СофияПловдивВарнаБургасРусе

Украинската криза крие деликатни баланси за Атина

Атина е длъжна да се придържа към спазването на чувствителни, деликатни, но трудни баланси за нея, тъй като кризата в Украйна продължава. Това засяга най-вече позицията на Атина както по линия на ЕС, където Гърция в момента е ротационен председател на Съвета, така и в средите на НАТО, където започна една голяма дискусия за това каква да бъде реакцията на съюзниците по отношение на твърдата политика, следвана от Москва.

Украинската криза и последствията от нея за страните от Източна Европа са във фокуса на срещата на външните министри от НАТО в Брюксел сега, а също и на неформалната среща на европейските министри на външните работи в петък и събота 4-5 април в Атина.

Очевидно е, изтъкват осведомени източници, че оръжието със санкции срещу Русия би могло да накърни директно важни гръцки икономически интереси. За това красноречиво говори фактът, че в гръцкото външно министерство бе създадена специална работна група, която е натоварена със задачата да оценява последиците от тази криза за страната в сектори като енергетика, туризъм и други.

Това е и една от причините гръцкото правителство да се придържа към по-ниска тоналност при дискусиите на европейско ниво във връзка със санкциите, въпреки натиска, на който е подложено от страна на Вашингтон.

По информация на вестника заместник-държавният секретар Даниел Фрийд е разговарял по телефона с гръцката страна по въпроса за тези санкции.

Наред с това обаче започването за момента на обща дискусия в рамките на НАТО за това какво ще става с Украйна би могло да повдигне отново въпроса за ново разширяване на Северноатлантическия съюз.

Подобно нещо би рефлектирало и върху присъединителната перспектива на Бившата югорепублика Македония, ако въпросът за разширяването на пакта в крайна сметка се появи в дневния ред на предстоящата среща на върха на Алианса в Кардиф, Уелс.

Дипломати смятат, че тези последици биха могли да бъдат свързани с някакво възможно желание за сигнал, че Алиансът остава активен в Европа.

С други думи, членството на други страни би било знак, че НАТО има бъдеще. Всичко това се случва в момент, когато се появиха гласове, че Алиансът трябва отново да се фокусира върху „естественото си пространство“ след едно десетилетие на приключения в Афганистан.

Този дебат започна преди няколко месеца. Характерно за него е, че през ноември миналата година в Полша и в балтийските страни се състоя учение под названието „Steadfast Jazz“ – първото от този род от над едно десетилетие насам в рамките на прословутия „Член 5“.

Разбира се, това не означава, че самата Украйна незабавно ще навлезе в орбита на членство. Съпротивата срещу подобно нещо би била огромна в рамките на Алианса, а последиците от нова остра реакция от страна на Москва биха били неизмерими.

Все пак, в съвместното комюнике на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. изрично бе записано, че Украйна и Грузия ще станат членове на НАТО точната фраза в текста гласи: „днес ние се съгласихме, че тези държави ще станат членове на НАТО“ .

За момента обаче се очаква съюзниците да решат да преустановят сътрудничеството с Москва по военни въпроси, но едновременно с това ще останат отворени политическите канали на равнището на Съвета НАТО-Русия.

Всичко това се предвижда в скоро време да бъде обсъдено отново, както впрочем настойчиво поиска и Берлин, където изглежда има разминаване в позициите между министерствата на външните работи и отбраната – първото желае по-сдържана позиция, а второто се застъпва за по-твърд подход спрямо Русия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.