Черна Африка щурмува Европа

в. Независимая газета

Спасени имигранти край Лампедуза. Снимка: от тв екрана

Еврочиновниците се страхуват малтийската програма, допускаща покупка на гражданство за пари, да не пробие прозорец към Европа, а междувременно и към САЩ, за аферисти, криминални престъпници и терористи. Далеч по-страшни опасения буди впрочем успешното проникване в ЕС на нелегални мигранти, тутакси започващи да претендират за медицинска помощ, прехрана и убежище.

Извънредно положение нарече Мадрид безпрецедентните атаки на хора от Черна Африка срещу испанските полуанклави Мелиля и Сеута, разположени на границата с Мароко. Броят на нахлулите там от началото на годината вече надхвърля данните за цялата 2013 г.

* * *

Малта стартира програмата за продажби на гражданство през февруари с надеждата да привлече инвестиции от чужбина и да осигури подем в икономиката. Деликатната „стока“ на стойност до 1,57 милиона долара предизвика вече интерес у стотици хора, например китайски милиардери, богаташи от Русия, жители на Саудитска Арабия, Ирак, Обединените арабски емирства и Либия, информира „Ню Йорк таймс“.

С оглед мощния наплив от „съмнителни“ личности малтийската опозиция повдигна въпрос за сигурността – не само на Малта, но и на целия ЕС и 69-те страни, с които общността има безвизов режим, включително САЩ. Още повече че проверките за благонадеждност на всеки молител са поверени на частна фирма, разчитаща на комисиона от десетки милиони долари.

Доста са и другите държави от Стария свят, които в днешните трудни времена охотно биха дали на амбициозни чужденци възможността постоянно да живеят на тяхна територия срещу големи финансови инжекции в местната икономика. По този хлъзгав път се канят да поемат Португалия, Испания и Гърция.

Същевременно критиците са убедени, че повечето кандидати хич и не мислят за Малта и други не тъй благополучни страни – целта им е да получат паспорт на ЕС, с който да живеят и работят на по-примамливо място в Обединена Европа, да речем в Лондон или Париж. Затова се наложи Малта под натиска на Еврокомисията да включи сред изискванията за гражданство едногодишно пребиваване в страната.

Неразполагащите с милион и половина в зелено също не губят надежда да нахълтат в Европа и търсят начин да я завладеят с щурм. Най-лесният път минава през испанския автономен град Мелиля, разположен край Мароко. Набезите срещу тройната метална ограда, висока над шест метра, там са постоянно явление.

Само тази година в Мелиля и другия испански полуанклав Сеута успяха да проникнат 1600 пришълци от Черна Африка без документи – повече, отколкото през цялата 2013 година. Последната голяма атака бе предприета на 27 март, в нея участваха над хиляда души. А миналия четвъртък оградата бе нападната от 200 африканци и 27 успяха да се изкатерят отгоре. Не слязоха оттам над шест часа, ликуваха и крещяха: „Свобода! Свобода!“.

Уви, радостта им бе преждевременна. Само единият бе откаран в болница; другите 26 бяха принудени да се върнат в Мароко. За реадмисия между двете страни трябва да се установи самоличността на мигранта, но Мадрид откри техническа пролука и твърди, че африканците, покачени на оградата, все още не са стъпили на испанска земя.

По въпроса се спори, тъй като формално граничните съоръжения са територия на Испания. Тъй че социалистите настояват десноцентристкото правителство да спре депортациите като незаконни. А премиерът Мариано Рахой иска от Брюксел финансова помощ, за да брани Мелиля и Сеута, и в началото на март повдигна миграционния въпрос на Евроафриканската среща на върха, събрала лидерите на 80 държави.

Все тъй остър е за Европа и въпросът как да асимилира мигрантите, представени вече от няколко поколения. На скорошните избори във Франция кандидати на десните радикални партии спечелиха победа в 14 общини и лидерката на Националния фронт Марин льо Пен обеща училищните столове, използващи само продукти „халал“ и „кашер“, да предлагат занапред и менюта, включващи свинско.

„Няма да търпим никакви религиозни изисквания към менютата в училище – заяви Льо Пен. – Няма никакви причини религията да нахълтва в публичната сфера.“ Обсипана с критики, тя даде по-късно обяснения в Туитър: „Полемиката е измислена, защото става дума да забраним забраните върху свинското в столовете, и е безполезна – нали се запазват и двете менюта!“.

Според властите множество причини карат столовете да предлагат алтернативни менюта. Както обясни пред „Независимая газета“ Жан-Луи Бианко, оглавяващ надзорното ведомство по светския характер на държавата, тази светска политика „никога не е предвиждала училищните столове да сервират месо „кашер“ или „халал“. И това никога не е правено.

Светският характер на държавата, напротив, предполага обща обвързаност и уважение към всекиго. Ето защо училищните столове просто предлагат обеди с месо или без. Не става дума да отвръщат на някакви религиозни предписания – само за правото на всички деца да обядват заедно независимо от вероизповеданието си и от режима на хранене (медицински, вегетариански или строг вегетариански режим)“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.