Или ние, или потоп – избори в Македония

„Тези избори няма да бъдат обикновени избори за президент. Тези избори, заедно с парламентарните, са нещо много повече – те са тест за зрелостта на нашата държава и народ“, заяви Стево Пендаровски, кандидат на Социалдемократическия съюз за Македония СДСМ за предстоящите избори за президент на Македония.

Подобно на него, лидерът на СДСМ Зоран Заев в последното си интервю сведе изборите на 13 и 27 април до окончателен избор: „Гражданите на Македония няма да позволят да продължи тази агония, предизвикана от властта. Ще изберат истината вместо лъжата. Благосъстоянието вместо бедността. Справедливостта вместо несправедливостта. Свободата вместо страха. Демокрацията вместо диктатурата“.

С тази реторика СДСМ сведе двойните избори президентски и парламентарни до съдбовни и носещи характеристиките на референдум. Но това не е единственият път, когато изборите са обявявани за ключови. Няма партия на политическата сцена, която да не се е опитала да нарича изборите съдбовни, след които държавата или ще разцъфти, или ще пропадне, да заявява, че изборът е между определена партия и потоп. Краткият анализ на предишните три изборни цикъла показва, че тази тактика най-често е била използвана от опозиционния СДСМ и така, както сега прави Заев, Бранко Цървенковски обявяваше изборите за съдбовни през 2011 г. и 2013 г.

Експертите казват, че няма нищо по-драматично и психологически по-напрягащо, което да притисне по-силно гражданите да излязат през април и да гласуват за някоя партия, от това, че ситуацията е крайна, ключова, преобръщаща, драматична. Все пак те посочват, че ключът е предлагането, а не в предизвикването на страх.

Предсрочните избори през 2011 г. също бяха обявявани за съдбовни и ключови. Тогава Цървенковски прие предложените от Никола Груевски избори с думите: „Уважавани граждани, очакват ни трудна битка и важно решение. Решение, от което ще зависи бъдещето на нашата страна, на всички нас. Заедно с вас ще вървим докрай, отиваме на избори!“

Управляващата ВМРО-ДПМНЕ тогава водеше кампания, че изборите са ключови и имат значението на референдум, и свърза съдбовното в тях с тъкмо с изхвърлянето от властта на преходния лидер Цървенковски. Така например, на уеб страницата на партията на Никола Груевски, в описанието за парламентарните избори през 2011 г. пише: „Тези избори бяха оценени като ключови за определяне на бъдещето на гражданите и правенето на разлика между прогресивните политици и политиците от времето на прехода“.

Силно подчертаното „Да“ при ВМРО-ДПМНЕ и „За“ – при СДСМ, на плакатите през 2011 г. изглеждаше много мотивиращо за гражданите да излязат да гласуват.

И миналогодишните местни избори бяха обявявани за съдбовни и със значението на референдум. Тогава Цървенковски каза за тях: „Време е за решаваща битка. Чака ни референдум за нашето бъдеще. Това са местни избори, от които ще зависи всичко. Сега се решава да бъдеш или да не бъдеш и затова няма място за колебливост, пазарлъци и договорки“.

За това, че СДСМ съзнателно е водила такава „съдбовна кампания“, говори и документът, качен на уеб страницата на СДСМ за работата на Центъра за комуникации с обществеността на тази партия за периода 2010 г.-2013 г., където сред стратегическите цели на кампанията за местните избори през 2013 г. пише за „създаване на усещане, че местните избори са референдум за бъдещето на държавата и първа стъпка към промяна на тази власт“.

За пръв път за референдум на изборите тогава говори и една от партиите от албанския блок. Лидерът на Демократичната партия на албанците ДПА Мендух Тачи на няколко пъти заявяваше, че изборите имат значение на референдум, тъй като с победа на местните избори ДПА ще отвори път за поставяне на своите искания.

Трябва да отбележим, че реториката за съдбовни избори този път тръгна от управляващата ВМРО-ДПМНЕ. На конгреса, на който Георге Иванов бе избран за кандидат за президент, Груевски представи двойните избори като избори за извоюване на сигурна победа с абсолютно мнозинство от 62 депутати.

„Ако вече усещате кой ще победи, дайте му доверието си с цел да спечели най-малко 62 депутати и президент, за да не може след това някои математици да ни шантажират, първо като партия и коалиция за по-добра Македония, а след това като македонски народ и нация“, заяви тогава Груевски.

Все пак в лозунга „Изборът е Македония!“ има определена доза въпрос, какъвто се поставя на референдум.

Политическият анализатор Сашо Клековски казва, че подходът да се говори за съдбовни или исторически моменти не е използван само от политическите партии, а се възприема от цялото общество. Когато политическите партии използват този подход, освен че налагат ролята си на пророци, те го използват и за отбелязване на неотложността като начин за мобилизация не само на собствените им симпатизанти, но и на независимите гласоподаватели.

И това изтъкване на неотложност се основава на предизвикването на страх, казва Клековски. Това, което е показателно е, че подобен подход, особено предпочитан от опозиционния СДСМ, се прилага вече четири пъти поред, въпреки че не дава резултати.

Този метод може да функционира за определен период от време, както в приказката за вълка. След няколко избори, които са исторически, все по-трудно минава посланието, че и следващите избори са исторически. Използването на такъв подход в кампанията показва и недостиг на програмни идеи, тъй като с такава кампания само се казва, че положението е съдбовно, но не се предлага изход, казва Клековски.

Ако се създаде драма, много по-лесно е някой да бъде мотивиран да излезе да гласува, коментира Георги Кимов, изпълнителен директор на Брима Галъп – агенция, която се занимава с проучване на общественото мнение.

Все пак, за него донякъде е разбираема изборната философия на СДСМ – „сега или никога“, тъй като тя е резултат на тяхната осемгодишна опозиционна роля, т.е. на техните поражения на няколко поредни избори, затова им е необходима победа. При това опозицията очаква до обрат в изборните резултати да се стигне поради това, че ще убеди избирателите, че заради властта държавата е в безизходна ситуация.

Но тези маркетингови политики все пак не са предопределящи за това как ще гласуват гражданите. Всъщност гражданите избират политическа опция от прагматична, лична гледна точка, поставяйки си въпроса „ще ми бъде ли по-добре с тази или с онази партия“, казва Кимов.

От неоценимо значение за всички граждани е на тези избори да дойде до смяна на властта. Катастрофалната политика на ВМРО-ДПМНЕ в почти всички области доведе държавата до ръба на съществуването.

Гражданите чувстват това и по тези причини очакваме на тези избори да накажат властта за начина, по който управлява държавата -така от опозиционния СДСМ обясняват защо са решили да третират и тези избори като съдбоносни за оцеляването на държавата, а не само за евентуална смяна на властта с цел намиране на по-добри решения.

От ВМРО-ДПМНЕ не отговориха дали смятат, че тези избори имат значението на референдум за оцеляването на държавата.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.