СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво обединява крайнодесните в Европа

Кристиан Лоу
Ройтерс

Във взета под наем обществена зала недалеч от полския парламент един следобед в края на миналата година около 150 души се събраха да чуят изказванията на група крайнодесни лидери от цяла Европа.  Събитието беше организирано от „Националното движение“ (Ruch Narodowy) – полска организация, която се противопоставя на чуждите влияния, смята хомосексуалността за болест и вярва, че Полша е заплашена от лява революция, вдъхновена в Брюксел.

Основната атракция на събитието беше Мартон Дьондьоши, един от лидерите на унгарската крайнодясна партия „Йоббик“.  В 20-минутна реч Дьондьоши се обърна към множеството, съставено най-вече от мъже на около 30 – 40 години, като към „нашите полски братя“ и заклейми глобализацията, природозащитниците, социалистите и това, което той нарече конспирация на западни икономически интереси. Поляците трябва да се противопоставят на силите, които вредят на обикновените хора, каза той, след което призова за „регионално сътрудничество между нашите страни“.

Това е познат призив. Крайнодесни групи възникнаха или набраха сила в цяла Европа непосредствено след настъпването на финансовата криза и все по-усилено обменят идеи и тактики. Ройтерс установи, че има връзки между поне шест от групите в бившия комунистически Изток на Европа. В сърцевината на мрежата, твърдят представители на тези групи, стои „Йоббик“.

Партията спечели 20,54 процента от гласовете на парламентарните избори в Унгария на 6 април, а през 2010 г. получи 15,86 процента. Днес „Йоббик“ бетонира позицията си на най-голямата крайнодясна група в Източна Европа.

Опирайки се на солидната основа у дома, „Йоббик“ полага все повече усилия за износ на своята идеология и методи, като насърчава крайнодесните партии в региона да участват в изборите за Европейски парламент следващия месец. „Йоббик“ проповядва толкова твърда и пропита от антисемитизъм форма на националистическа идеология, че някои десни групи в Западна Европа се отдръпнаха от унгарците.

Разпространението на идеологията на „Йоббик“ постави нащрек активисти за борба с расизма, за права на гейовете и еврейски групи. Те смятат, че това може да насърчи увеличаване на расово мотивираните, антисемитски или хомофобски улични нападения. В по-далечен план, смятат те, това може да помогне на крайната десница да получи повече политическа власт.

В изявление, изпратено до Ройтерс, „Йоббик“ заявява, че се надява народите от Централна и Източна Европа да се обединят в „съюз, който се простира от Адриатика до Балтийско море“, за да се противопоставят на това, което крайнодясната партия нарича евро-атлантическо потисничество.

„Йоббик“ отхвърля каквато и да било връзка между растящата сила на радикалните националисти и насилието. „Йоббик“ осъжда насилието и нейните членове не могат да бъдат свързвани с такива актове“, се казва в изявлението.

В деня след речта на Дьондьоши през ноември лидерът на „Йоббик“ Габор Вона се обърна към друг митинг в един варшавски парк. „Пътят към крайната победа се състои от милион малки крачки“, каза той пред множеството с помощта на преводач. „Трябва да приемем това предизвикателство. Участвайте в европейските избори“. Множеството скандираше „Полша и Унгария са братя!“. Докато преминаваха през града по-рано същия ден, някои от полските участници в митинга влязоха в сблъсъци с полицията и подпалиха скулптура с цветовете на дъгата, издигната като символ на многообразието.

Полша не е единственият пример за регионалното влияние на „Йоббик“. Крайнодесни групи в Полша, Словакия, Хърватия и България казаха пред Ройтерс, че имат връзки със сродни партии в няколко страни от региона. „Йоббик“ е в центъра на тази мрежа и е единствената партия, която има контакти с всички останали. Ник Грифин, лидерът на Британската национална партия – една от няколкото крайнодесни партии в Западна Европа, поддържаща тесни отношения с „Йоббик“, казва, че унгарската партия е движещата сила зад усилията да се създаде крайнодясна коалиция. Други групи твърдят, че се възхищават на партията заради успеха й в Унгария и организационната й сила.

