СофияПловдивВарнаБургасРусе

Финландският парадокс – символ на европейската безизходица

В рецесия от две години Финландия отново иска иновациите да й помогнат, за да излезе от нея. Това обаче ще стане с държавни пари. През февруари министърът на финансите г-жа Юта Урпилайнен не изключи вероятността европейските договори да бъдат нарушени, оставяйки бюджетния дефицит да расте.

Финландия преживя две години на рецесия и три последователни на търговски дефицит. През 90-те години тя съумя да излезе от острата криза благодарение на реформи и отслабване на националната валута. Сега единственият механизъм, който й е останал на разположение, са държавните разходи и министърът на финансите Юта Урпилайнен не изключва вариантът именно той да бъде задействан.

Нищо не върши работа за подобряване на конкурентоспособността, ако няма какво да се продава и ако липсват клиенти. Това е поуката, която може да се извлече от разочарованията, които преживя Финландия. Страната, която е сочена като пример за добро управление на държавните финанси и все още има (максималната оценка) AAA от големите рейтингова агенции, в действителност преживява тежък период с пасива от две години на рецесия зад гърба си.

Успешни реформи през 90-те години

И въпреки всичко това нещата трябваше да вървят на подобряване в тази скандинавска страна, членка на еврозоната и спазваща много прилежно всички препоръки на Брюксел. След като преживя безпрецедентна финансова криза през 90-те години, Финландия на практика премина на „сух режим“, намалявайки драстично бюджетния си дефицит.

Тогавашното консервативно правителство между другото заложи двойно на износа, който е естествената силна страна на Финландия. Начинанието даде два силни резултати и те бяха горският сектор и шампионът в електрониката Nokia.

„През 90-те години Финландия извърши някои структурни реформи, сред които либерализирането на пазара на труда“, разказва Кристоф Андре, икономист и автор на най-новия доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за икономиката на страната.

Иновации и девалвация на националната валута

По онова време обаче целта да се намалят разходите не закриваше от погледа на правителството необходимостта да инвестира в иновациите.

„Принципът на конкурентоспособността е заплатите да не се променят по-бързо от производителността. За да нараснат заплатите, трябва да се увеличи производителността и то най-вече благодарение на иновациите“, резюмира Кристоф Андре.

Между другото трудностите на финландската икономика бяха предизвикали здравословно обезценяване на националната валута – марката – с близо 40%, което позволи на финландските продукти да бъдат конкурентни. Категорично финландската икономика бе облагодетелствана от предимството на цените на първо време преди да успее със залога си на иновациите. Символът на този успех е Nokia, най-големият производител на мобилни телефони от 1998 година.

В обстановка на световен подем, който бе благоприятен за износа, последваха 10 години на непрекъснат растеж. Осигурявайки в същото време редовни данъчни постъпления, които позволиха да не бъде затруднявана социалната система. Резултатът: дълг, който трайно мина под 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) и съвършено овладян бюджетен дефицит.

Сгромолясването на двата икономически стожера

Само че през последните две години всичко дерайлира. Първо Nokia се срина заради лош стратегически избор на момента за завой към смартфона. Лош избор, който й струваше водещото място в сектор през 2011 година.

„Това доведе до срив на сектора на електрониката, който представляваше близо 6% от БВП. Сега делът му е около 2%,“ отбелязва Кристоф Андре.

Продажбите на дървен материал, подкопани от силното евро, страдат от засилилата се конкуренция на страните с нововъзникващи пазарни икономики, които са по-конкурентни, когато става дума за цени. „Само че Финландия никога няма да може да се равнява по нововъзникващите пазарни икономики. Единственото решения са иновациите“, обяснява икономистът на ОИСР. Дърводобивът обаче изпусна влака на биогоривата, които биха могли да му осигурят нови пазарни ниши. А пък хартиената промишленост, друг сектор на дърводобива, пострада от навлизането на електронните издания.

Низходяща спирала

В действителност след всичките усилия да покрие европейските критерии тази скандинавска страна в момента се носи по низходяща спирала. Въпреки експортния модел на националната икономика, през 2013 година страната отчете третия си пореден търговски дефицит. Дисбаланс, откроен и от самата Европейска комисия при публикуването в началото на март на задълбочените й баланси за икономиките на Европейския съюз. Освен търговски дефицит през 1990 година, страната не е преживявала подобно нещо от… 1984.

Поради липса на излази до пазари компаниите не инвестират и наемат по-малко хора на работа. Безработицата в момента е 8,4% от трудоспособното население, което е по средата между данните на Германия и Франция.

„Заплатите бяха облагодетелствани от общо увеличение точно преди началото на кризата през 2007 година, което пък позволи да бъде подкрепено потреблението. Сега обаче то е в стагнация“, с разочарование отбелязва Кристоф Андре. И макар потреблението да бе двигател на растежа, през 2013 година то се сви.

Еврото пречи да се задейства паричният лост

В действителност Финландия страда от слабостта на експортните си клиенти. Русия, бивш основен търговски партньор на страната, забавя темпа. Швеция, която вече стана мотор на финландския износ, не е достатъчна, за да тегли нагоре икономиката.

Германия, друг голям клиент на Финландия, би могла да осигури нови пазарни ниши за металната продукция, последното силно място на националната икономика.

„Еврозоната продължава да бъде твърде крехка, нещата малко се подобряват, но партията далеч не е спечелена“, подчертава авторът на доклада на ОИСР.

Когато става дума за клиентите извън еврозоната, то Финландия има ограничено поле за действие. На пазари като САЩ и Китай тя се сблъсква с конкуренцията на Германия, предлагаща и по-ниски разходи, и по-добри цени. Следователно иновациите и намаляването на разходите, също както и в другите страни от еврозоната, са новите лостове в битката на Финландия без възможност да задейства паричният механизъм.

Иновациите вървят ръка за ръка с държавните разходи

Съобразявайки се с курса на Брюксел, правителство заложи оптимизация на държавните разходи, рационализирайки най-вече системата на общините, която поемаше много пари. Обявена бе пенсионна реформа, за да се реши проблемът с преобръщането на пирамидата на възрастите. Предвиждат се освен това нови либерализации на пазара на труда. Целта на всичко това е компаниите отново да имат поле на действие, намалявайки данъчния натиск. Финландия има две обещаващи „пилета“ в този сектор: Rovio и Supercell, и двете специализирани във видеоигрите.

Между другото във Финландия иновациите вървят ръка за ръка с държавните разходи. Частният сектор, засега, не е особено склонен да поема рискове. Така че изборът е истинска дилема. Да се намалят още социалните разходи, за да се осигурят ресурси за изследванията би означавало риск от допълнително подкопаване на потреблението. А пък увеличаването на данъците крие опасност да окаже натиск върху частния сектор в страна, където равнището на удръжките и без това е едно от най-високото в ОИСР. Остава решението с бюджетния дефицит: исторически враг на Хелзинки и на Европейската комисия.

Не си слагайте усмирителна риза

„Не сте длъжни да си слагате усмирителна риза“, заяви по този повод Анхел Гурия, генералният секретар на ОИСР, когато в средата на февруари посети Хелзинки. Според него е необходимо (с мярка) да се нарушават правилата за задлъжняването и максималните дефицити, наложени от Брюксел.

Позиция, която Юта Урпилайнен, министър на финансите на Финландия, оцени като „много интересна“. „Ще видим колко и кога ще ребалансираме държавния си бюджет през идните години“, дори заяви тя, правейки на пух и прах обичайните препоръките на Европейската комисия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.