СофияПловдивВарнаБургасРусе

Плановете на Путин за Украйна – разделяне

Сепаратисти превземат областната управа в Харков на 6 април 2014 г. Снимка: цензор.нет

През седмиците, откакто руски сили завзеха Крим, планът на Владимир Путин за континентална Украйна ставаше все по-ясен: разделяне.

Разбира се, посланиците и министрите на Путин не използват тази дума. В разговорите с колегите си от САЩ и НАТО те предпочитат думата „федерализъм“. Те искат да организират манипулирани референдуми за създаването на проруски правителства в източните региони на Украйна.

Тези правителства биха разполагали с широки правомощия, включително власт над търговията, инвестициите и сигурността. Тогава Русия би сключила договори с тези правителства, които биха означавали анексиране, макар и не на думи.

Самата Русия, разбира се, е една от най-централизираните държави на земята. Президентът назначава регионалните губернатори, които след това влизат в Съвета на федерацията, руския Сенат. Централното правителство контролира повечето от държавните приходи, полицията – всъщност почти всичко.

Но Путин говори едно, а върши друго. Или по-скоро той винаги изповядва отделно послание: че е за всяко нещо, което укрепва властта му. В Русия той поддържа тази власт, като смазва местните власти. В Украйна може да запази властта си, като смаже централното правителство.

В контекста на Украйна и нейните вече почти нефункциониращи нституции, „федерализъм“ е кодова дума за управление от местни олигарси в тандем с техните московски господари. Подобен подход би зачеркнал всякаква надежда Украйна да развие прозрачни и отговорни институции, честна политика и икономика, предлагаща нещо като шанс за повече хора освен малцина с добри връзки.

Засега обаче федералистката схема на Кремъл предизвика само слаба реакция от страна на Съединените щати и другите западни страни, които не подкрепиха този подход, не и не му се противопоставиха. Всъщност думата „слаба“ не е достатъчно добро описание. На един правителствен министър на страна от НАТО се наложи да ми повтори думата три пъти, с все по-силен глас, за да изрази размера на отвращението си от позицията на „Г-7“ спрямо руската интервенция в Украйна: „Слаба, Слаба! Слаба!“

Предлаганото руско разкрояване на Украйна, забележете, не е предназначено да защити рускоезичните извън Русия. В края на краищата Путин малко го е грижа за здравето и благополучието на говорещите руски в Русия, където според Световната здравна организация очакваната продължителност на живота на едно 15-годишно момче е с три години по-кратка от тази на 15-годишно момче в Хаити.

Самата концепция за „говорещо руски население“ фактически не значи нищо в Украйна. Русия е потискала украинския език по всички украински земи, които управлява от 1875 г. с малко прекъсване през 20-те години на 20 век. Украинците могат да говорят руски, без да се чувстват руснаци, по същия начин както ирландците могат да говорят английски, без да желаят да бъдат реанексирани от Англия.

Отстоявайки тезата да федерална Украйна, руснаците не действат от хуманитарна загриженост или в отговор на спонтанни молби от потискани жители на Източна Украйна. Техните ходове са плод на стратегия и гордост:

1. Съветският съюз разположи голяма част от оръжейната си индустрия в Източна Украйна. Независима Украйна е сред първите десет най-големи износители на оръжия в света, а Русия е нейният най-голям клиент. В Източна Украйна се произвеждат военнотранспортните самолети „Антонов“, както и моторите за хеликоптерите на Русия и зенитните ракети, с които са въоръжени нейните изтребители.

2. Новоанексираният Крим се снабдява с електроенерия и други важни услуги от Източна Украйна. Ако Украйна затвори границата с Крим, контролът на Русия над полуострова бързо ще стане трудно удържим. Ако прилежащата украинска територия може да бъде откъсната от Киев и Западна Украйна, анексирането ще продължи значително по-гладко.

3. Както каза в речта си, оправдаваща анексирането на Крим, Путин не може да възприеме Украйна като отделна националност. През царско време предпочитаният руски термин за Украйна е била „Малорусия“, с цялото пренебрежение, за което намеква фразата. Дейвид Ремник от „Ню Йоркър“ съобщи как Путин казал на президента Джордж У. Буш, че Украйна „даже не е държава“. Изглежда Путин възприема украинската независимост като напълно абсурдна, а също своенравна и опасна.

4. Два пъти през последното десетилетие протестни движения са сваляли от власт корумпирани, авторитарни президенти в Украйна – първо Оранжевата революция през 2005 г. и после въстанието „Евромайдан“ през 2014 г. Щом украинците могат да прогонят такива лидери и да им се размине, руснаците биха могли някой ден да се зачудят защо да не могат да сторят същото. За Путин самоуправление в Украйна представлява пряка заплаха за неговата власт и трябва да бъде стъпкано с всички необходими средства.

По тези причини Путин прокарва идеята за украински федерализъм, подплатена със заплахата за руска инвазия. Тя обаче може да се осъществи само ако Украйна се поддаде на натиска да й се подчини – и ако западните държава се съгласят да бъдат подмамени да я приемат като „демократично“ решение. Дали ще го направим?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.