СофияПловдивВарнаБургасРусе

Азиатските илюзии на Путин

в. Нойе цюрхер цайтунг

Путин на срещата на АТИС. Снимка: кремлин

Далечният изток на Русия няма причини да се съобразява с Москва. От Москва идват обещанията. Те се повтарят при всяко посещение на високопоставен политик, споменават се при всяка от годишните телевизионни срещи на живо с Владимир Путин, а след завръщането на Путин в Кремъл дори се създаде специално министерство.

През 2012 г. във Владивосток се състоя Азиатско-тихоокеанската среща на върха, с което Русия възнамеряваше да утвърди амбициите си в Източна Азия. Хората във Владивосток или Хабаровск – доколкото не са напуснали региона – обаче се ориентират съвсем прагматично по своя икономически развиващ се съсед. Плажовете в Байдахе и Хайнан са по-примамливи от Сочи и Крим. Точно Далечният изток показва, че Русия не е азиатска сила.

Често се твърди, че заради разочарование и яд към Запада Русия ще се обърне по-силно на Изток. Икономическите санкции биха разчистили пътя на китайците. Китай и Русия биха застанали и без това политически близо заради отхвърлянето на западния световен и ценностен ред. Москва освен това смята, че макар и негласно, Пекин подкрепя нейната агресия в Крим.

Представата, че печално известната руска инфраструктура би била развита от китайците, е действително примамлива. В граничния район и в Централна Азия отдавна работят китайски строителни бригади. Изгодните китайски стоки заемат голямо място на пазарите.

Но Русия не е развиваща се страна и китайските предприятия се интересуват по-малко от съветското индустриално наследство, отколкото западните фирми, от които могат нещо да научат. За да се увеличат продажбите на газ и нефт, трябва да се изградят тръбопроводи. Нужно е и споразумение, което да сложи край на дългогодишните спорове за подходящата ценова формула.

Руското ориентиране изцяло към Азия е илюзия. Русия от столетия е котел за претопяване на европейски и азиатски влияния и руската култура и политика винаги са кокетирали с това. Азиатската част от територията на Русия е по-голяма от европейската. Но в продължение на столетия руснаците са се опитвали да се противопоставят на азиатските амбиции. Монголските нашествия са нарицателно за бруталност и опустошение. Завземането на Сибир и Далечния изток от Русия – включително чрез противопоставяне срещу Китай – означаваше европеизация.

Недоверието и подозрителността към китайците, натрупани в дългогодишната азиатска Студена война по протежението на река Амур, не бяха забравени заради нововъзникналата близост между Русия и Китай. Това е още по-валидно за европейската част на Русия и вътрешните области на Сибир. Предвид дисбаланса между огромната територия и много малката гъстота на населението, китайците, както и преди се възприемат като опасност. Някои от самите националпатриотично мислещи руснаци по-скоро биха предпочели да си партнират с европейците, отколкото да се съюзят с китайците. Само че това в момента е невъзможно.

Външнополитически също няма изгледи за дългосрочен руско-китайски съюз. Китай може и да се впечатлява от дързостта на Путин пред Запада. В действителност по принципни причини той не може да похвали поведението му. Преди всичко обаче Пекин не възприема Русия като равнопоставен партньор. Държавните медии там се подиграват с предполагаемото западно пренебрежение към Москва, но самият Китай не се отнася към нея по-добре.

В глобалнополитически план Китай се сравнява със САЩ и заради икономическия си потенциал вижда себе си като първостепенна сила. Русия, обратно, не е доволна от ролята на младши партньор на Китай в Азия.

И ако Москва би пожелала да разшири територията си в бившите съветски републики в Централна Азия, за да „защити“ рускоезичното население там, китайските интереси в сферата на сигурността биха били засегнати съвсем пряко. От Санкт Петербург и по-късно от Москва царе, генерални секретари и президенти гледат непрекъснато към Азия. Но тя не може и не би могла да бъде заместител на Европа.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.