СофияПловдивВарнаБургасРусе

Събитията в Източна Украйна. Кой е виновен и какво да се прави?

Сепаратисти превземат областната управа в Харков на 6 април 2014 г. Снимка: цензор.нет

Засилването на сепаратистките нагласи в Източна Украйна стигна дотам, че проруски активисти провъзгласиха „Донецка народна република“ и привържениците й призоваха руския президент Владимир Путин да изпрати на украинска територия военен контингент.

Очаква ли се пълномащабно нахлуване на руски войски в Украйна и какво трябва да направи властта в Киев, за да намали напрежението в региона? Украинската редакция на Би Би Си отправи тези въпроси към руския политолог Станислав Белковски и към бившия началник на управление „Военно контраразузнаване“ в Службата за сигурност на Украйна Олександър Скипалски, оглавявал навремето бюрото на ССУ в Донецка област.

Белковски: Путин още не е решил какво да прави с Източна Украйна

Би Би Си: – Представляват ли днешните събития в Източна Украйна повторение на кримския сценарий или са някаква друга политологическа материя?

Станислав Белковски: – Според мен Владимир Путин още не е решил какво да прави с Източна Украйна, но допускам възможността от нахлуване и анексия.

Путин е роден под знака на Везните, затова взема всички отговорни решения в последния момент. Засега още сам не е наясно какво ще прави.

Той огласи условията, които трябва да се изпълнят, за да не нахлуе в Украйна – федерализация на страната и обявяване на руския за втори държавен език.

Всеки, който е наясно с Украйна, схваща, че и едното, и другото са неприемливи неща. Но уверил се веднъж, че условията му не се приемат, Путин може да стори абсолютно всичко.

Елитите в Източна и Южна Украйна явно не желаят да минат под управлението на Русия. Никога не бих повярвал, че Ринат Ахметов, Серхий Тарута, Ихор Коломойски или Виктор Пинчук искат да станат руски граждани и да се подчиняват на Русия, защото всички те са свикнали със свободата, която им гарантира вече над двайсет години украинската държава.

Известна съществена част от населението в тези региони обаче иска да е в състава на Русия. Затова според мен нахлуването е реална заплаха.

Владимир Путин естествено не би могъл да задържи в Украйна окупационните войски – няма нито физическите, нито икономическите ресурси за целта. Но ако хората излязат и посрещнат руската армия с хляб и сол, всичко може да се случи.

Би Би Си: – Според вас местните хора може да посрещнат руската армия с хляб и сол?

С. Б.: – В някои региони – да. В Донецк и Луганск – да, в Днепропетровск – не. В Харков – наполовина. Също и в Одеса.

Затова за Путин днес е належащ въпросът да се признае независимостта на Приднестровието. Има само два начина: първият е да накара Украйна да признае приднестровската независимост, вторият – да окупира Одеска област през Крим.

Би Би Си: – Какво трябва да прави украинската власт при сегашното положение?

С. Б.: – Необходими са решителни действия. На първо място е нужна трезва преценка на ситуацията: без да си прави илюзии, Киев да осъзнае, че заплахата от анексия на Източна и Южна Украйна е реална. Не бива да смята, че Владимир Путин ще се откаже да го прави. Няма да се откаже. Той само чака повод, за да го стори.

Затова Киев трябва, първо, да даде на руския статут на официален език, да успокои рускоезичното население с уверението, че не е застрашено, нито неговите интереси.

Второ, трябва незабавно да потърси Запада, НАТО. Трябва да убеди Барак Обама и Ангела Меркел, че ако не бъде спряна агресията сега, утре вече няма да е възможно.

Те може да повлияят върху елитите в Русия, като наложат санкции на ключови фигури от путинския режим и запорират сметките им. Стига да запорират сметките на Абрамович и всичко бързо ще се промени, защото той е близък приятел на Путин и не е трупал парите си толкова години, че да ги изгуби заради Донецк и Луганск. Но трябва да се действа решително.

Според мен целта на Путин не е Украйна. За него Украйна е само обект на пазарлък със Запада. Путин иска да докаже на Америка, на Западна Европа, че е лидер от калибъра на Барак Обама – и всъщност точно това прави сега.

Анексията на Крим ли? Дотук добре, но все някъде трябва да спрем. Ако не спрем сега, ще бъде застрашен целият световен ред. Което е твърде опасно.

Би Би Си: – Защо елитите в Източна Украйна, които според вас нямат интерес да се събудят един ден в Русия, не се протипопоставят на това, което става?

