Жега, климатик и гаспачо

Биляна Иванова. Рисунка: Валентин Ангелов

Тези дни жегата стана непоносима. Като излезеш от къщи те лъхва тежък, жежък и сух въздух. Удря те като вълна още щом излезеш от входа. Чувстваш как тялото ти прави усилие да възстанови разликата между температурата. Правиш няколко крачки и устата ти пресъхва. Казват, че това вече е сигнал, че организмът е обезводнен. Не знам, но ако наистина е така, през август в Мадрид излиза, че страдаме от масово обезводняване.

Повечето мадридчани са свикнали с този суров летен климат. Общо взето рецептата за оцеляване се свежда до няколко основни слънцезащитни мерки. Щорите на прозорците се спускат в ранни зори и къщата се поддържа в полумрак през целия ден. Освен щори много жилища имат и допълнителна тента над прозорците и терасите. Блоковете тук се строят с вътрешни дворове. Приличат на малки цитадели за отбрана. А врагът е слънцето. Дори при новото строителство блоковете с апартаменти в много случаи се градят около нещо като площад, в който според големината се побират басейнът, детската площадка или игрището за падел. Това последното е някакъв странен вариант на тениса, особено популярен в Аржентина и от няколко години на мода в Испания. Кортът е по-малък, ограден със стени, а целите ракети са от специален твърд материал. Най-шантавото е, че стените също “играят”, т.е. ако топката се удари в стената не се счита за аут, ами играчът от съответната страна на мрежата трябва да се опита да я прехвърли на противника.

Но думата беше за жегата. Неотложна мярка тук е климатикът. Става дума за глобална климатизация. В къщите. В метрото. В рейса. В работата. В супермаркета. Въобще навсякъде, където е възможно, се инсталира климатик и се наглася да духа студен въздух по цял ден и по цяла нощ. Така се стига до куриозната ситуация да прегреееш докато чакаш автобуса на улицата на 36 градуса температура. И после да се преохладиш, понеже в транспорта климатикът е сложен на 15 градуса и духа от всички страни. А това, както и да го погледнеш, си е разлика от 20-тина градуса, която организмът трябва да пребори по някакъв начин. Така че никак не е чудно, че в Мадрид повече хора настиват през лятото, отколкото през зимата.

На мен тази култура на климатика никак, ама никак не ми допада. Не стига че разболява хората, ами и само като се змисля колко много енергия харчи и как ускорява глобалното затопляне на планетата и ми хрумват не е една и две идеи за глобален саботаж на киматиците. Но ако живееш тук си даваш сметка, че климатикът е едно необходимо зло и модерният начин на живот просто не може без него. Факт, който не ми пречи вътрешно да продължавам да протестирам. Все пак хората са живели в тази жега и преди Ерата на климатика. Как са се оправяли тогава?! Ами с традиционните средства – сиеста в най-жежките часове на деня, предимно нощен живот и “злоупотреба” с гаспачо.

Гаспачото (gazpacho) е студена супа от зеленчуци, демек нещо като испанският таратор. Приликите обаче се изчерпват с това, че и двете супи се консумират охладени. За да се забърка добро гаспачо е необходимо да се стане рано в събота сутрин и да се отиде на пазара. Спомням си, че в началото на престоя ми в Испания бях убедена, че тук зеленчуците нямат вкус, че доматите са само кожа и семки и че бъкат от нитрати. Обаче се оказа, че като всеки новобранец просто не знам къде да пазарувам. Плодовете и зеленчуците, които се продават в супермаркетите изглеждат добре и са евтини, но и са чувствително по-безвкусни. А наистина качествените продукти се намират на пазара.

Като казвам пазара, не бързайте да си представяте “Женския” в София. Тук пазарите не е лесно да се намерят, понеже голямата част не са на открито, ами под земята. В центъра има няколко от типа на Халите, разположени в специални невисоки сгради. Но кварталните пазари обикновенно са разположени в подземни галерии с поне два изхода. В нашия квартал има няколко, но аз предпочитам големия на улица Болтаня. Има поне 30 сергии. Продават се месо, колбаси, яйца и птици, риба и морски дарове, маслини и туршийки, ядки, подправки, плодове, зеленчуци, поне десет вида боб и разни варива.

За гаспачото ми трябват около кило домати, ама не от кръглите за салата, ами едни продълговати, като нашенските тип консерва. За предпочитане да се купят на клонка. Малко са по-скъпи, но доста по-вкусни. И още: чесън, зелена чушка, две-три краствички и натурален зехтин “extra vergin”. Така че се нареждам на опашката пред една от най-добрите сергии за плодове и зеленчуци. Според пазарния етикет всеки новодошъл на опашката трябва да поиска ред от последния, независимо къде е решил да застане да чака съответният клиент. Голяма част от хората, които идват на пазара са над средната възраст и жени. Не е никак необичайно обаче да се срещнат двойка възрастни хора, дошли да пазаруват заедно. Така докато мъжът чака на опашката за зарзават, съпругата “овършава” месарницата, рибарницата и колбасарницата.

