СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ето Човека!*

Река Йордан, Переа
26 г. сл. Хр.
Йоан Кръстител стои потопен до кръста в студената кафеникава река, изчаквайки търпеливо следващия богомолец да нагази във водата и да застане до него. Загледал се е към сушата, където множество вярващи се редят на опашка по калния бряг на Йордан, безразлични към жегата, докато чакат на свой ред да се потопят целите в реката за ритуала, който ще ги очисти от греховете.
Вярващите са главно бедни отрудени хора. Озарени са от Йоан и неговото радикално учение. Дългокосият млад мъж с почерняла от слънцето кожа и неподдържана брада се е закалил от уединения живот в пустинята, поддържайки тялото си единствено с акриди като източник на белтъчини и див мед за енергия. Облеклото му не е като натруфените одежди на горделивите фарисеи, които го дебнат откъм брега, а се състои от груба препаска от камилска кожа, пристегната около кръста с прост кожен пояс. Йоан е безбрачен, защото Бог и единствено Бог е неговата страст. Някои го мислят за чудак, други – за бунтовник, мнозина намират прямата му реч за отровна, но всички са съгласни, че той дръзко им обещава нещо, което не могат да им обещаят нито Рим, нито първосвещениците – надежда.
„Краят на познатия свят наближава – проповядва Йоан. – Ще се яви нов цар, който ще ви съди. Потопете се във водата, за да се очистите от греховете си, или този нов цар – този Христос – ще ви накаже по най-страшен начин.“ Това послание е колкото религиозно, толкова и политическо. В него се отправя директно предизвикателство към Римската империя и йерархията в еврейския храм.
Йоан протяга ръка към приближаващия нов богомолец. Но още преди да успее да покръсти мъжа, откъм брега се провиква митар: „Учителю, ами ние какво да правим?“. Той има предвид професията си, защото знае, че е ненавиждан, задето предава еврейските пари на поганския цар в Рим.
„Не изисквайте нищо повече, що ви е определено“, гласи отговорът на Йоан.
Покрай река Йордан има оскъдна сянка и богомолците чакат търпеливо в колона да дойде редът им, за да се потопят в студените води. Въпреки несгодите, които търпят, всички слушат внимателно какво говори Йоан.
„А ние какво да правим?“, провиква се войник. Знае се, че много от войниците са вършили непочтени дела в името на новия порочен и мразен римски император Тиберий.
Отговорът на Йоан не е осъдителен. „Никого не притеснявайте, не клеветете и задоволявайте се с вашите заплати.“
После Кръстителя се обръща към човека, който стои до него в реката. Вслушва се внимателно, докато онзи изповядва многото си грехове. Накрая Йоан казва молитва: „Аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън“.
Само на роб би могло да се възложи да развърже сандалите на някого, затова думите на Йоан са мощна, стъписваща проява на преклонение. Докато богомолецът кима предано, Йоан полага длан между плешките му и го потапяпод водата, държи го така няколко секунди, после отново го изправя на крака. Умиротвореният богомолец, вече очистен от греховете си, тръгва да гази из бавните води обратно към брега. Още преди да е стигнал сушата, следващият поред влиза в реката, за да бъде подложен на същото пречистване.
„Кой си ти?“, разнася се глас откъм брега. Йоан е очаквал този въпрос. Това е високомерното питане на свещеник, проводен от Йерусалим да прецени дали Йоан не върши ерес. Светият старец не е сам, а е изминал целия този път в компанията на фарисеи, садукеи и левити.
„Аз не съм Христос“, провиква се в отговор Йоан. Първосвещениците знаят, че той говори за новия цар на юдеите, някой като Саул и Давид, велики владетели отпреди поколения, посочени от Бог да водят израилтяните.
„Тогава кой си? – настоява фарисеят. – Да не си Илия?“
Йоан е чувал това сравнение и преди. Също като него Илия бил пророк, който предвещавал скорошния свършек на света.
„Не“, твърдо отговаря Йоан.
„Кой си ти? – пита за трети път свещеникът. – Отговори ни, че да има с какво да се върнем при тези, които са ни изпратили.“
Йоан предпочита да се позовава на пророк Исая, чието име означава „Бог е спасение“. Той живял осемстотин години по-рано и за него се говори, че умрял мъченически, разрязан на две с трион заради смелите си пророчества. В едно от тях той предвещава, че ще се появи човек, който да разкрие на хората деня на свършека на света и слизането на Бог на земята.
Този човек ще дойде с думите: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките му“.
Йоан се моли и пости дни наред. Той искрено вярва, че именно за него се отнася пророчеството на Исая. Дори да го чака страшна смърт, той приема за свой дълг да обикаля от град на град и да предупреждава всеки срещнат, че свършекът на света наближава и че хората трябва да се готвят за него, като се покръстят.
