СофияПловдивВарнаБургасРусе

Русия в Украйна – по-ефективно от нашествие

Сепаратисти превземат областната управа в Харков на 6 април 2014 г. Снимка: цензор.нет

Тътен на танкове отвъд границата, завзета територия, отбрана на войници, хвърлени в бягство. У повечето хора такава представа поражда терминът „нашествие“. И сякаш някаква подобна поредица от събития изниква в умовете на американските и европейските лидери, когато те предупреждават Владимир Путин да не напада Източна Украйна или да не анексира част от нея, както Русия анексира Крим.

Това, смея да твърдя, е опасно ограничена представа за нашествието, но също и временно удобна.

По начало много от нашествията в историята не са били мотивирани от трайно придобиване на територия. Някои са целели да свалят или накажат управник на друга страна, да бъдат
присвоени нейни активи или да подчинят нейната политика.

Най-скорошни примери са инвазиите в Афганистан и Ирак. И щом като мотивите винаги са различни, то и тактиките на нашествениците са се различавали. Например специални части от САЩ или други страни понякога тайно се промъкват в други държави като авангард на масово нахлуване; понякога тяхното присъствие бива отричано официално.

Така че техниките на Кремъл в Украйна имат прецеденти. Но същевременно те представляват отклонение от технологията на интервенцията.

Руските войски, които заплашително лагеруват край източната граница на Украйна, не са я прекосили масирано. Но Русия инфилтрира и подкопава Източна Украйна по по-сложни – и също по-ефективни – начини. Това не е само въпрос на внушаваща и влияеща пропаганда: паника от фашистки преврат, измислици за преследвания на рускоезични и прочие.

Има достоверни сведения за агенти от руските служби за сигурност, които помагат за разгарянето на незрелите сецесионистки въстания в Донецк, Харков и Луганск. Руските руснаци, за разлика от украинските руснаци, се изявиха при подбуждането на някои от размириците – окупация на правителствени сгради, вземане на заложници и използване на оръжие. (Предполагаеми местни демонстранти в Харков объркаха сградата на операта с кметството и така се издадоха).

Изглежда руските пари също са изиграли голяма роля заедно с финансите, произтичащи от приближени на Виктор Янукович – сваления и изпаднал в немилост президент на Украйна, който избяга в Русия.

Нападнала ли е Русия Източна Украйна? За почти всички е от полза да се държат така, сякаш не е – за самите руснаци, разбира се, но и за САЩ и ЕС. Джон Кери твърдо заклейми онова, което нарече „незаконни и нелегитимни опити“ на Русия „да дестабилизира една суверенна страна“.

Тази хитрина, по думите му, може да е предвестник на военно нашествие. Една старомодна инвазия с танкове и войници обаче ще изисква много по-остър отговор от Запада и ще струва много повече пари и рискове, отколкото това, което се прави сега, най-малкото защото неговите лидери са го обещали.

Това е дипломатическата „червена линия“, която (подобно на повечето червени линии) никой не иска да признае, че Русия е прекосила, освен ако нейните войници на място не дадат повод за това.

Така че докато тези страховити войски остават от руската страна на границата, Западът вероятно няма да го направи. Но може би тези руски дивизии трябва по-скоро да бъдат възприемани като маневра с лъжлива примамка, която отвлича вниманието и опасението от главното събитие.

Руските действия вече осакатяват слабото и неопитно правителство на Украйна – големи части от територията й почти не се контролират от централната администрация; Кремъл откровено се стреми да разстрои и може би да осуети украинските президентски избори, насрочени за следващия месец. Това е равнище на влияние – и от гледна точка на Путин успех, – на който мнозина старомодни нашественици могат да завидят.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.