Аз обаче тази събота съм дошла сама. Така че си стоя кротко на опашката и си чакам реда. 10 минути, 20 минути, половин час. Започвам да нервнича. Гледам пъргавите мадридски бабки, които пълнят пазарските колички на колелца със зелен боб, патладжани, тиквички, моркови, марули, чушки, домати, праскови и някакъв сезонен плод – череши, кайсии, смокини или вид огромни ягоди-мутанти.

Снимки:авторката

Минават 45 минути, а опашката почти не е мръднала. Няколко от последните клиенти се отказват, обявяват, че “връщат” реда и се втурват към други сергии. Това обаче по никакъв начин не притеснява продавачите на сергията. Няколко от бабките пред мен коментират оживено високата цена на карфиола и пускат закачливи забележки към зарзаватчията. Той обаче си остава непоколебим и все така усмихнат. Жените си говорят с него на малко име, явно са дългогодишни клиентки на сергията. “Виж какво, Хуан, предлагаме да сложите тук едно диванче за клиентите. Вече сме стари хора и това стоене на крак не е здравословно…” – провиква се госпожата пред мен, облечена в лека памучна рокля на цветчета. В гласа й не се чете нито упрек, нито недоволство. Възхищавам й се на приятелсткия тон в една подобна ситуация, в която аз вътрешно негодувам и нервнича. Обажда се друга жена, носи почти същата рокля само че на райе: “Да знаеш, Хуан, че ми порастна брада на тази опашка.” А Хуан без никакви задръжки й отвръща: “Абе не знам дали е от опашката, на мен са ми казвали, че брадата почва да расте като ти спре мензиса!” Аз изумявам, обаче бабките избухват дружно в смях и продължават да се закачат с продавача. Започвам да проумявам, че съм единствената личност, която реално се нервира от чакането. Обаче и на мен ми става смешно и след още няколко минути се усещам как пригласям на кискащите се бабки. Така неусетно ми идва реда. Мен Хуан не ме познава, но това не му пречи да ме почерпи с череши и да се обръща към мен с “guapa” и ”preciosa” (“красавице” и “прекрасна”). Колкото и да съм свикнала с тези обръщения, които тук се разменят дори между жени, ми става много приятно и съвсем забравям колко време съм прекарала на опашката. Накрая без въобще да се замисля купувам и половин кило смокини на несромната цена от почти 5 евро! На път за дома си мисля колко излишно сме свикнали българите да се нервираме за наистина дребни неща.

Снимки:авторката

Вече в къщи преглеждам инструкциите. Оригиналното гаспачо е приумица на жителите на горещата Андалусия, така че се придържам строго към рецептата. Доматите се потапят за секунди във вряща вода. Преди това им се прави лек разрез на кръст върху ципата. След тази кратка процедура се обелват едва ли не самички. В една средно голяма тенджерка разчупвам половин франзела от предния ден. Не знам от какво ги правят, обаче испанските франзели стават твърди като камък само 5-6 часа след като излязат от фурната. Затова хляб се купува внаги преди всяко ядене, иначе можеш спокойно да го ползваш за самоотбрана. Върху разчупения хляб изсипвам нарязаните домати, които пускат доста сок. Оставя се половин час да се размекне хляба, прибавят се скилидка чесън, парчетата обелена краставица и половин зелена чушка нарязана на едро. Всичко това се разбива с пасатора до гъсто пюре, към което се добавя постепенно половин чаша зехтин. След като всички съставки се пасират, пюрето придобива един жизнерадостен оранжев цвят. Добавя се сол и по желание щипка кимион. И се разрежда с много студена вода, около чаша, чаша и половина, даже две. Трябва да се получи сравнително гъста крем-супа. Но си знам, че колкото и да се спазва рецептата на гаспачото, когато се приготвя в домашни условия, всеки път излиза различно на вкус. Оставя се да се охлади, трябва да се поднесе ледено студено, затова по-добре да се остави цяла нощ в най-студената част на хладилника. В много ресторанти изсипват гаспачото в стъклени кани и ги слагат в голяма купа с лед, за да не се стопли. Според спецовете трябва и да се прецеди, за да се извадят финните частици семки и обелки от домати и чушки. Обаче от опит ще ви кажа, че и без да се прецеди, е много вкусно. И силно разхлаждащо. Е, може би не колкото климатика, но със сигурност доста по-здравословно.

Писмо отПисмо от Мадрид
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.