С. Б.: – Защото нищо не могат да направят. Убеден съм, че източните елити искат да останат в Украйна, а не да се озоват в Русия, защото Украйна е независима държава, а Русия – авторитарна. Елитите обаче не обръщаха внимание на хората, които се смятаха за руско население, и днес Путин се възползва от това. Тук отговорност носят елитите.

Още не е късно обаче да се действа. Според мен всички елити трябва да се сплотят около идеята, че Украйна е свободна страна, а Русия – авторитарна, и прехвърлянето в Русия означава да изгубят свободата. Но да го направят веднага, защото утре ще бъде късно.

Скипалски: поведението на властта просто ме учудва.

Би Би Си: – Дали събитията в източните градове са повторение на кримския сценарий или става дума за друго нещо?

Олександър Скипалски: – Склонен съм да виждам в тях продължение на специалната операция за дестабилизиране на положението в Украйна. Целта е Украйна да се докара дотам, че сама да се разпадне, а щом потрябва, да се понатисне силово.

Позицията на Русия, заявявана като пропаганда пред света, гласи: в Украйна процъфтяват национализъм и фашизъм, държавата не може да формира пълноценен управленски механизъм. Сега са раздробили на части тази парадигма и започват (практическото й осъществяване, бел. на Би Би Си). Прочее, специалната операция продължава, ще продължи и занапред.

Би Би Си: – Защо властта се оказа неподготвена за продължението на тази операция, особено след кримските събития?

О. С.: – Мога само да се чудя защо властта се държи така. Не разбирам защо службите за сигурност – ССУ, МВР, не действат превантивно. Къде гледат всъщност разузнавателните ни структури?

Всички журналисти дори знаеха, че (сепаратистите, бел. на Би Би Си) планират по-активни действия за 5-6 април, а ето: силовият сектор не се готви, не минава в повишена бойна готовност, не прави никакви предупредителни оперативни мероприятия. Просто да те е срам да гледаш.

Би Би Си: – Олександър Ефремов (бившият местен губернатор, б. р.) заяви в Луганск, че с хората, барикадирали се в сградата на областната управа, трябва да се преговаря. Други са на противното мнение – призовават да бъдат мобилизирани всички боеспособни части, за да ги изтласкат със сила. Какво трябва да се направи сега според вас?

О. С.: – Да се щурмува сградата или да се преговаря – това са твърде праволинейни действия, това са простите рецепти. Безспорно, трябва да се приложи целият арсенал (от възможни мерки, бел. на Би Би Си).

Безспорно, да се укрепва физически (силовото присъствие, бел. на Би Би Си). Трябва също да се мобилизират специалисти и политици, които да работят с местното население, да се мобилизират другите ни идеологически и пропагандни възможности.

Безспорно, трябва да пратят там най-добрите експерти от специалните служби, за да откриват, предотвратяват, изтръгват… службите разполагат с различни начини да обезвреждат и ликвидират.

Там със сигурност може да има саботаж, затова безспорно е необходима лустрация – да изгонят предателите и да наберат нови, млади момчета.

Какво да говорим обаче, щом за месец и половина успяха да формират Национална гвардия, а върхушката у нас още не знае кого да сложи за командващ! Тук не говорим за Донецк или Луганск, а за Киев! Че може ли да се работи така?

Би Би Си: – Доколко е възможно Русия да използва по-раншното решение на Съвета на федерацията и да реагира на обръщението на самопровъзгласената „Донецка народна република“ с изпращане на временен военен контингент в Украйна?

О. С.: – Не ми се ще да споменавам в открити източници всички данни, с които разполагам, за да не накърня националната ни сигурност – но вероятността е голяма.

Би Би Си: – Как може да реагира Западът на сегашните събития в Украйна?

О. С.: – Ако се държим по същия начин, както сега, с всеки изминат ден реакцията на Запада ще бъде по-слаба и по-мека. Щом не можем сами да правим елементарните неща, на Запад също никой няма да ги прави заради нас.

Би Би Си: – Разполага ли властта с нужното време, за да промени тактиката си в Източна Украйна?

О. С.: – Водачите на управляващите партии у нас трябва най-сетне да усетят, че са отговорни, защото всички техни опити да станат президенти може да ни излязат през носа – или ще изгубим Украйна, или народът ще ги погне с метлата, загдето не се справят с такива неща.

Би Би Си: – Как смятате, защо си мълчат олигархичните елити от Изтока, най-вече Ринат Ахметов? Дали не търсят начин да наложат руските правила в отношенията между власт и олигарси?

О. С.: – Той (Ахметов, бел. Би Би Си) си слага яйцата в различни кошници.

Би Би Си: – Но щом руските войски влязат в Украйна, няма ли да е късно за разпределяне на яйцата по кошници? О. С.: – Според мен той винаги ще намери общ език.

