така влизат:

– Началникът на Главно разузнавателно управление на армията (ГРУ) Игор Сергун, зам.-началник на Генералния щаб на руската армия

– Зам.-председателят на Съвета на Федерацията Евгений Бушмин;

–  Членът на Съвета на Федерацията Владимир Джабаров;

– Ръководителят на администрацията на президента Сергей Иванов;

– Първият заместник на ръководителя на президентската администрация Алексей Громов;

– Директорът на Федералната служба по контрол на наркотиците Виктор Иванов;

– Управителят на дейността на президента Владимир Кожин (това е службата, отговаряща и за имотите на руската държава в чужбина – бел.ред.);

– Помощникът на президента Александър Фурсенко;

– Председателят на парламента Сергей Наришкин;

–  Депутатите Сергей Миронов и Сергей Железняк;

–  Сенаторите Виктор Озеров, Олег Панталеев, Николай Рижков и Александър Тотунов.

Руските власи обявиха санкциите за „неприемливи“. „Учудени сме, че въобще има такъв списък с имена. Това е неприемливо“, заяви прессекретарят на президента Дмитри Песков, цитиран от „Ройтерс“. „При всички положения, Русия скоро ще отговори на това“.

От своя страна, в телефонен разговор с държавния секретар Джон Кери външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че анексирането на Крим няма да бъде отменено и въпросът въобще няма да се обсъжда.

„Решението за обединение на Крим и Русия, което е отражение на волята на абсолютното мнозинство на жителите на Крим не подлежи на разглеждане и следва да бъде спазвано“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.