САЩ канят Европа да отвикне от руския природен газ

Асошиейтед прес

САЩ призоваха Европа да се отучи от опасната си зависимост от руски природен газ, като казаха, че е време да се обедини и да сложи край на практиката на Кремъл да използва енергийните доставки като политически лост.

Неизречено остана това, че ЕС не е склонен устремно да последва САЩ в извличането на шистов газ, което би видоизменило световната енергийна сцена и би превърнало САЩ от вносител в бъдещ износител. Не бе споменат и отказът на съюза отново да прегърне изцяло концепцията за ядрена енергия след катастрофата във Фукушима, Япония.

Но даже и да се опита да стане независима, на Европа ще бъдат необходими години за разработването на обещаващи шистови находища като тези в Украйна и Полша, а и няма гаранции за успех.

Европа разчита на Русия за една трета от енергийните си нужди, което поставя Кремъл в силна позиция и го насърчи дотолкова, че анексира Кримския полуостров от Украйна миналия месец, като в отговор срещна малко повече от дипломатически протест и няколко санкции.

„Наистина нещата се свеждат до едно: никоя държава не трябва да използва енергията, за да пречи на стремежите на хората“, каза държавният секретар на САЩ Джон Кери. „Тя не трябва да бъде използвана като оръжие. От интерес за всички нас е да можем да получаваме адекватни енергийни доставки, които са критични за нашите икономики, критични за нашата сигурност, критични за благоденствието на нашите народи“, заяви той.

Най-скорошната проява на енергийната доминация на Русия бе заплахата тази седмица на държавната компания „Газпром“ да повиши цената на природния газ за Украйна. Но Русия е затваряла кранчето за Европа и преди – през 2006 и 2009 г.

Въпреки спорната история на тази зависимост европейското производство на енергия е в траен спад – остарелите ядрени централи не се подменят, спада популярността на замърсяващите въглища, а петролните запаси в Северно море са изчерпват. От друга страна, Съединените щати през следващите няколко години няма да могат да доставят втечнен природен газ или петрол за Европа в необходимите количества и въпреки че Кери не спомена хидравличния фрекинг, този труден от екологична гледна точка процес по извличане на шистовия газ е забранена тема в много европейски страни, а и успехът на страните, които го прилагат, не е сигурен.

Но Кери каза ясно, че САЩ искат Европа да поеме повече отговорност за своето снабдяване с енергийни носители, вместо да разчита на политически несигурната мрежа от тръби към Русия, повечето от които минават през Украйна.

Държавите, които излязоха от орбитата на Съветския съюз, полагат най-много усилия да открият свои енергийни източници въпреки чисто хипотетичната изгода. Сваленият президент на Украйна Виктор Янукович подписа споразумения с „Шел“ и „Шеврон“ за откриване на шистов газ, независимо че беше заложил на договор с Кремъл за голямо намаление на цената на газа и на руски кредити.

Очакваното повишение на цените бележи края на това споразумение, скрепено с лоялността на Янукович към Русия. Кери каза, че САЩ и ЕС ще опитат да задействат мерки за краткосрочна помощ за Украйна с изпращане на газ от Полша, Унгария и Словакия, но голямата уязвимост на Украйна и Европа ще остане.

Така че мнозина гледат в средносрочен план. САЩ вече са потенциален износител на втечнен природен газ, който за разлика от суровината може да бъде превозван по море с танкери. Когато терминалите за втечнения газ постигнат пълния си капацитет, доставките на втечнен газ на теория ще възлизат на половината от обема газ, който сега идва в Европа от Русия. Но Азия ще бъде приоритетната дестинация за американския втечнен природен газ, казват анализатори.

Подобно на Украйна и Полша е подписала с „Шеврон“ за проучване на находища с шистов газ и е облекчила някои от регулаторните си мерки, които според премиера Доналд Туск забавят процеса. Но броят на компаниите с лиценз за откриване на шистов газ са намалели наполовина от 2011 г. насам.

Положението с шистовия газ е най-сложно в Западна Европа – добивът му във Франция е забранен и той е извън съществуващите регулаторни рамки в Австрия, Германия и Холандия, казва Ласло Варо ат Международната енергийна агенция. Но британското консервативно правителство е прегърнало тази възможност и проучванията вече са започнали въпреки ограничения потенциал на находищата.

„Даже и да имаш пълна политическа подкрепа за добива на шистов газ, какъвто е случаят с Полша и Великобритания, геологическите пластове там са по-неблагоприятни от тези в САЩ. Формациите са по-дълбоко, фрекинг техниките са по-затруднени и разходите са по-големи“, казва Варо. Той добавя, че САЩ имат стогодишен опит в своята петролна и газова промишленост с 1800 модерни сондажни оператори, докато в Европа има само няколко дузини.

Усъвършенстваните методи за сондаж не смекчиха разгорещения дебат относно фрекинга в САЩ, където критици настояват за по-строги регулации или забрани с цел опазване на въздуха и водата от замърсяване.

Германия се опитва да извърши голям преход от ядрена енергия към възобновяеми енергийни източници. Оказа се обаче, че това е по-трудно и по-скъпо, отколкото очакваше правителството.

Усложняващи обстоятелства са също връзките между многонационалните енергийни компании и Русия. Например „Бритиш петролиъм“ има 20-процентен дял в „Роснефт“, а „Шел“ притежава значителен дял в руските петролни и газови платформи в Арктика. Тези компаннии в голяма степен се въздържат от коментари за ефекта от спора между Русия и Украйна.

И въпреки че европейските правителства уж искрено говорят за нуждата от повече енергийна независимост, те не са предложили някакви ясни решения. Онова, което изглежда най-видимо за администрацията на САЩ – шистовият газ, – е сред нещата, които за много европейски страни са най-трудни за приемане и прилагане.

Това ще остави задълго Москва в позиция на силата. „Европейският съюз работи от години за диверсификация“, казва Лесли Палти-Гусман , енергиен анализатор от „“Евразия груп“. Но по думите му „проблемът е в това, че Русия ще остане главен доставчик до 2020 и може би след това“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.