СофияПловдивВарнаБургасРусе

Сделка за Украйна е нещо неприятно, но неизбежно

Гидиън Рахман. Снимка: от тв екрана

Всеки западен лидер, преговарящ за съдбата на по-малки страни от Централна или Източна Европа, действа в сянката на две горчиви исторически събития: Мюнхенското споразумение от 1938 г. и Ялтенското споразумение от 1945 година.

В Мюнхен британци и французи се съгласиха с исканията на Адолф Хитлер за разпокъсване на Чехословакия – без участието на чешкото правителство, което не бе представлявано на преговорите.

В Ялта британци и американци сключиха сделка с Йосиф Сталин, в която де факто приеха съветската доминация в следвоенна Полша и други държави под руска окупация – отново без участието на потърпевшите страни.

Тези паралели – особено Мюнхен – тежат на плещите на западните лидери, докато последните се опитват да начертаят бъдещия път на Украйна. „Няма да приемем такъв път на развитие, в който легитимното правителство на Украйна не е на масата“, каза американският държавен секретар Джон Кери, в края на преговорите с руския външен министър Сергей Лавров през уикенда в Париж.

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле сравни твърдението на президента Владимир Путин, че действа в защита на правата на етническите руснаци в Украйна, с твърдението на Хитлер, че действа в защита на правата на етническите германци в Чехословакия. Този паралел бе направен и от предшественика на Кери, Хилари Клинтън.

Макар че Кери обеща да не прави сделки зад гърба на украинците, той преговаря директно с руснаците, без да има украински представител в стаята. Истината е там, че ако бъде постигнато споразумение между Кери и Лавров, съобразено с руските искания за федерално държавно устройство в Украйна и гаранции за рускоговорящото население, правителството в Киев ще бъде подложено на огромен натиск да го приеме.

И тъй, нарушават ли американците жизненоважни принципи при обсъждането на съдбата на Украйна в двустранни преговори с Русия? Има ли някаква форма на руско-американски преговори, които да са неизбежни и необходими едновременно?

Мрачната действителност в настоящата ситуация е, че е в интерес и на Запада, и на Украйна да бъдат водени преговори с руснаците. За да разберем защо, е необходимо да си представим обратния сценарий. В момента хиляди руски войници са струпани по източната украинска граница.

Съединените щати и Европейският съюз дадоха ясно да се разбере, че няма да тръгнат на война заради Украйна. Предвид това, евентуален отказ от преговори с Москва вероятно ще бъде интерпретиран като демонстрация на безразличие, а не демонстрация на твърдост. В действителност би могъл и да насърчи руска военна интервенция, каквато би имала трагични последици за всички замесени страни.

Ако има нови кръгове преговори с руснаците, важно е те не просто да са параван за капитулация в стила на Мюнхенската конференция. За щастие, въпреки че Западът показа ясно, че няма да се бие за Украйна, той все още има начин да повлияе на Русия. Но ако този лост бъде използван, той трябва да се приложи в защита на принципи, които са действително защитими, както морално, така и чрез ресурсите, които Западът може да заплаши, че ще използва.

Какви да бъдат тези принципи? Първо, ясно е, че руснаците биха искали Западът просто да приеме анексирането на Крим като свършен факт и обсъжданията да се насочат върху останалата част от Украйна. Западът трябва да отхвърли тази идея.

По този начин ще заяви позиция, която ясно се отличава от Мюнхенското споразумение, в което Великобритания и Франция подписаха анексирането на Судетската област. Евентуален отказ от признаване на Кримското де юре присъединяване към Русия, може да струва скъпо на Кремъл. Крим ще стане черна дупка за световната търговия и инвестиции и бреме за руските ресурси.

Вторият принцип е да се покаже ясно, че всеки руски военен ход в Източна Украйна ще доведе до пълен разрив в икономическите отношения между Запада и Русия. ЕС вече проучва възможността за допълнителни санкции. Естеството и обхвата на едни такива мерки трябва да бъдат ясно очертани възможно най-скоро – и трябва да надхвърлят очакванията на Москва.

На последно място принципът, съгласно който руското правителство не може да иска промени в конституцията на съседна държава, също трябва да бъде изтъкнат. Това просто би създало твърде опасен прецедент.

В пакета принципи обаче трябва да има място и за обсъждане на други руски предложения – такива като идеята за федерална Украйна, гаранции за рускоезичното население и уверение, че независима Украйна няма да се присъедини към НАТО или да има отношения с ЕС, които да навредят на руските икономически интереси.

До каквито и уговорки да стигнат американците с руснаците, те не могат да бъдат наложени на украинското правителство в Киев – първо, защото това е въпрос на принцип и второ, защото украинските политици остават независими играчи.

Предвид факта, че неофициално руско-американско предложение за Украйна би дошло без подкрепата на военни гаранции от Запада и дори без да е сигурно, че Русия изобщо ще го спази, правителството на Киев с право ще бъде крайно подозрително. За беда обаче швейцарски стандарти за напредък и сигурност не се предлагат.

За обсадената Украйна, руско-американско споразумение, подплатено със заплаха от икономическа изолация на Русия, наложена от запад, ако то бъде нарушено, вероятно е най-добрата възможност, която в момента се предлага. Ако се стигне до сключване на такава сделка, тя ще даде на Украйна време да изгради наистина независима държава.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.