Предизборна кампания с „Долу Бъсеску!“ и „Долу Понта!“

Виктор Понта. Снимка: личен сайт

Партиите внесоха листите с кандидатите си за евроизборите на 25 май – първите избори в Румъния тази година.

Вече знаем чии съпруги ще останат или ще се върнат от Брюксел. Става дума за Дачиана Сърбу, съпругата на министър-председателя, за Адина Валян – съпруга на Крин Антонеску, лидер на Националнолибералната партия (НЛП), която доскоро бе част от управляващата коалиция в Румъния, за Рамона Манеску – съпруга на Рареш Манеску, който е районен кмет в Букурещ и ръководен кадър от НЛП.

Елена Бъсеску, малката дъщеря на румънския президент (в момента евродепутат с мандат от Демократичнолибералната партия), се оттегли в последния момент. Това е първата зряла и значима постъпка на президентската дъщеря, откакто влезе в политиката. Вярно е, че тази постъпка дойде след една нелогична атака от Моника Маковей, кандидат за евродепутат от Демократичнолибералната партия (ДЛП).

Два месеца преди изборите за Европейски парламент може да се каже, че от тях зависи политическото бъдеще на премиера и лидер на Социалдемократическата партия (СДП) Виктор Понта, на лидера на НЛП Крин Антонеску и на лидера на ДЛП Василе Блага. И тримата ще бъдат съдени от собствените си партии в зависимост от броя на събраните гласове.

Виктор Понта каза по телевизия Антена 3, че гарантира изборен резултат от 35 на сто подкрепа за своята изборна коалиция. Но това е някак си малко. Заедно с НЛП Понта спечели парламентарните избори през 2012 година с 58 на сто. Сега, след разпадането на управляващата коалиция, СДП остана със само 35 процента. А в социологическите проучвания НЛП е под 20 процента.

Какво не е наред с гаранцията на Виктор Понта. С 35 на сто подкрепа и пет процента от партия Демократичен съюз на унгарците в Румъния и дори и с представителите на малцинствата в парламента, може след 25 май той да не е в състояние да управлява.

Истина е, че тези избори нямат връзка с парламента на Румъния, но новата политическа реалност ще зарази и тази национална институция, зараза, която може да се конкретизира като преместване на депутати и сенатори към нови центрове на властта.

Очертава се и изненада: ДЛП и партия Народно движение, която се създаде от отцепили се от ДЛП членове, имат шанса да спечелят заедно повече гласове, отколкото демократ-либералите сами.

В момента ДЛП има някъде около 14 процента, а Народно движение – десет. Заедно биха имали 24 процента, резултат, чувствително по-висок от НЛП. Песимистичният вариант е ДЛП и Народно движение да имат заедно 20 процента, а оптимистичният – 30 процента.

И в двата варианта може да се направи десноцентристки съюз с НЛП, който в края на краищата да оформи ново парламентарно мнозинство до края на годината.

В заключение на това – 35 процента за Виктор Понта може да са прекалено малко, за да запази поста си на премиер.

Така смятам, че може да бъде обяснено сладкото говорене на шефа на СДП по адрес на либералите, продължаващите опити отново да се сближи с Крин Антонеску и манията му за възраждане на разпадналия се Социал-либерален съюз.

Ако се питате какви ще бъдат опорните точки в предизборната кампания, по-надолу са изброени основните теми, които са се откроили до този момент: СДП – „Долу Бъсеску!“ и „Ние дадохме повече пари на пенсионерите!“ НЛП – „Долу Понта!“, „Долу Бъсеску!“, „Ние сме инициатори на намаляването на социалните осигуровки“. ДЛП – „Долу Понта!“, „Моника Маковей – най-добрият евродепутат“, „Най-добрите кандидати за Европейския парламент!“ Партия Народно движение – „Долу Понта!“, „Непотизъм в листите с кандидати!“, „Кризата в Украйна“, „Допълнителният акциз върху горивата“.

Като всеки път ще има прекалено малко дебати по теми от обществен интерес. Най-вероятно ще има и дълъг спор за това коя партия е привлякла и коя е изгубила най-много еврофондове за Румъния. Няма да има нито един победител.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.