СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кримската криза променя американския шпионаж

Асошиейтед прес

Президентът Барак Обама често говори по телефона с германския канцлер Ангела Меркел – най-малко пет пъти само през последния месец. Но той вече не може да бъде толкова сигурен, както някога, че знае какво мисли тя – какво наистина мисли във време като сегашното.

Кризата в Украйна е точно онзи тип ситуация, в която американското разузнаване някога можеше да подслушва частните телефонни разговори на Меркел, за да знае повече от онова, което тя би казала в директен разговор с Обама.

Меркел, която е ключов европейски лидер, не скри възмущението си, когато документи, предоставени от издайника от Агенцията за национална сигурност (АНС) Едуард Сноудън, разкриха, че САЩ следят нейните телефонни разговори, както и тези на още 35 чуждестранни лидери. В последвалата дипломатическа суматоха Обама обеща на Меркел, че САЩ ще спрат да да я подслушват.

Шпионирането на съюзници е деликатно занятие. То вреди на дипломатическите отношения, когато един съюзник разбере, че друг го шпионира. Но то може и да помогне на дипломацията, когато тези, които определят политиката, знаят отвътре какво един ключов чуждестранен лидер и съюзниците, с които той (тя) говори, мислят по някакъв конкретен въпрос.

Ключов въпрос за САЩ и техните съюзници, които се опитват да засилят натиска върху руския президент Владимир Путин, е колко твърди ще бъдат европейските санкции срещу Москва. А това зависи най-вече от мнението на Германия. Тя е най-големият вносител на руски природен газ в света, така че санкции, които биха ударили болезнено руската икономика, ще навредят и на Германия. Обама ще се срещне с главните си европейски съюзници, включително и с Меркел, в Брюксел в сряда по време на едноседмичната си обиколка в Европа.

Меркел изпраща противоречиви сигнали как би следвало да се отговори на руската анексия на Крим. Тя на няколко пъти призова за дипломатическо решение на спора и предложи създаването на „контактна група“ за посредничество между Русия и Украйна. Но тя каза още, че поглъщането на Крим от Русия нарушава международното право, намеквайки, че Германия е склонна и на по-решителни стъпки.

„За нас би било от голямо значение да разберем нейната позиция“, каза бившият шеф на АНС и на ЦРУ Майкъл Хейдън. В крайна сметка именно заради такъв тип следене бе създадена АНС. „Нормално е да искаш да знаеш най-съкровените вътрешни помисли на хората на важни постове, чиито решения влияят върху това, което става в света“, добави Хейдън.

Белият дом не желае да споделя доколко САЩ са наясно с намеренията на Меркел относно Русия. Но директорът на ЦРУ Джон Бренън миналата седмица повдигна завесата върху ролята на американската шпионска общност в дипломатическите преговори.  „Бъдещи събития по света като тези в Украйна се предопределят от многобройни изменчиви фактори и все още предстоящи процеси, както и от лидерски съображения и решения. Ние нямаме кристална топка (за гадаене – б.р.), но сме длъжни да идентифицираме тези променливи величини и съображения и да посочим ключовите водачи, които в крайна сметка ще определят какво ще се случи“, подчерта Бренън.

На жаргона на разузнаването за следенето на чуждестранни лидери с цел да се разбере какво мислят се използва терминът „лидерски намерения“ (leadership intention). Подслушването на разговори на съюзници не бе посрещнато добре от никого от чуждестранните ръководители, за които Сноудън разкри, че са били шпионирани от САЩ. То обаче особено болезнено засегна Меркел, която е израснала в бившата Източна Германия, където подслушването от тайната полиция бе повсеместно по време на Студената война.

Събирането на разузнавателна информация от американските спецслужби прерасна от вътрешен политически проблем за Обама в дипломатически пасив и принуди Белия дом да направи принципна преоценка.

„Дали разузнавателната стойност, която ще получим, е по-ценна от риска от политическа експлозия в отношенията с един съюзник?“, казва Майкъл Алън, бивш член на Съвета за национална сигурност към Белия дом, където обикновено се вземат такива политически решения. Според Алън, който сега е изпълнителен директор в Beacon Global Strategies, консултантска фирма по въпросите на националната сигурност, такива решения трябва да се вземат отделно по всеки конкретен случай.

Една от групите, натоварена с преоценката на американските операции за следене, стигна до същия извод миналата година и предложи нова процедура за одобрение „от най-високо ниво“ за събиране на деликатна разузнавателна информация, като шпионирането на съюзници на САЩ.

Засега обаче Обама казва, че Съединените щати няма повече да шпионират Меркел. Той нареди също да се спре следенето на още десетки чуждестранни лидери. „Обясних на разузнавателните служби, че докато няма изключителна причина, свързана с националната сигурност, ние няма да следим комуникациите на държавни и правителствени ръководители на нашите близки приятелски и съюзнически страни“, каза Обама през януари.

Президентът заявява също така, че положението в Крим засяга националната сигурност на Украйна и на Европа. Но Белия дом не казва дали кримската криза отговаря на условията, които биха наложили да бъдат шпионирани чуждестранните съюзници.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.