СофияПловдивВарнаБургасРусе

Алексей Кудрин: Връщането на Крим в Русия ще й струва скъпо

Дмитрий Медведев и Алексей Кудрин. Снимка: официален сайт

Връщането на Крим в Русия ще струва скъпо на федерацията и в краткосрочна, и в дългосрочна перспектива – тя ще изгуби стотици милиарди долари, главно от неполучени инвестиции. Това заяви в четвъртък на форум в Московската борса бившият руски вицепремиер и финансов министър Алексей Кудрин, информира „Московский комсомолец“.

Тазгодишният растеж на руския БВП навярно ще се колебае „около нулата“, предупреди Кудрин, оглавяващ днес Комитета за граждански инициативи.

Все още няма прост и ясен отговор колко ще трябва да плати Русия за Крим – поне защото ситуацията около полуострова съвпадна с икономическа криза в Русия. Според икономическото министерство през първото тримесечие на 2014 г. от страната ще „избягат“ 60 до 75 милиарда долара, колкото за цялата минала година. А до края на тази според министъра на икономическото развитие Алексей Улюкаев от федерацията може да изтекат 100 и дори 150 милиарда долара. Последното ще означава спад (рецесия), точно както през кризисната 2009 г., пише вестникът.

Бившият финансов министър обаче не разкритикува решението на руското ръководство за Крим, напротив – заяви, че „това е некритична цена за подобни решения“. Просто защото в случая икономиката остава настрана и всичко решават масите. Както се изтърва Кудрин, те още не са схванали, че това решение „ще удари спирачка на реалните доходи“. Той обаче призна, че обществото „приема цената“, добавя „Московский комсомолец“.

Икономистът е убеден, че тази година руската икономика ще преживее същински шок, сравним с кризата отпреди шест години, посочва „Комсомолская правда“.

„У нас се случи вече такъв шок, сега ще има друг – по-малък. Така един вид си плащаме за самостоятелната външна политика“, цитира изданието Кудрин. Той изтъкнал също, че санкциите на Запада ще принудят руското правителство да харчи допълнителни средства за създаване на финансова инфраструктура, независима от западните платежни системи.

„Шенгенските визи останаха в Украйна“, резюмира в заглавие „Комерсант“ очакванията си от визовата политика на ЕС и на САЩ спрямо руските граждани в Крим. Офисът на ЕС в Москва заявил, че жителите на полуострова няма да бъдат обслужвани в консулствата на страните членки на руска територия.

Според източници от руските правителствени структури това не е окончателно решение. По данни на всекидневника нито външното министерство в Москва, нито федералната миграционна служба, нито кримските власти не са получавали от Брюксел официални писма по въпроса. „Чакаме официалната позиция на ЕС“, заявил Константин Бахарев, зам.-председател на Държавния съвет на Крим.

Ако бъдат „ограничени правата на кримските жители да получават визово обслужване, това ще е сериозно нарушение на човешките права“, твърди източник от руските правителствени
структури. Все още обаче няма нищо официално, „а на практика никой не се е сблъсквал засега с проблема“, отбелязва той.

Междувременно кримчани активно обсъждат в интернет как да заобиколят европейските визови ограничения. Никой не ги е карал да се отказват от украинските си паспорти, пише вестникът. Русия няма договор за признаване на двойно гражданство с Украйна, тъй че всяка от двете страни смята тези хора за свои граждани.

Спешно нуждаещите се от шенгенска виза получават съвет да подадат молба в консулствата на ЕС в Украйна – съответно придружена с украински паспорт.

Опасенията на хората в Крим по повод визовите проблеми са може би основателни – според украинския премиер Арсений Яценюк, за издаване на биометрични паспорти кандидатите трябва да представят справка, че не са граждани на Русия. Ако пък Върховната рада приеме закон, регламентиращ „правата и свободите (…) на временно окупираната територия на Украйна“, който допуска влизане и излизане от Крим „само със специално разрешение“, жителите на полуострова ще срещнат нови трудности, допълва „Комерсант“.

Русия може да предвиди наказателна отговорност за укриване на двойно гражданство, съобщава „РБК Дейли“ във връзка със законопроект, който ще бъде внесен през април. Вносителят – сенаторът Андрей Клишас, се мотивира със събитията в Украйна, която не успяла да възпре „неприятелско проникване отвън чрез нестопански организации, финансирани от чужбина“. И средствата прехвърлени чрез НСО, станали „материална база за целия антиконституционен преврат, включително формирането на екстремистки групи и бойни отряди“.

Законопроектът „звучи като заплаха за жителите на присъединените субекти (Крим и Севастопол, б. р.), които нямат намерение да се откажат от украинските паспорти“, смята правозащитникът и експерт по миграцията Вячеслав Поставнин.

„Наказателна отговорност – това е глупаво, най-много трябва да има глоба, всичко това иде от борбата с чуждите шпиони“, коментира проф. Елена Лукянова, експерт юрист. Тя свързва проекта с руски закон, задължаващ НПО, финансирани от чужбина и водещи политическа дейност, да се регистрират като „чужди агенти“.

Крим може да стане Мека за руските любители на рулетката и блек джека, прогнозира „РБК дейли“ в друг материал. Властите в Русия обмислят създаването на игрална зона на полуострова, цитира вестникът информация на Блумбърг, цитирала запознати с плановете на кабинета в Москва.

Според изданието днешната управа на Крим планира изграждането на такава зона вече три години. Ако тя стане факт, това ще помогне на Москва да намали зависимостта на полуострова от държавни дотации, твърди всекидневникът.

Според Блумбърг през 2014 г. кабинетът може да отпусне на Крим и Севастопол 100-130 милиарда рубли, но след повишаване на местните пенсии и заплати до руското равнище помощта може да нарасне на 260 милиарда, посочва той.

Игралният бизнес в Украйна бе забранен през 2009 г. Дотогава Крим бе смятан за един от центровете на хазартната индустрия – на полуострова действаха 283 игрални дома, припомня „РБК дейли“.

За да има успех, такава зона трябва да включва не само едно-две казина или зали с игрални автомати, но и добри хотели, жилища за персонала, кина, ресторанти, магазини, където човек да си харчи печалбите, забелязва Самоил Биндер, професионалист от бранша.

„Всичко това ще струва 7 до 10 милиарда долара. В Русия няма частни инвеститори, готови да изхарчат толкова пари“, допълва независимият експерт. Той допуска, че в Крим ще бъдат изградени държавни казина, каквато практика има в други страни.

Една игрална зона ще спомогне да привлечем в Крим чужденци, например от Израел, които заминават днес да играят в Египет, коментира местният ресторантьор Олег Николаев.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.