СофияПловдивВарнаБургасРусе

Сталинизмът се завръща в Русия

„Сталинбус“ в Санкт Петербург. Снимка: РИА/БТА

Червени знамена, червено-кафяви куртки, статуи на Сталин и Ленин, бранени като реликви, до които никой не трябва да се докосва. Дали това, което се наблюдава както в Русия, така и в източните райони на Украйна, означава възкръсване на сталинизма?

Отговорът е „да“, ако се съди по многото неофициални сигнали, които показват, че точно в постсъветска Русия, която има намерението да си върне част от Украйна като се започне от Крим, не доминира национализмът, нито пък на мода се връща царизмът, а се шири именно носталгията по СССР и по най-кървавия му диктатор Йосиф Сталин.

Тук не става дума за нов феномен, но малцина го виждат или му придават значение. През 2007 г., когато времената не бяха толкова смутни, Русия на Путин парализира институционалните и финансовите сайтове на съседката си Естония само защото естонското правителство реши прехвърлянето не премахването, а само прехвърлянето на паметник, посветен на съветските герои от Великата отечествена война съветското име, дадено на конфликта срещу нацистите от 1941 г. до 1945 г.
Пак през 2008 г. няколко месеца след войната в Грузия, в Русия носталгията по Сталин беше нараснала до такава степен, че повлия на резултата от телевизионно състезание за най-влиятелната руска историческа личност. Сталин беше поставен на трето място веднага след цар Николай Втори. Тогава се твърдеше, че резултатите са били манипулирани, защото във временния резултат в първия ден на конкурса Сталин беше дори на първо място с доста голяма преднина. Но тогава все пак ставаше дума за прекалено неудобен резултат дори за руска държавна телевизия.

През 2013 г. управляващата партия в Грузия Грузинска мечта, която е по-проруски настроена за разлика от лагера на бившия президент Михаил Саакашвили, като първи сигнал за промяна в отношенията си със съседката Русия обеща две неща – да не пипа музея на Сталин със съответната статуя в родния му град Гори и да премахне музея на съветската окупация в центъра на Тбилиси.

По онова време музеят на Сталин продължаваше да бъде място за култ и поклонение за стотици хиляди руски посетители. Предходното грузинско правителство го беше запазило като пример за идолопоклонничеството към Сталин, но имаше намерение да добави към него още един отдел, поне временно, посветен на престъпленията на диктатора. Днес обаче къщата си е само място на култ, изповядван все още от толкова много руснаци.

През 2013 г. в навечерието на кризата в Украйна знаците за съветското и сталинисткото съживяване в Русия станаха още по-силни. Допитване на Фондацията за обществено мнение ФОМ в Москва, публикувано в средата на октомври 2013 г., показа, че 60 процента от руснаците плачат все още за СССР. От тези 60 процента 14 процента смятат, че комунизмът е една невероятна система, а 12 процента признават, че изпитват носталгия по него.

За 11 процента комунизмът гарантира стабилен и позитивен живот. Само 11 процента от участвалите в допитването казват, че комунизмът е система, която е безвъзвратно отминала. Но все пак никой от тях не изказва отрицателно мнение. Едва 7 процента от руснаците имат негативно отношение към старата система, докато само 5 процента я смятат за утопична.

Относно СССР допитването показа, че 33 процента от анкетираните смятат, че съветската система е гарантирала социална сигурност, стабилност и грижи за народа. Четиринадесет процента казват, че съветската система е била система на справедливост и социално равенство. Девет процента от анкетираните са на мнение, че СССР е била държава, в която е имало върховенство на закона и дисциплина, а 7 процента възхваляват достъпа до гарантирана работа, докато останалите 7 процента твърдят, че в СССР хората са били по-склонни да си помагат взаимно от сега.

Друго допитване на центъра „Левада“, извършено през пролетта на 2013 г. по повод 60-ата годишнина от смъртта на Сталин 5 март 1953 г., показа, че съветският диктатор е станал най-обичаният човек в руската и съветската история. А от друга страна, проявите на възхвала, все по-ясно очертани, се умножават – издигане на паметници, лепене на плакати, излъчване на филми и ваене на бюстове на диктатора.

Парадоксално именно новите поколения изпитват най-голяма носталгия към едно минало, в което дори не са живели. Но няма какво да се изненадваме всъщност. Защото тази вълна на завръщащ се сталинизъм е директен продукт на руските училища и университети, на програмите по политическа история, насърчавани от Владимир Путин.

Престъпленията на Сталин се изразяват в невероятната цифра от 20 милиона убити, в ГУЛАГ, в депортациите, в избиването на квотен принцип тоест на цели сектори от населението, в разстрелите на произволен принцип на дисиденти или на предполагаеми дисиденти. Но всичко това изчезва от училищните и университетските текстове, преподавани от новите руски историци.

В замяна на това Сталин е обрисуван като велик организатор, като главен герой на индустриализацията и като велик лидер, победител над нацизма и противник на западните империалисти. Същите тези империалисти, които тези дни, руската пропаганда съзира зад действията на Киев и зад украинската криза.

От друга страна, динамиката на руските действия в Крим не е нищо друго освен прилагане наново на обичайните стари системи, на външната политика на Сталин за идентифициране на фашистка заплаха в съседна страна, създаване на местно правителство на марионетки, което моли за помощ и нахлуване във въпросната страна.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.