Ей, изядоха го този Калин Терзийски. Да те наритат фейсбук-писатели и Кеворкян…

Кеворк Кеворкян. Снимка „Булфото“

Защо Фейсбук и форумите в интернет се изпълниха с толкова коментари около един кратък текст на писателя Калин Терзийски?
Защо това стана толкова важно събитие, че измести далеч по-важни новини от последните дни?
Има нещо тук… Какво?
Кеворкян поканил Терзийски във „Всяка неделя”, нали е психиатър по професия, да коментира онзи индивид от Лясковец как изпозастреля уж добре тренирани командоси.
Терзийски отишъл, седнал пред студиото, гримирали го, чакал, чакал, а накрая предаването свършило без да му дойде редът. Кеворкян му казал, че не стигнало времето, да му се обади през седмицата да го почерпи. И Калин Терзийски описал случая във в. „Новинар” (виж тук), но го пуснал и във Фейсбук. Оттам го препечатаха навсякъде.

И оттук започва интересното

Мнозина се нахвърлят върху Калин Терзийски. Какво се прави на важен, на голям писател, какъв е комплексар, какъв слаб автор бил и т. н.
Класически български случай – обсъждат автора, а не конкретния въпрос.
Какво излиза? Тези, които се нахвърлят на Калин Терзийски, като че ли приемат такова отношение за нормално, а писателят е едно мрънкало, бездарник, какво ще претендира за морал и т. н.

Като завършек на всичко самият Кеворкян написа отговор до сайта „Блиц” (виж тук), който също беше препечатан и коментиран навсякъде. В него обяснява, че се извинил и поканил Терзийски в следващото предаване.
Но… в отговора на Кеворкян има някои изрази като:
„Фейсбук си пламва от всеки идиотизъм и идиот…”
„Калин е лъжец, фантазьор. И се държи като сополанко…”
„Единственото вярно нещо в текста му …е, че го поканих да коментира интервюто с майката на идиота от Лясковец, който е на път да стане герой. И той.”
„Ако той (Калин) научи, колко по-знаменити българи, а и световни звезди, са ставали жертва във „Всяка неделя“ на този недостиг от време, направо ще се изчерви.”
„… И тръгват едни обобщения, едни сълзи и сополи – за какво бре, драги? Голяма работа се случила – отложили участието на Калин!”
„…Ето по този начин се надуват балоните в наше време, от Нищо се опитват да правят Нещо, пък и все се намират хора – недоебани… за едно или за друго, които се включват в надуването на балона.”
„…сополанковската поза, всесиромахомилството е най-прочутият израз на този комплекс.”
„…Давайте го по-скромно, копелета.”
„…Хич не ми се правете на късни герои, това не е прилично да се казва дори във Фейсбук.”
И т. н.
„Само един тъпанар няма да схване, че за никакво неуважение и дума не може да става, за гавра пък съвсем”, казва Кеворкян.

Само който не си е имал работа като гост в някое телевизионно студио, не знае колко е унизително. Много от хората в подобни предавания си мислят, че всички гости живеят само заради техния рейтинг и тръпнат от очакване да се появят на екран. И затова такива

„телевизионери“ често се държат унизително към гостите си

Некво там писателче, кво иска па тоя. Ама то това е неприемливо отношение към какъвто и да е човек, не към Калин Терзийски. Те си поканили повече гости да си вържат гащите, друго било по-важно.
Всъщност всички тия гости им вършат работа без пари, а те ги третират като малоумници. И ако телевизиите изглеждат така, както изглеждат, вината е на редактори, водещи, шефове. Имат си един кръг от 100-ина мутри, основно политици, които се въртят непрекъснато и задават дневния ред на държавата. И пускат за цвят по някой, да има и някаква по-така гледна точка. И готово – направихме предаването. Политиците са важните.

Калин Терзийски. Снимка: Булфото

Ден по-късно Терзийски в интервю за „Клуб Z“ обясни нещо още по-впечатляващо – той е бил канен от Кеворкян три пъти във „Всяка Неделя“ и всеки път не е стигало времето за него, чакал напразно докато свърши предаването. И при последната случка решил да напише.

Съдейки по реакциите в интернет, повечето читатели бяха на страната на Калин Терзийски, дори да не го харесват като писател, дори да намират в написаното от него излишна поза, маниерност.
Но срещу Терзийски имаше толкова агресия в стил Кеворкян, толкова квалификации какъв бил, толкова оценки, че е слаб писател, че човек почва да се чуди – какво пък толкова е написал? Кого пък толкова засегна? Тия хора неосъзнати върли фенове на Кеворкян ли са, що ли?

Някои коментираха, че Терзийски искал да си направи реклама на новата книга, затова чакал при Кеворкян. И това ли е важното? Или какъв хонорар взимал, за да пише такива неща, не бил света вода ненапита.
Хонорарът му за такова писание във вестник е 50 лева. И затова ли да му завижда човек? За тази мизерия?
Няма никакво значение какви хонорари взима Калин Терзийски, дали е издал нова книга и дали иска да се появи точно в този момент в телевизията (той не се е самопоканил, все пак).
Като журналисти мнозина разбираме и сме толерантни към проблемите с времето в подобни предавания. Но много често в тях не си правят правилно сметката, за да се случи така с гостите им. А се държат с тях като с малоумници.

Не съм почитател на Калин Терзийски, не го чета, случайно прочитам по нещо от него. Но, айде онези, които го нападат, що не опитат да пишат вместо него рубрика във вестник? Нека се помъчат. Да видим дали въобще някой ще им обърне внимание, ще ги покани. Дали ще съберат толкова читатели, дали ще ги коментират като него.

Безброй хора из Фейсбук са си повярвали, че са големи автори, след като са написали стотина статуса и са събрали по няколко десетки лайка под тях. Ама нека се опитат да пишат колонка във вестник. Или някои блогърки със самочувствие, които леят из блоговете интелектуално-политически диарии, споделяни от „фенове”. Както казваше Радой Ралин за такива „Свойта скука с калема тя разсука в поема“. Защо като са „върхът на коментара”, още не са станали водещи коментатори в професионален вестник, списание, радио или телевизия? По вестниците се чудят откъде да намерят добър автор.

Колко са авторите в България?

Случката с Кеворкян е симптоматична кое е по-важно и какво е отношението. Да се нахвърлят на Терзийски, вместо на Кеворкян, е обръщане с главата надолу.

Навремето издателят Блъсков се спазари със Станислав Стратиев за изключителния хонорар от 50 долара на текст, веднъж седмично в „24 часа“. За нас, журналистите, тогава това беше сензационно висок хонорар, смятаха го по курса на деня. Това само като илюстрация каква мизерия се смята за голям жест към автор като Стратиев. И когато Блъсков продаде пресгрупата си, а във в. „24 часа” се върна старият нов шеф В. Н., бързо прогони Стратиев. Казал на планьорка (има свидетели) – какъв е тоя хонорар, тия работи и аз мога да ги пиша. Като че ли ги вади тия мизерни пари от джоба си. Стратиев спря да пише там, премести се с колонката си в „Стандарт“, където го поканиха.
Това е отношението към авторите – и по вестниците, и по телевизиите.
Дай да ги ругаем. Да им завиждаме за хонорарите. Ще ги заменим с безплатни блогърки и блогъри, които са по-добри.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.