СофияПловдивВарнаБургасРусе

Убитият Манджуков опитваше да си върне откраднати от „Инвестбанк“ 5,5 млн. долара

Борислав Манджуков. Снимка: Любомир Бенковски

Убитият вчера в София варненски бизнесмен Борислав Манджуков се опитваше от няколко години да си върне 5,5 млн. долара, откраднати от сметки на свързани с него фирми в „Инвестбанк” на Петя Славова.
За убития сега от МВР пускат справки, че е обвиняван като контрабандист, за ДДС измами и др., но никой не съобщава, че e жертва на гигантска кражба, извършена в банка. Практиката в криминалните среди показва, че често такива суми откраднати пари могат да бъдат мотив за убийства.

Историята на тази кражба е удивителна. Парите са източени от сметките на три фирми от главния счетоводител на банката, в нарушение на банковите правила, липсата им е документирана, призната от банката, но парите не са върнати. Манджуков водеше трудна битка, за да накара „Инвестбанк” да му върне парите.
Историята с кражбата на толкова много пари и съзнателното бездействието на БНБ по случая беше описана в e-vestnik в поредицата „Клептокрация” през 2011 г. (виж тук). За кражбите от сметките на тези и други фирми в „Инвестбанк“ писаха и няколко вестника през 2009-2011 г. Прокурорска проверка е констатирала престъпления в банката, но прокурорското постановление е отменено и случаят потулен.

В края на януари 2012 г. бившият главен счетоводител на „Инвестбанк” Петър Маринов даде пресконференция, на която обясни как са правени всички манипулации и източване на сметките на клиенти в „Инвестбанк” (виж тук). Маринов каза също, че всичко е ставало със знанието на Петя Славова. В примерите му за операциите в банката беше замесен шеф на клон на „Инвестбанк” в Плевен, който беше свидетел срещу Алексей Петров. Контролираните от тогавашното правителство медии не съобщиха за разкритията за кражбите в „Инвестбанк”, които направи самият главен счетоводител. Информация излезе само в няколко сайта. Причината беше в пропагандната война на правителството срещу „Октопода” и принципното нежелание на медии да засягат по някакъв начин която и да е банка.

Манджуков през 2011 г. предостави на e-vestnik достатъчно документи, които доказват кражбата на въпросните 5,5 млн. долара от сметки на негови фирми в банката. Отделно успяхме да намерим и други документи и повечето публикувахме (виж тук и тук). По случая има проверка и на инспектори от БНБ, които са констатирали кражбата и нарушенията на банковите правила. Но БНБ, въпреки правомощията си, само констатира и отказва да се намеси. Отпраща към съдебните органи и нарича кражбата „частно-правен спор”.

„Инвестбанк” е третата по обем на държавни пари банка у нас след КТБ и СИБанк. В нея има сметки на министерства, агенци, окръжни съдилища, а по време на управлението на ГЕРБ много общини откриха сметки в тази банка. „Инвестбанк” е единствената банка у нас, в която два пъти са влизали да я управляват квестори, а БНБ я е задължавала да изпълни изисквания, които нарушава.
По онова време медии отбелязаха контактите на банкерката Петя Славова с вътрешния министър Цветан Цветанов. Тя беше в прословутата делегация в Дубай, когато премиерът водеше и представители на българския бизнес.
Скоро след това МВР проведе акция във Варна, ръководена от софийския прокурор Роман Василев, при която бяха арестувани Манджуков и няколко души от свързани с него фирми. Разследващите са притискали фирми, с които той работи, каза самият Манджуков пред e-vestnik по-късно.

За Борислав Манджуков е известно, че е имал чейнджбюра, заведения, имоти по морето. От разговорите с него в e-vestnik по случая с „Инвестбанк” стана ясно, че той е свързан с няколко фирми, част от които са окрадените. Парите в „Инвестбанк”, общо 5,5 млн. долара, не са внасяни в брой, а са преведени официално от сметки в Централна кооперативна банка, на депозит за по-висока лихва. Тоест, това не са криминални пари, за да попаднат официално в банка. Ако произходът им е от данъчни престъпления или контрабанда, той е достатъчно добре легендиран, за да се появят на светло пред очите на прокуратура и данъчни, които се интересуват от собственика им.

Дали тези пари от фирми на Манджуков са изпрани от контрабанда или са от източване на ДДС, може само да се предполага. Но откъдето и да идват, те са откраднати в банката на Петя Славова и това е констатирано и документирано.
„В банката ни заплашваха с проверки, че ще сигнализират данъчните и разчитаха, че ще се уплашим и няма да си искаме парите. Но ние си ги искаме”, казваше Манджуков пред e-vestnik. Той каза още, че се запознал и с други окрадени в „Инвестбанк”, някои от които се страхували и не искали да повдигат въпроса за липсите от сметките им. Сред тях имало един, от чиито сметки са откраднати 2 млн. евро, твърдеше Манджуков.
Трите фирми, от чиито депозити са откраднати парите в „Инвестбанк” са:
Месокомбинат Варна – 2,2 млн. долара.
“Бо-Ян 1” ЕООД – 2,3 млн. долара.
“Глобал инвест” ООД – почти 1 млн. долара.
Манджуков има пряка връзка само с първата фирма, „Месокомбинат Варна”, чийто основен собственик се явяваше неговата майка. За тази фирма в медиите изтекоха съобщения, че са събрани косвени доказателства за източване на ДДС, защото имало възстановяване преди комбинатът още да заработи. Това не е чудно, ако има разходи за ремонти и закупуване на техника.

В много от съобщенията за Манджуков личи почеркът на една традиционна прокурорско-полицейско пропаганда, която обявява един или друг за „криминално-проявено лице”, че срещу него е започнато досъдебно производство, следствени действия, има висящи дела и т. н. (Бел. авт. – далеч съм от мисълта, че убитият е бил невинен младенец, но почеркът, с който прокуратурата и полицията искат да подредят някого ми е добре познат).

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.