СофияПловдивВарнаБургасРусе

15 години след бомбардировките на НАТО, Сърбия и Косово – на път към ЕС

Франс прес

Когато самолетите на НАТО пуснаха през март 1999 г. първите си бомби над Сърбия, за да я принудят да спре репресиите срещу борещите се за независимост албански бунтовници в Косово, присъединяване към ЕС бе немислимо за Белград, както и за Прищина.

Петнайсет години по-късно тези бивши врагове вървят един до друг по пътя към ЕС, след като сключиха през април 2013 г. историческо споразумение за нормализиране на отношенията им под егидата на Брюксел.

Макар Сърбия да отказва упорито да признае независимостта, която нейната бивша южна област провъзгласи едностранно през 2008 г., волята й да подобри отношенията си с тази територия, населена предимно с албанци, й позволи да започне през януари преговори за присъединяване към съюза на 28-те.

Косово от своя страна започна преговори за сключване на споразумение за асоцииране и стабилизиране – пръв етап в процеса на сближаване с ЕС.

Въпреки съпротивата на Белград срещу косовската независимост, призната досега специално от САЩ и от 23 от 28-те страни от ЕС, „може да се забележи известна отстъпчивост на сръбските власти по отношение на отцепването на Косово“, твърди анализаторът Миодраг Радоевич от Института за политически науки в Белград.

Участието на Сърбия в диалога с Косово „показва, че тя де факто е приела реалността на ситуацията на терена“, добавя той.

Продължаване на подобряването на отношенията ще бъде възможно „единствено, ако ЕС отвори вратата си за двете страни, като им предостави ясна европейска перспектива“, изтъква Адриан Колаку, политически анализатор от Прищина.

Кампанията с въздушните удари на НАТО, която продължи 78 дни, остава закотвена в паметта, както на сърбите, така и на косовските албанци. Но въпреки една и съща визия за европейско бъдеще, техните спомени все пак ще бъдат различни.

Референдумът на 16 март на украинския полуостров Крим, в резултат на който 97 процента от жителите се обявиха в подкрепа на присъединяване към Русия, също събуди спомени.

Особено след като Москва – основен съюзник на сърбите, която бе осъждала в продължение на години отцепването на Косово, цитира този пример като прецедент за своите действия в Крим.

НАТО започна бомбардировките си на 24 март 1999 г. без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, след отказа на сръбския президент Слободан Милошевич да сложи край на репресиите срещу борещите се за независимост албански бунтовници и косовското албанско население.

Намесата на НАТО приключи през юни с изтеглянето на сръбските сили от Косово.

В Белград, в центъра на града, сградите на министерствата на отбраната и на вътрешните работи от времето на Милошевич, разрушени от снарядите на НАТО, са все още в руини.

В Косово, където обектите на сръбските сили и на сръбските власти също бяха цели на ударите на НАТО, не остава никаква следа от бомбардировките.

На мястото, където се намираше в Прищина генералният щаб на сръбската полиция, в една съвсем нова сграда се помещава косовското министрество на вътрешните работи.

„Това беше като земетресение и гръм едновременно“, си спомня Керим Ахмети, 32-годишен, свидетел на бомбардирането на командването на сръбската полиция в Прищина.

„Но ние не се страхувахме. Само молехме Бог за нашето оцеляване и за това да видим сръбските сили да напускат Косово“, споделя той.

От своя страна в Белград Влатка Релич продължава да избягва да използва един по-кратък маршрут, за да се върне вкъщи в едно предградие, за да не види разрушенията от удар на НАТО, определени по-късно като „злополучни странични щети“.

„Мисля, че вече никога няма да мина оттам. Това не беше моята война и аз все още имам кошмари“, казва тя.

Според официалните цифри на Белград близо 2 500 цивилни сърби са били убити, а 12 500 – ранени, по време на продължилите 11 седмици бомбардировки. Правозащитната организация Хюман райтс уоч твърди, че борят на убитите цивилни е близо 500 души.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.