СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво следва за Ердоган?

в. Хюриет дейли нюз

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

Поглеждайки назад към изборната кампания и темите, които преобладаваха в предизборния период, трудно бихме нарекли изборите на 30 март местни. Това бяха по-скоро общи избори или вот на доверие за премиера Реджеп Тайип Ердоган, който преживя труден период след 17 декември 2013 г., когато започна голяма антикорупционна операция. Ето защо анализът на изборите на 30 март следва да бъде основан на сравнение с последните парламентарни избори през 2011 г.

Според неокончателните резултати Партията на справедливостта и развитието (ПСР) печели 45 процента от гласовете, приблизително пет процента по-малко от представянето й през 2011 г. Бекир Агърдър, социолог на агенция Конда, изтъкна, че спадът за ПСР е от около осем процента, предвид факта, че проучванията на общественото мнение преди 17 декември показваха подкрепа около 53 на сто за управляващата партия. Мнозина отдават спада в подкрепата за ПСР главно на твърденията за корупция и битката на Ердоган срещу общността на Фетхуллах Гюлен.

Макар че има леко понижаване на гласовете обаче, представянето на ПСР все пак трябва да бъде смятано за успешно, като се имат предвид магнитудът и сериозността на твърденията за корупция. Проучване на агенция Ипсос показва, че едва пет процента от гласоподавателите на ПСР са били повлияни от тези твърдения, а останалата част не са променили решенията си. Интересно е и че около 70 процента от гласувалите за ПСР са взели решение да гласуват за тази партия преди 17 декември. Забраните на Туитър, Ютюб и ограниченията върху свободата на медиите по никакъв начин не са повлияли на преценката на избирателите на ПСР.

Картината разкрива много за социално-икономическия профил на електората на ПСР. Предвид това, че представлява по-малко образованата, бедна и по-ниската средна класа, и предимно консервативните сегменти на обществото, електоратът на ПСР очевидно не се вълнува особено от твърденията за корупция или от безпокойствата на онази част от турския народ, която има европейски уклон.

Изборните резултати потвърждават оценките на някои представители на ПСР, че влиянието на движението на Гюлен върху изборите ще е ограничено. Стратегията на Ердоган да обрисува Гюлен като „инструмент на чужди сили, които участват в зъл заговор срещу турската държава“ помогна за изборните резултати на неговата партия. В допълнение на това изтичането на незаконен запис от среща на високо ниво за националната сигурност два дни преди изборите очевидно проработи в полза на управляващата партия.

ПСР успя да задържи Истанбул и Анкара, но това стана благодарение на скорошни законови изменения, увеличаващи районите на големите общини, особено в столицата. Резултатите сочат, че ПСР е щяла да загуби Анкара, ако беше приложен предишният закон.

Основната опозиционна сила Народнорепубликанската партия (НРП) увеличи гласовете си от 2011 г. от 25,9 на 27,8 на сто със скок от почти два процентни пункта. Една от най-важните причини за това увеличение е решението на партията да избере правилните кандидати, особено в Истанбул и Анкара. НРП увеличи гласовете си в двата града и загуби Анкара с едва 15 хиляди гласа.

В момент на трудности за ПСР заради твърденията за корупция имаше очакване обаче, че основната опозиционна сила ще увеличи гласовете си до най-малко 30 на сто.

Законовата промяна за големите общини струва на НРП загубата на традиционните й крепости Артвин, Анталия и Мерсин, но й помогна да спечели Бурдур и Хатай. Лидерството на Кемал Кълъчдароглу изглежда не е поставяно под въпрос след изборите, но кредитът му на доверие изглежда отслабва.

Партията на националистическото действие (ПНД) увеличи гласовете в своя полза с почти 3,5 процентни пункта спрямо 2011 г. с подкрепа от 15,5 на сто на изборите в неделя. Тя основаваше политиката си на отстъпките на ПСР пред кюрдските политически групи, насърчавайки хората да не гласуват за потенциално разцепване на Турция.

Тази реторика даде своето отражение в предимно вътрешноанадолските региони, но не й помогна да спечели големите общини. Партията доказа, че не би имала проблем да прескочи 10-процентния праг за влизане в парламента, затвърждавайки позицията си на трета най-голяма политическа сила в Турция. Няма да има дебат за лидерството на тази партия, а Девлет Бахчели може да напусне поста само ако един ден реши да се оттегли от политиката.

Прокюрдските партии – Партията за мир и демокрация и Демократичната партия на народите събират около седем на сто от гласовете общо и печелят 10 града в Югоизточен Анадол, а също и Мардин с Ахмет Тюрк, явил се като независим кандидат. Те затвърдиха картата, която начертаха на изборите през 2011 г., и вероятно ще имат по-голямо влияние в турската политика и в протичащия мирен процес.
Предвид факта, че номинираха някои от най-видните и влиятелни фигури на кюрдското движение в ключови общини, се очаква кюрдите да се съсредоточат повече върху получаването на права за автономия в тези 11 града.

Като цяло местните избори показаха, че политическата среда в страната не се е променила драстично след изборите през 2011 г. въпреки масовите протести за прака Гези миналата година и твърденията за корупция.

ПСР, както изглежда, си е осигурила спокойствие над линията от 45 процента подкрепа, докато двете опозиционни партии НРП и ПНД са покачили с малко гласовете в своя полза. Кюрдите се движат по собствените си линии и засилват регионалното си превъзходство.

При подобни политически условия въпрос номер едно за Турция ще бъде дали Ердоган ще реши да се кандидатира за президентството или да остане премиер за четвърти мандат. В случай че Ердоган вземе решение за бъдещата си политическа кариера, може да последват разговори за предсрочни избори.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.