Автономията е мираж за кримските татари

Франс прес

Руски патрул в Крим. Снимка: нюзру

Под строгата ислямска забрадка синият поглед на Анифе издава смущението й: като мнозина в столицата на кримските татари Бахчисарай тази млада жена признава, че е озадачена от желанието за автономия на общността й.

„Не разбрахме какво се случи“, обяснява на чудесен английски 24-годишната бивша студентка по икономика, седнала спокойно със съпруга си в павираните градини от 15-и век на стария дворец на кримските татари.

В събота представителите на това мюсюлманско малцинство гласуваха в подкрепа на автономията си в историческите си земи, които сега са присъединени към Русия. Те обаче остават разделени по какъв начин да общуват с новите власти.

„При сегашните условия, не смятам, че автономията може да защити интересите ни. Самите те не знаят какво очакват“, продължава младата жена, която почти не обръща внимание на едрата сива котка между прасците й.

Тя уверява, че Украйна няма да й липсва. „Боя се обаче, че с Русия ще е по-зле, заради събитията от миналото“, добавя тя, докосвайки с ръце издутия си корем на бременна жена.

Съпругът й Саид, с мюсюлманска молитвена шапчица куфи на главата, внезапно взема думата. Той разказва за масовото депортиране на татарите към Централна Азия в края на Втората световна война по искане на Сталин, и смъртта на половината от тях по пътя. Общността получи разрешение да се завърне в Крим едва в края на 80-те години.

„Да ни питат след това какво мислим за руснаците е глупав въпрос!“, възкликва той през смях.

След това отново става сериозен и се втренчва в двете минарета на джамията отсреща.

„Народът ни допусна грешка като започна да преговаря с руснаците. Щеше да е много по-добре меджлисът (събранието на кримските татари) продължи да работи отделно“, казва той.

Бахчисарай е заобиколен от троглодитни скали град, където се редуват варосани розово-оранжеви сгради, съвременни жилищни блокове от ориенталски тип и исторически постройки в стил „кримско рококо“.

В почти безлюдните улички облечената в зелена карирана рокля Роза чака автобуса си. Тя казва, че нищо не разбира от ситуацията, но твърди, че е живеела добре, когато Крим е бил част от Украйна.

През последните седмици тя се страхува да се разхожда със сина си, защото „навсякъде има въоръжени хора“.

„Не я ща Русия“, недоволства забулената жена и се качва в син минибус, който отпътува клатушкайки се в облак плах.

Малко по-нататък наближаващият 60 години брадат и беззъб Сервер ръкомаха на входа на кафене в ремонт, с изпоцапани от боя дрехи.

Той е роден през 1955 г. в Сибир, където семейството му е било депортирано, и е открил Крим чак през 1986 г. Той обаче показва татуировка на лявата си ръка – несръчно изписаната на кирилица дума „Крим“, която сам е поставил, когато е бил 15-годишен.

„Това е защото ние, кримските татари, винаги сме мечтали да се завърнем тук“, обяснява той с грубия си дрезгав глас.

„Тук е нашата земя и тук ще умрем. Къде другаде бихме могли да отидем сега?“, пита се той.

Той казва, че няма никакво доверие в събранието на кримските татари и представителите му. Затова пък няма никакво съмнение в способността на народа си да извоюва автономия.

„Може би не веднага, но в бъдеще със сигурност, защото ние сме местният народ на Крим. Бил съм 30 години в Русия и 30 в Украйна: не видях разлика“, заявява той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.