Още по темата: Влиянието на Киев и Запада потъва бързо в неизследвани води

Събитията в Източна Украйна през уикенда разкриват няколко неприятни истини. Те показват, че Киев не контролира територията на страната и то не защото източните и южните райони са въстанали срещу „нелегитимно“ правителство, а понеже все още неориентираното правителство не успява да овладее подклаждан отвън бунт, пише британският в. „Индипендънт“.

Случващото се е напомняне, че докато Западът се фокусира върху силите, разполагани край границите на Украйна, Русия тихомълком нахлува в страната. Русия е изградила внушителен регионален капацитет – видим и скрит. За Грузия, Молдова и Балтийските страни това не е новост, но за НАТО до голяма степен е.

Развоят на събитията показва, че нито западните санкции, нито дипломацията могат да спрат усилията на Москва да направи Украйна неуправляема. Ако на 25 май в Донецк, Харков и Луганск не е възможно да се състоят избори, то изборите няма да са национални. В този случай вече едно „нелегитимно“ правителство няма да има възможност да се самоузакони. Случващото се затвърждава убеждението, че навлизаме в неизучена територия.

За 22 години Русия открито обвърза собствената си сигурност с ограничения суверенитет на своите съседи и превърна „сънародниците си“ в чужбина в политически „инструмент“. Анексирането обаче създава нов прецедент, а желанието на Путин да възстанови „историческа Русия“ отваря нова страница, отбелязва вестникът.

Събитията в Донецк и други места в Източна Украйна много напомнят на онези, довели до анексирането на Крим от Русия. На практика проруските отцепници, завзели сгради на областната администрация в Донецк, следват дословно сценария, приложен в Крим – обявиха независимост на областта от Украйна и свикват референдум на 11 май за присъединяване към Русия, посочва в редакционна статия „Ню Йорк таймс“.

Руският президент Владимир Путин може да няма към Източна Украйна същите намерения, каквито имаше към Крим, но вече не е възможно да се спрат каквито и да било подобни действия. САЩ и Европа заявиха нееднократно, че по-нататъшна руска агресия ще бъде последвана от суров и болезнен отговор. Сега вече е време той да бъде подготвен.

Путин и шовинистичните му поддръжници в Кремъл се отнасят с презрение към санкциите на Запада. Той знае, че десетките хиляди добре въоръжени войски, които е струпал на удобно разстояние от границата в Източна Украйна, няма да срещнат сериозна съпротива. И все пак руският президент трябва да осъзнае, че завладяването на Източна Украйна ще му коства много повече от пуча в Крим, и това ще се изрази както в нови вреди за вече отслабената руска икономика, така и в нова Студена война, каквато със сигурност ще възникне, предупреждава „Ню Йорк таймс“.

Засилването на напрежението в Източна Украйна поражда тревога от следващата стъпка на Русия, гласи заглавие във в. „Вашингтон пост“. Проруски демонстранти в източната част на Украйна провъзгласиха вчера отцепнически републики в два града, а украинските власти обвиниха Москва, че дирижира случващото се като първа стъпка от нова инвазия, припомня всекидневникът.

Правителството на Барак Обама изрази дълбок скептицизъм, че разпокъсаните бунтове и превземането на административни сгради в градове като Донецк и Харков са спонтанни. Има убедителни доказателства, че някои от демонстрантите са платени, заяви говорителят на Белия дом Джей Карни. Внезапното нарастване на напрежението събуди опасения, че Русия ще се опита да повтори успеха с анексирането на Крим миналия месец. САЩ и западните държави обаче предупредиха, че ако това стане, те няма останат безучастни, допълва вестникът.

Шансове в Източна Украйна да се повтори „сценарият от Крим“

Ситуацията в Източна Украйна се изостря, отбелязват „Комерсант“ и „Независимая газета“, цитирайки експертни коментари за ролята на Русия в тези събития, предаде Би Би Си.

Двата вестника поместват на първите си страници една и съща снимка, на която проруски активисти в източноукраинския Донецк окачват на окупирана от тях административна сграда плакат с надписа „Донецка република“.

Демонстрантите приеха „Акт за държавна самостоятелност“ и послание до руския президент Владимир Путин: „През всичките тези месеци жителите на Донбас се опитваха да изразят протеста си. Само в Русия виждаме защита“. В случай на „агресивни действия от страна на киевската власт“ народният съвет планира да поиска от Москва изпращане на „временен миротворчески контингент“, пише „Комерсант“.

Въпреки твърдите изявления на киевските лидери политици и политолози в Киев критикуват властите заради „прекомерно мекия подход към сепаратистите от източните региони“. „На Изток трябва да се обяви извънредно положение и да се задейства Националната гвардия“, заявява пред изданието местният аналитик Виктор Уколов.

