СофияПловдивВарнаБургасРусе

Русия засилва натиска върху Украйна

Русия заплаши да накара финансово затрудненото украинско правителство да плаща предварително за вноса на газ, засилвайки натиска върху властите в Киев, които се мъчат да се справят с въоръжени проруски сепаратисти в Източна Украйна, пише британският в. „Файненшъл таймс“.

Русия е отправяла и преди заплахи към Украйна във връзка с газовите плащания. Но сега това става в момент на изострено напрежение между двете държави, след като по границата са струпани руски войски, а политици в Киев и Вашингтон предупреждават, че сепаратистите са част от тактика на Москва за оправдаване на евентуално нахлуване. Тази заплаха, изглежда, се вписва в това, което западни дипломати определят като обмислена стратегия на провокации, целяща да подложи на изпитание новите, прозападни власти в Киев, отбелязва изданието.

Плащанията за газовите доставки са още едно средство за натиск от страна на Русия по отношение на Украйна, посочва британският в. „Гардиън“.  Газовият спор вероятно ще бъде един от въпросите, които ще бъдат обсъдени на предвидените за следващата седмица преговори между Русия, Украйна, Европейския съюз и Съединените щати. Това ще са първите такива преговори по украинската криза, откакто Виктор Янукович избяга от Украйна и в Киев беше съставено ново правителство, изтъква изданието.

Сепаратистките демонстрации в Източна Украйна пораждат страхове от нахлуване на струпаните по границата руски войски и разиграване на кримски сценарий, но Москва преследва по-трудно доловими цели, които са част от дългосрочна стратегия, насочена към това да се попречи на Украйна да се измъкне от руската икономическа и военна орбита, смятат политически анализатори, съюзници на Кремъл и дипломати, цитирани от американския в. „Ню Йорк таймс“.

За осъществяването на тази стратегия Русия отправя едно главно искане, което на пръв поглед не изглежда чак толкова неоснователно. Москва настоява Киев да приеме федерална система на управление, даваща доста по-големи правомощия на губернаторите в Украйна. По този начин Кремъл иска да гарантира, че Украйна няма да бъде антируска. Много анализатори са на мнение, че с този план Русия цели да подкопае украинската независимост, коментира изданието.

САЩ подкрепят децентрализацията, но са против предоставянето на прекалено голяма власт на отделните региони. Според експерти изборът пред Украйна не е просто между Изтока или Запада. Украинците трябва да намерят деликатния баланс между това да дадат на Москва достатъчно влияние, за да задоволят исканията й, и същевременно да запазят своята независимост, посочва вестникът.

Нестабилността в източните региони е все по-голям проблем във време, когато Украйна се готви за президентски избори през май, на които няма ясно изразен проруски кандидат с реалистични шансове за успех, пише американският в. „Уолстрийт джърнъл“. Москва призовава за отлагане на вота, а украинското правителство се притеснява, че Кремъл ще се опита да саботира изборите, особено в източните региони.

Това представлява предизвикателство за Запада, който се бори да запази единството си по въпроса за украинската криза, в която намесата на Москва засега остава под нивото на военна интервенция. САЩ предупредиха тази седмица, че Русия може да бъде подложена на нови санкции, ако не намали натиска върху Украйна. Но мнозина в Европа казват, че само нови военни действия на Русия биха оправдали налагането на по-строги санкции, отбелязва вестникът.

Още по темата: Москва се готви за скъсване на икономическите връзки с Киев

Президентът на Русия Владимир Путин не подкрепи предложението на премиера Дмитрий Медведев Украйна да плаща занапред авансово за руския газ, докато не се състоят „допълнителни консултации“, отбелязват изданията в Москва.

При все че дългът на украинския „Нафтогаз“ нарасна от 1,4 милиарда долара в края на м. г. на 2,2 милиарда, президентът реши да изчака с тази мярка, „за да не се разруши малкото, което още остава“. Същевременно ресорните руски ведомства започнаха да се готвят за скъсване на икономическите връзки с Киев. До края на седмицата те трябва да представят предложения къде, за колко време и срещу какви пари Русия може да развие производство на стоки, купувани днес в Украйна, пише „Московский комсомолец“ по повод вчерашното съвещание на Путин с правителството за икономическите и енергийните отношения със съседната страна.

