СофияПловдивВарнаБургасРусе

Политическо земетресение ли е пробивът на Националния фронт?

Марин Льо Пен. Снимка: от тв екрана

Ако Марин льо Пен е права, случило се е земетресение: двупартийният модел е мъртъв, заместен от трипартиен на Френската социалистическата партия (ФСП), Съюза за народно движение и Националния фронт. Безспорна победителка в първия тур на местните избори, дъщерята на Жан-Мари льо Пен подчерта колкото можеше повече преднината си в телевизионните програми в неделя и коментира, че пробивът на местно ниво, осъществен от нейната партия, ще повлияе върху целия политически пейзаж. Според нея двете други партии няма какво друго да сторят, освен да прояват сдържаност. Днес те не са нищо повече от сянка на самите себе си, прекалено слаби да попречат на неудържимото нахлуване на Националния фронт в избирателните урни, каза Льо Пен.

Аргументи в подкрепа на тезата на председателката на Националния фронт не липсват. Заради рекордно ниската изборна активност, която вероятно е допринесла за резултата на нейната партия, националистите отбелязаха успех. Те победиха левицата още на първи тур в Енен-Бомон и излязоха начело в още десетина града като Безие, Сен-Жил, Фрежюс, Перпинян. Партията се класира на второ място в още редица градове като Ним, Кавайон, Истр или Вилньов-сюр-Ло. Националният фронт освен това отбеляза пробив в толкова различни градове като Марсилия, Мец, Лил, Сен-Етиен, Амиен или Кемпер.

Като решаващ фактор за това кой ще управлява в над 200 града, където беше организиран вот с трима кандидати заради присъствието на Националния фронт, партията е сигурна, че ще бъде в центъра на вниманието и при балотажа. Тя ще наблюдава противопоставянето между левицата, която иска републикански фронт срещу националистите и десницата, която го отхвърля, ще се забавлява, всявайки паника в щаба на Съюза за национално движение, че е готова да сключи съюзи тук или там.

Още по важно е, че Националният фронт ще излъчи повече от хилядата общински съветници, на които се надяваше. Но да се говори за край на двупартийния модел на местно ниво въпреки всичко е погрешно. Защото моделът не е този: ако десницата е свикнала да управлява сама, социалистите, които през последните години като цяло доминираха на местно ниво, работеха на принципа на плурализма. Те сключваха съюзи с други леви партии (зелените, комунистите) или с партии от центъра. Впрочем, разчитайки на рефлекса за съюзяване между двата тура на изборите, социалистите се надяват да смекчат поне малко поражението си следващата неделя: на зелените и комунистите често им се удаваше да окажат по-голяма съпротива от тях.

Преди да заяви, че е важен фактор на местно ниво, Националният фронт трябва да възстанови предишните си позиции, защото той се завръща отдалеч. През 1995 г. партията спечели изборите в три града: Тулон, Маринян и Оранж, където показа, че не знае как да управляа. След това той изгуби всичко заради раздора между Жан-Мари льо Пен и Брюно Мегре през 1999 г. Сега Националният фронт тръгва отново от нулата и трябва да демонстрира борбеност, ако иска да се превърне в голяма партия с цялата мрежа от важни постове, която върви в комплект с този статут.

Но Марин льо Пен се движи с динамика, която не се ограничава само до местните избори. Нейната стратегия е тази на снежната топка: всяка победа води до друга, по-голяма от предишната. В момента, след като събере точки на вота през март, тя мечтае да бъде възнаградена на европейските избори през май. Тя иска да задмине Съюза за национално движение и ФСП, като яхне недоволството от кризата и недоверието към Европа. Социологическите проучвания показват, че това не е невъзможно. След това през 2015 г. идват регионалните избори, където тя разчита да консолидира постиженията си на местно ниво. А всичко това ще доведе до президентските избори през 2017 г., където Льо Пен е убедена, че ще разбие статуквото така, както го направи баща й през 2002 г. Но след като най-напред си е осигурила депутати, които да подкрепят настъплението й.

Разбира се, това е само мечта, но някои започват да я вземат насериозно. Например социалистът Жан-Кристоф Камбадели, който на 15 октомври подчерта в интервю с „Монд“: „Проблемът на Франсоа Оланд не е, че неговото правителство не е много популярно. Проблемът, че се оформя трипартиен модел между Съюза за национално движение, Социалистическата партия и Националния фронт. Националният фронт, заради значителното въздържане от гласуване на първия тур, се разположи в центъра на френския политически живот. Той ще определи залога на следващите избори.“

Това не е маловажно признание, понеже то идва да потвърди всичко, което отличава сегашната ситуация от тази през 1990-те години, когато Националният фронт беше във възход. Партията на крайното дясно се банализира. Не само защото смени лидера си. За да й се окаже съпротива, демонизирането е все по-малко ефикасно, тъй като любимите й теми – имиграцията, сигурността – са проникнали в десницата дотолкова, че тя вече отхвърля идеята за републикански фронт срещу националистите.

Националният фронт освен това е станал по-агресивен, тъй като тонът му стана етносоциален с цел да привлече жертвите на кризата, потърпевшите от глобализацията, тези, които повярваха в промяната през 2007 г. и после през 2012 г. и видяха, че не се случи нищо. Тъкмо в този смисъл Националният фронт на Марин льо Пен се превърна в сериозен проблем за ФСП и за Съюза за национално движение.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.