„Кой си ти?“, питат го пак свещениците, а гласовете им стават все по-гневни и настоятелни.
„Аз съм гласът на оногова – отвръща Йоан, – който вика в пустинята.“
Първосвещениците не са единствените, които държат под око Йоан Кръстител. От смайващо красивата си нова столица Тибериада, която е построил с още по-голям размах от Сепфора, Ирод Антипа праща съгледвачи при река Йордан, за да следят неотклонно Йоан. За него се говори из цяла Галилея и Антипа се опасява, че този харизматичен евангелист ще убеди хората да се вдигнат на бунт.
Антипа е готов да се разправи с Йоан по същия начин, по който го е направил с Юда от Гамала преди близо двайсет години. В мирното послание на Йоан има нещо, което го прави още по-голяма заплаха. Сега животът в Галилея е двойно по-труден от времената, когато е екзекутиран Юда. Решението на Антипа да построи Тибериада на слънчевия бряг на Галилейско море само десет години след възстановяването на Сепфора увеличава финансовото бреме върху насе лението на Галилея.
А благодарение на многобройните строежи на Антипа в хазната не са останали никакви резервни пари. За пореден път селячеството в Галилея е принудено да поеме на свой гръб всички разходи.
Антипа е кръстил новата си столица в чест на римския император, дошъл на мястото на Цезар Август дванайсет години по-рано. Навремето Тиберий е бил прославен генерал, защитил Рим срещу варварските племена на германите. Но времето и личната му мъка са го превърнали в чудовище. Тиберий не знае граници. Едно от забавленията му е да плува с грижливо подбрани „рибки“ – голи момченца, чиято задача е да го гонят из императорския басейн и да го „кълват“ между краката.
Плуването е най-невинното прегрешение сред множеството още по-покварени занимания на император Тиберий, но Антипа е достатъчно хитър и опитен, че да не издава морални присъди. Дори след повече от двайсет години на трона неговото управление е само и единствено в угода на Рим. В живота на Антипа също има поквара. Той се е развел с жена си и се е оженил за съпругата на своя брат, което в очите на евреите е гнусно и мерзко.
Ето защо, щом започва да крои планове как да убие Йоан Кръстител – човека, чийто единствен грях е открито изповядваната му вяра в идването на Господ, – Антипа кръщава новата столица в завладяната от римляните еврейска провинция на името на шейсет и осем годишния поганец, който организира оргии в частната си вила и се разправя със своите врагове, като ги хвърля от тристаметрова скала.
Но докато Антипа се въздържа от морални оценки за Тиберий – онзи покварен човек, който държи съдбата му, – Йоан Кръстител няма такива притеснения.
В този момент Йерусалим се крепи на трудното съгласие между религия и държава. Йоан Кръстител преследва и този неблагочестив съюз.
Откакто преди двайсет години Август е обявил най-големия син на Ирод – Архелай, за некадърен владетел, в Юдея са се сменили четирима римски прокуратори.
Петият току-що е пристигнал. Неговото име е Пилат Понтийски.
Докато Йоан Кръстител проповядва по бреговете на река Йордан, а Исус от Назарет е на път да сложи край на дългите години самоналожено мълчание относно истинската си идентичност, Пилат Понтийски слиза на сушата при крайбрежния крепостен град Кесария, за да заеме мястото, освободено наскоро от Валерий Грат.
С набито телосложение и склонен към жестокост, Пилат принадлежи към съсловието на конниците и е бивш военен от Централна Италия. Женен е за Клавдия Прокула, която идва с него в Юдея. Този пост е истинско изпитание, защото Юдея е трудна за управление. Но ако съпругът є се представи добре на дипломатическия пост в тази затънтена провинция, властта в Рим може да се погрижи следващото му назначение да е на някое по-престижно място.
Пилат не е приятел на евреите. Едно от първите му нареждания след встъпването в длъжност е римската войска в Йерусалим да украси своите стандарти с изображение то на император Тиберий. Когато населението се вдига на бунт срещу този човешки образ, забранен от Мойсеевия закон, Пилат заповядва на войската да обкръжи недоволните с извадени като за атака мечове.
Евреите обаче отказват да отстъпят. Вместо това тръгват срещу войниците с протегнати вратове, показвайки ясно, че са готови да умрат в името на своята вяра.
В този момент Пилат за първи път се убеждава със собствените си очи в силата на еврейската вяра. Той заповядва на хората си да отстъпят. Образът на Тиберий е свален от стандартите.