„Това е поредният целенасочен опит за дестабилизация. В Донецк, Луганск и Харков се използва един и същ сценарий. Този път хората се държат по-агресивно“, посочва киевският наблюдател Володимир Фесенко.

Според него действията на проруски активисти, окупиращи административни сгради в Източна Украйна, целят „създаването на алтернативна власт, за да бъдат провалени президентските избори на 25 май“, и създават „повод за изпращане на руски войски“ в Украйна, а „местните власти и правоохранителните органи демонстрират пълна недееспособност“.

„“Руската пролет“ в Украйна се дължи на цинизъм и неразбиране на ситуацията от страна на официален Киев, коментира украинският експерт Артьом Бузила.

Според него първите лица на новия режим би трябвало да се срещнат с лидерите на протеста, да чуят исканията им, да спрат репресиите спрямо арестуваните активисти и да склонят за отстъпки. „Изпуснат е обаче моментът – тази власт разбира само езика на силата“, добавя той.

Става дума за „саботаж или предателство. Стратегически сговор с Путин или тактически ход за осуетяване на президентските избори“, цитира „Независимая газета“ блога на Анатолий Хриценко, кандидат за висшия пост в Украйна.

Според всекидневника украинските управници смятат, че парите за протестите, дестабилизиращи региона, идват от бившия президент Виктор Янукович, избягал в Русия. Първият вицепремиер на Украйна Виталий Ярема огласи разузнавателни данни, сочещи като върхови моменти на планираните проруски акции дните 1 и 9 май.

Русия няма интерес от кръвопролития и война. Но ако сепаратизмът не срещне съпротива, има риск от „мирен поход в източните и южните области на Украйна, след който ще бъдат присъединени към Русия“, прогнозира Валентин Бадрак, директор на украинския Център за изследвания на армията, конверсията и разоръжаването.

„Правоохранителните структури по места са пасивни и на практика бездействат, а т. нар. местни елити открито партнират на сепаратистите“, казва Виктория Сюмар, зам.-председател на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана, цитирана от „Ведомости“. Вестникът допуска, че тъкмо затова липсва официална реакция от Москва.

Руските власти може би се опитват да схванат доколко са стихийни тези събития и доколко – подсторени отвън. Тъй че не бързат да реагират ясно, за да не си вържат ръцете за по-нататъшни действия, предполага коментаторът Фьодор Лукянов.

„Ситуацията в Източна Украйна е страхотно различна от кримската и Русия явно не се кани да повтори подобен сценарий в тези области“, цитира същия експерт „РБК дейли“. Според Лукянов този път Русия ще подкрепи протестите само морално, виждайки в тях „добър инструмент за натиск върху киевските власти – той може да предизвика федерализацията (на Украйна), за която настоява Москва“.

Започва руско-украинска търговска война, пише „Новие известия“. Московската агенция „Роспотребнадзор“ примерно е спряла вноса в Русия на млечна продукция от ред украински доставчици.

Експерти на изданието впрочем свързват действията на ведомството със скорошно решение на съответната киевска служба да забрани продажбите на руски сирена, риба и сладкарски изделия в Украйна.

Според тях новият етап в „хранителния конфликт“ се дължи на нестабилната геополитическа ситуация в момента. „Дали ще ескалират търговските войни или положението ще се нормализира – това зависи изцяло не от икономическите фактори, а от политическите решения на двете държавни ръководства“, твърди пред всекидневника бизнесаналитикът от Русия Елмира Крилатих.

Положението в Източна Украйна може да влоши нещата още повече, предупреждава икономистът Николай Харитонов. „Освен това има опасност в забраните за внос на руски хранителни продукти да се включат и европейски страни“, казва той.

Това обаче не би разтърсило дълбоко руските производители и пазара в страната, забелязва маркетологът Елена Тюрина. Руският пазар на храни не е насочен особено към износ, затова пък е ключово място за пласмент точно за производителите от Украйна, обяснява тя.

„Много неща зависят сега от руския държавен глава. Моят съвет е да вземем Донбас в състава на Русия“, заявява в „Известия“ Едуард Лимонов, известен писател и опозиционер.

„Западът няма да ни пречи. А отношенията с тях вече са завинаги развалени. Разбрахме, че те коварно са искали да превърнат Украйна в плацдарм, за да нападнат Русия, а 8-те милиона руснаци в Украйна да направят заложници. Това няма да стане“, уверява от страниците на проправителствения вестник бившият водач на забранената в Русия Националболшевишка партия, днес лидер на партията „Другата Русия“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.