„Йоббик“ изглежда работи с оскъдни средства. Според унгарската Сметна палата партията има годишен бюджет от 2,34 милиона долара, по-голямата част от които идва от държавната субсидия за партиите, представени в парламента. „Йоббик“ отрича да предоставя финансова помощ за други групи, но може да си позволи собствен персонал, разходи за път и оборудване – фактори, които увеличават влиянието й. „Йоббик“ е своеобразен пазарен лидер“, казва Дьондьоши. „Имаме споделени ценности. Защо да не може, както се разрасна „Йоббик“, същото да се случи и другаде?“

Най-общо тези споделени ценности включват силна съпротива срещу Брюксел, неприязън към имигрантите и подозрителност към евреите и ромите – етническото малцинство, което наброява около 10 милиона души в Източна Европа и което столетия на ред е било обект на дискриминация.

Хромослав Шкрабак, лидер на съществуващата от 19 години словашка група „Словашки братя“, настоява за расова сегрегация и „хуманни“ методи за намаляване на плодовитостта на ромите. Шкрабак казва, че неговата група сътрудничи с крайнодесни групи в Беларус, България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Сърбия с цел съвместна борба „срещу диктата на Брюксел“ и за разпространяване на идеята на панславизма, съюза на етническите славяни.

Франо Чирко, член на „Хърватската чиста партия на правата“ твърди, че сътрудничеството между крайнодесните групи допринася за разрушаването на „неолибералния“ капитализъм, който според него застрашава националните ценности в Европа и улеснява покупката на хърватски компании от чуждестранни фирми.

Ангел Джамбазки, заместник председател на българската партия ВМРО, движение, чиито корени са още от края на 19-ти век и което беше възстановено през 90-те години, казва, че тяхното „тясно сътрудничество“ с „Йоббик“ и една хърватска група им е помогнало да се разраснат. „Каним ги на наши срещи, а и ние участваме в събития, организирани от тях.“

ВМРО е в процес на формиране на коалиция с нова популистка партия, наречена „България без цензура“. Проучване на общественото мнение на българския Институт за модерна политика показва, че заедно двете партии биха получили 5,6 процента подкрепа на изборите за Европейски парламент, което би ги поставило на трето място и би им дало шанс да спечелят едно от 17-те евродепутатски места, полагащи се на България. Изборите за Европейски парламент ще се състоят между 22 и 25 май в 28-те страни членки на блока.

„Йоббик“ има по-малък успех в Западна Европа, където по-отдавна утвърдени националистически партии отхвърлят нейните антисемитски възгледи.

През 2012 г. Дьондьоши каза в унгарския парламент, че евреите са заплаха за националната сигурност и трябва да бъдат регистрирани в списъци. По-късно той се извини и обясни, че е бил разбран погрешно. Но партии като холандската Партия на свободата, която е твърдо произраелска и френския Национален фронт, който се стреми да се освободи от антисемитското си минало, са подозрителни към унгарската група.

Основният съюзник на „Йоббик“ в Западна Европа е Британската национална партия (БНП). Нейният лидер Грифин казва, че БНП и „Йоббик“ работят заедно за изграждане на функциониращ блок от националисти в Европейския парламент. „Бих казал, че по-скоро аз върша по-голямата част от работата в Западна и Южна Европа, докато „Йоббик“ обикновено се концентрират върху Централна и Източна Европа“, каза Грифин в телефонно интервю.

Проучванията на общественото мнение във Великобритания сочат, че БНП ще загуби двете места, които в момента има в Европейския парламент. Една от крайнодесните партии, на която социологическите анкети предричат, че ще спечели места в Брюксел, е гръцката „Златна зора“. Тя обявява, че иска да отърве страната от „зловонието“ на имигрантите. Но „Йоббик“ заяви пред Ройтерс, че „Златна зора“ „не е подходяща“ за сътрудничество с тях. Говорителят на „Златна зора“ Илиас Казидярис каза, че неговата партия няма официално сътрудничество с „Йоббик“.