Пилат обаче открива друг начин как да се справи с евреите. Той встъпва в нелек съюз с Каяфа, най-могъщия първосвещеник в храма на Йерусалим. Каяфа произлиза от родословие на свещеници и обитава разкошен дом в Горния град. Той има неограничена власт над религиозния живот в Йерусалим, включително правото да прилага Мойсеевия закон, което включва смъртна присъда над мъж или жена.
Но въпреки че Каяфа може да издаде смъртна присъда, тя първо трябва да бъде одобрена от римския прокуратор, който има последната дума дали тя да бъде изпълнена, или не.
Пилат е римлянин езичник. Каяфа е евреин. Двамата се молят на различни богове, ядат различна храна, имат различни надежди за бъдещето и говорят различен език. Пилат служи на волята на обожествения римски император, а Каяфа служи по волята Божия. Общото между тях са властта, с която разполагат, гръцкият език и убеждението, че имат правото да направят всичко, за да се задържат на власт.
Така официалната власт и религията държат Юдея в мъртва хватка. Сега Каяфа изпълнява своите задължения в това партньорство, изпращайки група овластени свещеници в дивата пустош, за да оценят религиозните действия на Йоан Кръстител.
„Рожби ехиднини! – провиква се Йоан към свещениците от храма, които са дошли да го разпитват край реката. – Секирата лежи вече при корена на дърветата. Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.“
Всички обръщат очи към стъписаните представители на духовната власт, после поглеждат обратно към Йоан, жадни да чуят какво още има да каже. Макар да се знае, че някои от тези начетени мъже са и големи лицемери, досега никой не е дръзвал да им го каже открито в очите. Йоан обаче кара фарисеите и садукеите да избират между това да бъдат кръстени или да горят във вечния огън.
Духовниците са стъписани от думите му и нищо не отвръщат.
Йоан отново се обръща към множеството, дошло да бъде кръстено. Земеделци, занаятчии, митари и войници – всички се отнасят с почит към монашеския живот на Йоан, към неговата прямота и сила. Мнозина копнеят да вземат пример от безстрашното му и свободолюбиво поведение. Той изглежда недосегаем за заплахата на Рим. Някои дори се чудят дали си плаща данъците и ако не, какво ли ще се случи с него.
Но най-вече дълбоко в сърцата си тези скупчени около Йоан хора се питат не е ли самият той бъдещият Месия, за чието идване проповядва.
Отговорът на този въпрос идва на следващия ден.
Йоан отново стои насред река Йордан. На брега зад него е селцето Витания. Денят както обикновено е горещ и дълга редица богомолци чакат да бъдат кръстени.
Йоан зърва в далечината някакъв човек да се спуска към реката. Исус от Назарет, също като Йоан Кръстител, има дълга коса и брада. Обут е в сандали и носи проста роба. Погледът му е бистър, а плещите – широки като на човек, занимаващ се с тежък физически труд. Изглежда по-млад от Йоан, но не с много.
Изневиделица на рамото на Исус кацва гълъб. Той не прави опит да го прогони и птицата остава спокойно на мястото си.
Гълъбът променя всичко. В този миг яростта, която обикновено подклажда проповедите на Йоан, изчезва. Тя отстъпва място на почуда и възхита при осъзнаването, че неговите откровения се превръщат в реалност. Тълпата богомолци наблюдават как изпълненият с благоговение Йоан приближава Исус. „Ето Агнецът Божий. Аз видях Дух да се спуска като гълъб върху него от небесата и да остава там. Аз го не познавах, но Оня, който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: Над когото видиш да слиза Духът и да остава върху него, този е, който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствам, че този е Син Божий.“
Богомолците коленичат и опират лица в земята. Исус не реагира на този израз на боготворене. Но и не прави нищо, за да ги разубеди. Назарянина просто нагазва във водата и застава до Йоан в очакване да бъде кръстен.
Йоан е поразен. „Аз имам нужда да се кръстя от тебе, а ти ли идеш при мене?“
Исус не разкрива самоличността си. Той е обикновен дърводелец и строител, трудил се цял живот. Научил е наизуст псалмите и Светото писание. Плаща си данъците и се грижи за майка си. За непредубеден наблюдател това е един от многото отрудени евреи. Няма никакъв свише знак за неговата божественост.
В еврейската култура да се провъзгласиш за Бог, е углавно престъпление. Ето защо Исус се разкрива едва когато може да поприказва тихо с Йоан Кръстител. Скланяйки глава, за да приеме кръщението с вода, той му казва: „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда“.
Йоан полага длан върху гърба на Исус и бавно го потапя. „Кръщавам те с вода, за да се покаеш“, казва, докато го държи във водата.
После го изправя на крака.
„И аз видях и свидетелствах, че това е Син Божий“, провиква се Йоан.
