СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ще повлияе ли конфронтацията между Запада и Русия върху сирийската криза?

След включването на Крим в състава на Русия Западът мина към твърди действия, за да намали влиянието на Русия в международната политика. САЩ и Европа се чудят днес как да наложат на Русия санкции, които максимално да ощетят икономиката й, но без да увредят икономиката на ЕС, консумиращ руски горива. Освен това в бъдеще Русия може да пренасочи основния поток от газ и петрол към Азия, най-вече в бурно развиващия се Китай, който явно би спечелил от това. Прочее, едно ембарго върху руския износ на горива по иранския модел едва ли ще донесе на западните страни желания резултат.

В друг вариант обаче санкциите може да станат икономически кошмар за Русия – ако започне поредната международна петролна криза. Решаваща роля в тази игра може да изиграе Саудитска Арабия. На 28 март президентът на САЩ Барак Обама направи кратко официално посещение в Рияд. Международният контекст сочи, че лидерите на двете страни може да са обсъждали сценарий за сриване на международния петролен пазар.

Надали е случайно, че Владимир Путин за пръв път след въвеждането на санкции разговаря по телефона с Обама, точно докато последният се намираше в арабската държава. Президентът на Русия склони на ред отстъпки – да намали концентрацията на руски войски по границата с Украйна и да уреди среща на външния си министър Сергей Лавров с държавния секретар на САЩ Джон Кери, за да обсъдят мерките по овладяване на украинската криза, предложени от Вашингтон. На Путин явно са били представени сериозни аргументи, за да приеме подобни крачки.

Добре се знае, че Саудитска Арабия притежава 24 на сто от установените петролни запаси на Земята – 260 милиарда барела, и цифрата все повече расте с откриването на нови находища. Страната играе ключова роля в организацията на страните износителки ОПЕК, регулираща световните цени на петрола. Да припомним, че по време на петролната криза от 1979 г. Рияд увеличи добива на суров петрол и намали с това световните цени на 20 долара за барел (в днешни мащаби), което нанесе сериозни дългосрочни щети на икономиката на Съветския съюз.

Днес Саудитска Арабия може да вдигне с близо 14 милиона барела в денонощие обемите, пускани на световния пазар, и да свие световната цена до 90 долара за барел. Саудитската икономика би издържала доста дълго на подобни цени, икономиките на другите страни от Залива също няма да пострадат фатално. Продажбите на нефт и газ обаче формират над 50 на сто от руския държавен бюджет, тъй че руската икономика и социалната сфера не могат да излязат от нова петролна криза без големи загуби. Съответно едно съществено поевтиняване на петрола би станало ефикасен механизъм за натиск върху курса на Русия в международната политика.

Друг въпрос е какъв интерес би имала Саудитска Арабия да предприеме подобни мерки? Рияд действа в Близкия изток като съюзник на Вашингтон, стига да съвпадат целите на двете страни. Саудитската държава е сред лидерите в региона наред с Турция и Иран; води независима политика въз основа на собствените си интереси. А сред тях саудитският режим в момента нарежда доста важна цел – да убеди Русия да склони за оттегляне на сирийския президент Башар Асад от властта.

Според високопоставен саудитски източник Рияд не настоява за изтегляне на руската военноморска база от сирийското пристанище Тартус, но смята да спре кръвопролитията в Сирия, което може да стане само чрез отстраняване на Асад и избори на нов президент. Престане ли Путин да подкрепя Асад, сирийският режим ще изгуби закрилата на една световна сила с реално влияние върху международната политика. Тогава сирийският диктатор ще остане само с един голям съюзник в региона – Иран, чието влияние явно е недостатъчно, за да запази стабилен режима в Дамаск.

Така Саудитска Арабия ще постигне своите цели: омразният й Асад ще се оттегли, ще й се отвори възможност да влияе върху бъдещото слабо правителство в Сирия и ще бъде отслабен Иран. А Русия ще изгуби още един съюзник в близкоизточната политика. Дори да направи завой и да подкрепи сирийската опозиция, това не би й гарантирало, че ще запази геополитическите си позиции в региона.

Всички изброени последици съвпадат изцяло с близкоизточните интереси на западния свят. Засега обаче страните от Запада по неволя са предпазливи, тъй като с оглед разединението в сирийската опозиция и влиянието на ислямистки радикали в редиците й е трудно да се посочат силите, които може да формират новата сирийска власт.

Сега президентът Путин реши да смекчи донякъде позицията си по украинския въпрос и не се стигна до петролна криза. При все това Саудитска Арабия ще разчита да бъде възнаградена някак за готовността си да подпомогне САЩ в натиска върху Русия в критичен за Америка момент. Тъй че се очаква САЩ в най-близко бъдеще да засилят помощта за сирийските въстаници. Ройтерс съобщи, че в дните преди визитата на Обама в Рияд САЩ вече са разширили програмата за обучение на сирийски опозиционери.

Както личи, борбата между интересите на гигантите в световната политика може реално да влияе върху развитието на ситуацията в отделни региони. Историята от най-ново време познава не един подобен обрат. Може да се прокара паралел между днешното сериозно влошаване на руско-американските отношения и ситуацията от 2010 г. – кризата в системата за европейска сигурност, когато Русия рязко възрази срещу разполагането на системи за ПРО на НАТО в Чехия и Полша.

Изход от кризата бе намерен чрез „рестартиране“ в отношенията между Русия и САЩ и сключване на договора СТАРТ-3. Русия обаче бе принудена да не подкрепя вече Иран в преговорите за ядрената му програма и да се откаже от доставката на руски противоракетни установки С-300 за Техеран.

Дали ще се повтори подобен сценарий и със Сирия? Вероятно ще разберем доста скоро с оглед динамичното развитие на международната ситуация и острата конфронтация между Русия и САЩ.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.