СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо във Венецуела диалогът е невъзможен?

Франс прес

Николас Мадуро. Снимка: личен сайт

Постоянните атаки на президента Николас Мадуро срещу и без това разкъсваната между умерените и радикалите опозиция, заедно със съдебните репресии срещу много от лидерите й, правят невъзможен какъвто и да е политически диалог във Венецуела, смятат анализатори.

Макар че Мадуро, срещу когото на улицата демонстрира студентско движение, обединено от съпротивата срещу несигурността, дефицита, инфлацията и полицейските злоупотреби, даде вид, че е готов да устрои „маси на диалога“ и е домакин от вчера в Каракас на среща на министрите на външните работи от Съюза на южноамериканските държави (УНАСУР), която се очаква да улесни диалога между различните партии, диалог в действителност никога не е започвал.

Анализаторите твърдят, че условия за организиране на кръгла маса няма да съществуват, докато социалистическият президент продължава с пламенните си тиради и заплахите срещу „фашистите“, „буржоата“ и „превратаджиите“, както биват наричани представителите на опозицията.

Трима от тях впрочем – основателят на дясната партия „Народна воля“ Леополдо Лопес, и кметовете на Сан Кристобал (в западната част на страната) Даниел Себайос и на Сан Диего (в северната част на страната) Енсо Скарано – през последните седмици са в затвора с обвинение в подбуждане към насилие. Един от депутатите на опозицията, Мария Корина Мачадо, беше изгонена от парламента, а вчера президентът Мадуро обяви задържането на трима генерали от военновъздушните сили, обвинени в „опит за преврат“.

„Президентът призовава за диалог, но в същото време потиска противниците си. Това не е истински призив за диалог, няма условия“ за преговори, смята политоложката Кармен Беатрис Фернандес.

Николас Мадуро, наследник на харизматичния Хуго Чавес, който почина през март 2013 г., „поставя опозицията в подчинена позиция, така че диалогът е безкрайно труден, няма нито един жест на добра воля отвърд реториката, призоваваща към дискусия“, подчертава историчката Маргарита Лопес Мая.

Усилено преследвана от властта пред правосъдието, опозиционната Коалиция на демократичното единство е разделена между радикали като Мачадо, Лопес или кмета на Каракас Антонио Ледесма, които насърчават уличните окупации за сваляне на правителството, и едно по-умерено крило, представено главно от губернатора Енрике Каприлес, бившия неуспешен кандидат за президент.

Каприлес смята, че въпреки мобилизацията, започнала на 4 февруари, „условията за сваляне на правителството не са достатъчни“. „Опозицията е много сложна, има много хора на различни позиции, изглежда, че Коалицията на демократичното единство се носи по течението“, казва Лопес Мая.

Сбор от партии и формации, обединени главно от отхвърлянето на „чавизма“, Коалицията на демократичното единство включва и либерали, и консерватори, както и бивши сподвижници на властта, които са се отдалечили от нея. Фернандес смята, че диалогът няма как да започне, ако „правителството не се откаже от стремежа към хегемония и опозицията не признае президента Мадуро и не престане да иска сваляне на правителството с противоконституционни средства“.

След президентските избори през април 2013 г., спечелени на косъм от Никола Мадуро срещу Каприлес, опозицията така и не призна легитимността на новия президент. За социоложката Мариклен Стелинг „в настоящия контекст радикалната опозиция налага свои правила на играта и когато има насилие, няма смисъл да се води диалог“.

В резултат на насилието, което съпътства демонстрациите от шест седмици насам, загинаха 34 души, най-вече заради въоръжени мотористи, за които протестиращите твърдят, че са изпратени от властта.

С изявленията на правителството също така трябва да се внимава, след като предишните срещи с кметове и областни управители от опозицията през декември и януари в президентския дворец в Мирафлорес по темата за липсата на сигурност произведоха множество обещания, никое от което не беше изпълнено. От своя страна студентското движение отказва да седне на масата за преговори, докато репресиите продължават.

Възможен изход от дълбоката политическа поляризация, която преживява Венецуела през последните 15 години от идването на власт на Хуго Чавес (1998 – 2013 г.), би било „неутралното посредничество“, смятат анализатори.

Според Фернандес трябва да се „установи диалог в неутрална среда, която не е Мирафлорес и не е под медийните прожектори на държавата“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.