„Син Божий“ е царствена титла – тя показва, че удостоеният е Месия, и някога е принадлежала на цар Давид. Според вярването, щом Месията се завърне, той ще е цар на евреите, същият като Давид, съвършения цар. Присъстващите приемат думите „Син Божий“ като Давидовата титла – помазаният, който идва да властва като цар.
Множеството остава коленичило, докато Исус излиза на брега и продължава по пътя си. Тръгнал е към пустинята, за да се отдаде на пост в продължение на четирийсет дни и нощи. Предприема това пътуване по своя воля, защото знае, че трябва да очисти тялото и духа си, като се изправи лице в лице и пребори всички изкушения, преди да започне да проповядва своето верую на хората.
Задачата на Йоан Кръстител е изпълнена. Но заедно с това и съдбата му е предопределена.
Йоан е сред малцината пророци, които доживяват да видят как предреченото от тях се сбъдва. Но хората все още желаят да бъдат пречистени от греховете си чрез кръщение, затова тълпите продължават да следват Йоан, където и да отиде. Нещо повече, последователите му все повече се увеличават. Макар вече да няма нужда да предвещава идването на Христос, Йоан владее мощната дарба на красноречието. Той няма намерение да отминава с мълчание престъпването на морала и житейската несправедливост. Затова, щом научава, че Ирод Антипа се е развел с жена си, а после е престъпил Мойсеевия закон, като е взел за съпруга бившата жена на брат си, той не може да замълчи. По време на скиталчествата си из провинцията, където и да отиде, Йоан Кръстител високо порицава Антипа, настройвайки населението срещу владетеля.
Антипа заповядва на съгледвачите си, които вървят по петите на Йоан, да го арестуват. Йоан е окован във вериги, а после го принуждават да измине пеша двайсет и пет километра през нажежената пустиня. Накрая той вижда нещо да се мержелее пред него. Това е построената от Антипа на върха на хълм пустинна крепост Махерус. Сега трябва да се изкачи близо сто метра нагоре по стръмния склон до цитаделата, която от всички страни е обградена от скалисти клисури. Антипа нарочно се е погрижил тази крепост да бъде непревземаема. Той се бои от нападение откъм Арабия, която е на изток, затова е подсилил това естествено природно укрепление с дебели два метра стени и ъглови бойници, високи по трийсет метра. „Нещо повече – ще опише един ден историкът Йосиф Флавий съоръжението на Антипа, – той събрал вътре голямо количество стреломети и други бойни машини, а други изобретил така, че по всякакъв начин да допринесе за безопасността на обитателите по време дори на най-дългата обсада.“
Гледката от двореца, разположен в сърцето на крепостта, е поразителна. Ако на Йоан беше позволено да є се наслади, той сигурно щеше да види едва забележимите извивки на река Йордан в долината в ниското. Минавайки през портите на крепостта, Йоан навярно е поспрял, за да хвърли последен поглед към света навън. Но тежките врати са се затворили твърде бързо зад гърба му. Все още окован във вериги, той е отведен в тронната зала на Антипа, където застава решително и безстрашно пред човека, който твърди, че е цар на евреите. И дори когато му се дава шанс да отрече онова, в което го обвиняват, той отказва. „Не е според закона – обръща се той към владетеля – да взимаш жената на брат си.“
Жената, за която става дума – Иродиада, – седи до Антипа. С обвиненията си Йоан заклеймява не само нейния съпруг, но и нея самата. Но Иродиада забелязва, че Антипа всъщност се бои от Йоан и се страхува да заповяда неговото убийство. Иродиада обаче е търпелива и знае, че ще открие начин да си отмъсти. Как се осмелява този чорлав дивак да я обижда?!
Така Йоан е хвърлен в тъмницата на крепостта Махерус, за да гние там, докато Антипа не благоволи да го освободи или пък докато Иродиада не накара да го убият.
Но в това време над Антипа надвисва още по-голяма заплаха. Исус от Назарет вече е предприел своето духовно пътешествие – мисия, с която ще предизвика най-могъщите властници на света.

Превод Анелия Янева

* Крилата фраза на Пилат Понтийски за Исус Христос, който е изкаран пред тълпата, подучена от Синедриона да иска потвърждение на смъртната му присъда. – Б. пр.

Откъс от книгата „Да убиеш Исус” (Книгопис) на Бил О’Райли и Мартин Дъгард – документален роман за жестокостта и покварата на Римската империя. За нравите и бита на хората, живели преди две хилядолетия. За силата на религиите и за безбожието на силните. И, разбира се, за  Исус от Назарет, човека и Сина Божий. Подробните описания на исторически личности и събития носят много богата информация, двамата автори обединяват историографския поглед и библейската интерпретация на живота и мъченическата смърт на Исус Христос.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.