СофияПловдивВарнаБургасРусе

Китайски гамбит

в. Аргументи недели

С оглед на влошените отношения между Русия и Запада експертите единодушно предричат, че Кремъл ще се преориентира към Изтока. Там е Индия – стар партньор на Русия, там е енергичният кандидат за свръхдържава Китай, там е Япония с тревогите й от засилването на Поднебесната империя. Още преди кримската криза Москва провъзгласи за приоритет развитието на Далечния изток и организира среща на АТИС, демонстрирайки амбиции за лидерство в региона. Основен въпрос е как точно ще се формира политиката за сближаване с Изтока. И няма ли процесът да свърши с подялба под масата на недотам ефективни мегапроекти?

* * *

Меките санкции на Запада след присъединяването на Крим към Русия не бива да ни заблуждават. Казват, Европа зависела твърде много от руските горива, за да разговаря с Москва от позицията на силния. Днес обаче делът на „Газпром“ в европейското потребление на газ е 30 на сто. А до пет години може съвсем да се свие, стига ЕС да си го постави за цел.

Вече са изградени вътрешноевропейски газопроводи, намаляващи зависимостта от руски доставки на България и Унгария. Може да бъде реанимиран проектът „Набуко“ – тръбата ще насочи газ от Туркменистан, Азербайджан и Иран през Турция и Източна Европа към Германия и Австрия. Строят се и супертанкери, съответно падат разноските за превоз на втечнен газ от Близкия изток.

„Едва ли Германия иска да се откаже от вноса на руски газ: твърде е печеливше партньорството, твърде са много съвместните проекти – казва политоложката Анна Рудая. – Берлин обаче може да няма избор. Кризата в Украйна се очертава продължителна, нищо чудно да прерасне в гражданска война. Тогава Русия няма да стои настрана и ще си навлече парализиращи санкции от Запада. Стремежът на европейските ни партньори е да се подготвят за такъв сценарий.“

Не по-маловажно е изтичането на капитали от Русия, което може да стигне 3,5 трилиона рубли за 2014 г. При все че това са главно инвестиции от задгранични „щерки“ на руския бизнес, камбанката вече бие: проектите в Русия стават все по-рискови. А Кремъл всъщност няма как да укроти пазара. Дори да раздели „Газпром“ на добивна и транспортна структура, както настоява Европейската комисия, едва ли ще оправи нещата.

Логично е при това положение да направи завой към Изтока. Днес Русия не може да конкурира Китай или Южна Корея в електрониката и машиностроенето, затова пък азиатските ни партньори имат нужда от руски ресурси. И се намират кредити за всякакви проекти: Китай например разполага с най-големите в света златновалутни резерви – пресметнато в рубли, за 120 трилиона! Поднебесната империя реши да не приглася на упреците, подети в хор от Запада заради кримската криза; мнозина експерти съзряха тук покана към Москва за разширяване на сътрудничеството. Друг въпрос е, че Ориентът си е тънка работа. И че не всичко е тъй просто, колкото отпърво изглежда.

Още през пролетта на 2006 г. Владимир Путин огласи при посещение в КНР идеята до 2011 г. да бъде създаден газопровод „Алтай“, дълъг 6700 километра. Проектът целеше да свърже газовите находища в Западен Сибир със западнокитайския Синцзян-Уйгурски автономен район, да се влее после в минаващия там газопровод „Изток-Запад“ – и уренгойски газ да пътува чак до Шанхай.

„Красив само на хартия, проектът е абсолютно нерентабилен – коментира икономистът Андрей Близнец. – Китай консумира към 90 милиарда кубика газ годишно, а добива над 85 милиарда. В смисъл, че те нямат големи нужди, а газопроводът ще струва от 150 до 500 милиарда рубли и няма да си избие парите. Проектът обаче не е отхвърлен окончателно.“

Независимо че в Иркутска област край границата се разработва Ковиктинското находище с ресурс от 1,9 трилиона тона газ. През 2011 г. контролът върху него бе поет от „Газпром“. Защо тогава да прокарваме тръба през половината държава, че и през платото резерват Укок в Алтай, щом може да ни излезе в пъти по-евтино? При това е изпълнен вече първият етап от газопровода Сахалин-Хабаровск-Владивосток, от който е лесно да пуснем разклонение към Китай.

Колкото до петрола, отдавна щеше да има тръбопровод за Китай, ако не беше „делото Ходорковски“. През декември 1999 г. вече приключваха и съответните преговори между ЮКОС и Китайската национална петролногазова корпорация. След ареста на Михаил Ходорковски „Транснефт“ се опита да продължи дейността по проекта с подкрепа на кабинета. Има версия, че трасето на петролопровода неведнъж е променяно заради борбата между лобисти от Китай и Япония, мечтаели тръбата да бъде прокарана по маршрут, удобен за съответната страна. В крайна сметка до 2009 г. бе пуснат само първият етап, Тайшет-Сковородино – малко над половината от нужната дължина.

До неотдавна Русия не пускаше чужденци в стратегическите си отрасли. Но китайците от година вече строят в Ярославъл Хуадян-Тенинската ТЕЦ, и през март 2014 г. бе решено контролният пакет акции да се заложи срещу кредит в Търговско-промишлената банка на Китай. Може би го изисква моментът: сега азиатските партньори ще довършат проекта срещу собствени 1,5 милиарда рубли. Ще изтъкнем, че преди пет години само Кремъл би блокирал подобна сделка. А днес се говори на висок глас, че ще продадем на китайци миноритарен пакет акции от държавната „Роснефт“.

„Роснефт“ е впрочем най-активната руска държавна компания в Източна Азия. През 2013 г. нейният шеф Игор Сечин включи партньори от Китай и Южна Корея в добива на горива от шелфа на Баренцово и Печорско море. Медиите съобщиха, че „Роснефт“ планира да използва китайски кредити в размер на 2,6 трилиона рубли срещу доставки на ресурси в бъдеще. През април 2014 г. Сечин изнесе доклад на Шестия руско-японски инвестиционен форум в Токио и предложи на японски партньори да участват в капитала на високодоходни руски компании по цялата технологична верига – от добива до превоза на горивата. Подобни предложения направи и при посещение в Индия.

В началото на годината отстъпихме на китайци 20-процентов дял от мащабния проект „Ямал СПГ“, предвиждащ строеж на завод за втечнен природен газ с годишен капацитет 16,5 милиона тона край Южно-Тамбейското находище. Близо до морското пристанище в с. Сабета и до танкерния флот. Според хората от „Роснефт“ това е то глобално партньорство: на китайци се предлага дял от новия нефтохимически комплекс в Приморския край срещу руско участие в Тянцзинската рафинерия. Обезпокоителни са обаче мащабите и ускорението на това „глобално партньорство“ – щом сделките са толкова взаимноизгодни, защо съответните преговори буксуваха 10-15 години? И защо литнаха напред като по вода, веднага щом Русия бе застрашена от изолация?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.