Кас Мъд, преподавател в Училището за публични и международни въпроси към университета в Джорджия в САЩ, смята, че „Йоббик“ е мотивирана отчасти от търсенето на съюзници „за да покаже, че не е някакъв вид маргинален феномен. Има два начина да се постигне това: можеш да действаш на национално ниво, което е много трудно, или да действаш на международно ниво като кажеш: „Вижте, ние имаме приятели навсякъде“.

През май миналата година Световният еврейски конгрес (СЕК) призова европейските правителства да обмислят налагане на забрана над неонацистки партии, които застрашават демокрацията и правата на малцинствата. СЕК се събра в унгарската столица Будапеща, за да подчертае безпокойството си от „Йоббик“.

Рафал Панковски от „Никога вече“, полска антирасистка асоциация, която проследява случаи на расово мотивирано насилие, се опасява, че усилията на „Йоббик“ да разпространи тактиките и идеологията си, могат да доведат до още повече насилие над малцинствата. „Това е опасно“, коментира той международното влияние на „Йоббик“. „Ако подобни групи в други страни копират този модел, ситуацията може да се влоши.“

Роберт Бедрон, гей и депутат в полския парламент, посочва, че полски крайнодесни активисти имат уебсайт, наречен „Червена стража“, където публикуват снимки и лични данни за хора, които те описват като „извратеняци и девианти“, както и списъци от леви активисти и представители на научните среди с еврейски произход. Бедрон е докладвал на полицията, че е бил бит във Варшава в края на февруари при нападение, което според него е било хомофобско.

Бедрон не очаква полското „Национално движение“ да спечели депутатски места в тазгодишните евроизбори, но че подкрепата за партията нараства и тя има шанс да успее на парламентарните избори догодина. Ако това се случи, смята Бедрон, „Националното движение“ ще използва парламента, за да разпространява тезите си, „основани на омразата към другите“.

Изграждането на мрежата на „Йоббик“ беше най-успешно в Полша отчасти, защото Полша и Унгария нямат исторически претенции към териториите си, което е проблем, често възпрепятствал сътрудничеството между „Йоббик“ и националистите от други съседни страни.

На пясъчния бряг в сянката на един мост над река Висла членове на военизираното крило на „Националното движение“ тренират за ролята на охранители преди шествието през ноември във Варшава. Някои изглеждат като типични крайнодесни скинари. Други – като професионалисти от средната класа. Един от тях се перчи с „Ауди“, друг – със скъп спортен автомобил. Водачът на отряда Пшемислав Чижевски казва, че някои от членовете му са юристи.

Диаграма със структурата на организацията показва йерархия във военен стил, в която подразделенията се наричат „хоронгев“, дума, използвана в миналото за полските кавалерийски формации. Обяснявайки защо е решил да се присъедини към отряда, един мъж разказва, че е искал да отбранява полските ценности, застрашени от чужди влияния. „Трябваше най-после да направя нещо“, казва човекът, около 30-годишен, който не разкрива името си.

Групата отрича да черпи вдъхновение от Унгария, но приликите с военизираното крило на „Йоббик“, наречено „Унгарска стража“, правят впечатление. През 2008 г. унгарски съд реши, че „Унгарска стража“ застрашава достойнството на ромския и еврейския етнос. Групата беше разпусната, но беше бързо заместена от подобна организация.

Роберт Виницки, 28-годишният лидер с интелигентно излъчване на „Националното движение“, описва хомосексуалността като „чума“ и говори за създаване на „нов тип поляк“, достатъчно дисциплиниран, за да се опълчи на враговете на страната. Пред Ройтерс той казва, че целта на контактите на неговото движение с чуждестранни партньори е „да обменяме опит, да се учим едни от други“.

Виницки пътува до Унгария през март миналата година, за да произнесе слово пред митинг на активисти на „Йоббик“. „Вдъхновени от вашия пример, сега ние организираме национално движение в Полша“, казал Виницки пред унгарските си домакини, според публикувания текст на речта му. „В Полша бързо нараства армия, която скоро, от своята част от фронта, ще се присъедини към битката, която вие водите. И заедно ще се отправим към победа.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.