Руското финансово министерство остави засега без отговор молбата на Киев за „допълнителна помощ по изкупуване на еврооблигации в размер на 3 милиарда долара“, посочва вестникът. Транш в същия размер вече бе предоставен на Украйна през декември, напомнил финансовият министър Антон Силуанов. По думите му новото искане „ще се разглежда според това как се развият нещата“. През юни Украйна трябва да започне изплащането на трите милиарда, получени през декември, добавя „Московский комсомолец“.

Русия разчита да запази и да укрепва връзките си с народа на Украйна, подчертава „Росийская газета“. Общият дълг на Украйна към Русия е 16,6 милиарда долара, припомня обаче официозът. „Европейците признават за легитимни киевските власти, но не са им дали нито долар и нито евро, а Русия субсидира икономиката на Украйна със стотици милиони и с милиарди долари. Това не може да продължи до безкрай“, смята президентът Путин според „Росийская газета“.

Решение за газовите проблеми на Украйна ще трябва да търси Евросъюзът. Тъкмо с общността Русия се кани да проведе „допълнителни консултации“ по въпроса, коментира „Комерсант“ думите на Путин пред министрите.

Експерти на изданието прогнозират, че на предстоящите преговори ще бъдат засегнати и общополитически въпроси. Ако пък „консултациите“ не осигурят бърз резултат, Москва е готова като първа стъпка към спиране на доставките да иска от Украйна авансово плащане за газа още от 1 май. Отрасълът видимо очаква вече „тежка газова криза“, допълва всекидневникът.

Според експерти Путин съзнателно оставя открехната вратата за преговори. Сред вероятните причини да не прибягва до крайни мерки е опитът от януари 2009 г., когато в подобна ситуация Русия напразно чакаше подкрепа от европейците в спора с Украйна, пише „Независимая газета“.

Според Сергей Правосудов, директор на руския Институт за национална енергетика, Украйна не може да плаща за газа нито по ниска, нито по висока цена и „Газпром“ разполага с два варианта за изход от положението – да съди длъжника, украинската фирма „Нафтогаз“, а междувременно да ускори строежа на газопровода „Южен поток“, заобикалящ Украйна.

Международният арбитражен съд обаче няма начин да се произнесе до началото на отоплителния сезон, тъй като според юристи подобни дела се гледат за 2 до 2,5 години. Освен това, дори ако съдът уважи иска на „Газпром“, с изпълнението на съответното решение ще бъде натоварена украинската държава. Не е за вярване, че Киев ще отнеме активи от „Нафтогаз“, за да ги даде на „Газпром“, твърди изданието.

Русия трябва да направи отстъпка в цената на газа за Украйна. Няма да пострада и авторитетът на Москва, ако Киев даде в замяна гаранции, че постоянно ще снабдява анексирания наскоро от федерацията Крим с газ, вода и електроенергия, смята руският експерт Михаил Крутихин.

„Комсомолская правда“ цитира министъра на икономическото развитие Алексей Улюкаев, докладвал вчера на съвещанието с президента за консултациите на Русия с ЕС по евроинтеграцията на Украйна. „Улюкаев не съобщи нищо утешително: ЕС не желае да приема интересите на Русия. Дори при опит да обясним на европейските чиновници колко тясно са вързани руско-украинските връзки, те се правят, че не разбират за какво става дума“, пише вестникът.

Ако Украйна сключи споразумението за асоцииране с ЕС, чиято политическа част вече подписа, „ще настъпи просто хаос в икономиката“, резюмирал руският министър, цитиран в материала. И добавил, че според комюнике на ЕС е нецелесъобразно преговорите по въпроса с Москва да продължат. „Жалко“ – отвърнал Путин.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.