На какво вярва Русия

Митологическото съзнание на телевизионния зрител

Дмитрий Чернишов. Снимка: личен блог

От няколко дни гледам телевизионни програми, посветени на Крим. За да разбера по аплодисментите на какво публиката реагира най-силно. Установих няколко аргумента, които прескачат от една програма в друга и предизвикват бурен възторг в масовката.

1. Ние за това кръв сме проливали.

Пролятата кръв притежава в съзнанието на зрителя някакви мистични свойства, които правят земята наша. И, което е странно – веднъж пролятата кръв постоянно изисква нови жертви – трябва да сме готови да проливаме кръв отново и отново. Да залеем всичко с кръв.

Да проливаме кръв умеем. Вярно е. Проливали сме навсякъде от Вердюн до Порт Артур. Воювали сме с всички наши съседи. Превземали сме Берлин, Виена, Прага, Варшава, Будапеща, София, Париж и Пекин. Много пъти сме спасявали нашите съюзници. Маршал Фош: „​​Ако Франция не е изтрита от картата на Европа, то е най-вече благодарение на смелостта на руските войници“. Само при Будапещенската операция ние загубихме 80 000 убити и 240 000 ранени.

Ние сме потушавали  десетки чужди въстания и стотици собствени. Нашите войници воюваха в Корея, Китай, Иран, Испания, Афганистан, Китай, Виетнам, Куба, Египет, Алжир, Ангола, Конго, Сомалия, Судан, Етиопия, Индонезия, Лаос, Либия, Мозамбик, Нигерия, Йемен…

Но дава ли пролятата кръв право да смятаме тези земи за наши?

2. Знамената на Бандера  и СС дивизията „Галиция“.

В СС дивизията  са служили около 22 000 души. А в Руската освободителна армия на Власов са служили пет пъти повече руснаци. Носили са нашивки с трикольора.

Но освен това е имало 29-а гренадирска дивизия на СС „Рона“ (Първа руска), която воюва срещу нас на Курската дъга, бори се с партизаните в Беларус и потушава Варшавското въстание. Герб на дивизията е бил Георгиевският кръст. Имало е 15-и казашки кавалерийски корпус на СС, първа казашка кавалерийска дивизия, Казашки стан, Руски корпус и дивизия „Русланд“.

А освен това е имало 75 „азиатски“ батальона (кавказци, турци и татари ),  93 балтийски полицейски батальона, 34 беларуски полицейски батальона.

Може би стига сме се укорявали едни други за срамното минало? Може би не си струва да показваме през цялото време по телевизията филмчета „който не скача, е москал“?

В Русия можем да наснимаме такива фашисти, че всички ще се изпоплашат.

3. Единодушното одобрение.

Това е едно от най-ужасните неща. Хората не могат да мислят еднакво. Това е възможно само в две ситуации – или хората не мислят. Или ги е страх да мислят. Единодушното одобрение – е Чечения или Северна Корея. Там вместо хората мислят проверени и надеждни другари.

Има една поговорка: „Ако двама души в бизнеса мислят еднакво, един от тях  е излишен.“

Единодушната подкрепа в Държавната дума и Съвета на федерацията по такъв невероятно сложен въпрос говори, че тези органи на властта са напълно излишни.

Двама души, които се обичат, цяла седмица не могат да решат какви тапети да купят. А тук се решава съдбата на десетки милиони хора. И поне един гад да се беше замислил малко.

Преди една година направих допитване:
В Шестата държавна дума са представени четири партии. Коя от тях представлява и защитава вашите интереси? Вижте резултатите.

Но най-лошото дори не е това. Добре си спомням Съветския съюз. Тогава нямаше интернет. Нямаше опозиционни вестници и радиостанции. Но хората гледаха телевизия и знаеха, че постоянно ги лъжат. И Съветският съюз се разпадна. Днес хората гледат телевизия и искрено вярват на това, което им показват.

4. Повече – по-добре.

Щом територията на страната се е увеличила, значи Русия се изправя от колене. Извършва се подмяна на понятията. Повече – е количеството, а по-добре – качество. И те не са свързани пряко.

Русия ще започне да се изправя от коленете си, когато имаме честни съдилища, достъпна качествена медицина, професионално работеща полиция, прекрасно образование, минимална корупция…

A Крим е опит с външни средства да се отклони вниманието от вътрешните проблеми.
Сега за всеки неуспех може да бъде обвинен Западът, който се страхува от Русия, изправила се от коленете си, и Петата колона, решим ли проблема с която, можем да стигнем до желаното единодушие.

5. Руснаците не изоставят своите.

Изоставихме своите навсякъде, където наистина нещо ги застрашаваше. В Туркменистан, Киргизстан, Узбекистан, Казахстан. Предадохме ги на местните царчета. Колко руснаци живеят днес в руския град Грозни?

А само Крим, където руснаците всъщност нищо не ги заплашваше, ние решихме да отмъкнем в суматохата. Докато на съседа къщата му гори – ние да му свием плевнята.

Това не е ли мародерство? Имахме стотици възможности да помогнем, ако е необходимо, на руснаците в Крим. Ние избрахме най-лошия вариант.

Защото там е пролята наша кръв. От фашистите го отнехме. Нали повече – значи по-добре. Нали руснаците не изоставят своите. Единодушно.

Слава Богу, Русия се изправи от коленете си.

От блога на mi3ch. Дмитрий Чернишов (1966) е фотограф и публицист, един от десетте най-популярни блогъри в Русия.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.