Източна Германия още не е един народ със Западна

Между лавиците с търговски каталози на стената на спартански офис в източногерманска фабрика за осветителни тела виси цитат на Уинстън Чърчил, изписан с дебели черни букви на сребриста хартия.
За Гюнтер Ерман, управляващ директор на фабриката „Нарва Лихтквелен“ близо до Фрайберг, думите на бившия британски премиер са източник на вдъхновение, защото са му помогнали да спаси бизнеса си от руините на източногерманската индустрия.

Германците празнуват Новата 2007-а година на улицата пред Бранденбургската врата в Берлин. Еуфорията след падането на Берлинската стена постепенно отстъпи на песимизма в източните части на Германия. Наблюдателите оценяват, че те ще се изравнят със Запада 30 години след обединението. Снимка: Ройтерс

„Някои мислят, че частната инициатива е хищен тигър, който трябва да бъде застрелян,“ е цитатът на Чърчил, изписан на немски. „Други я смятат за дойна крава. Само малцина я виждат такава, каквато е в действителност – силният кон, които тегли каруцата“.

В началото на 90-те години икономиката, която произвеждаше трабантите и фотоапаратите “Практика”, се срина, но „Нарва“
процъфтя и стана една от стотиците промишлени фирми.
Благодарение на тях петте бивши комунистически провинции се развиват по-бързо в сравнение със западната част на Германия.

Миналата година икономическият растеж на петте провинции от 3 процента беше най-високият от бума, настъпил след обединението в началото на 90-те, и по-висок от 2,8-те процента, постигнати от най-голямата икономика на Европа като цяло.
„Знаехме, че служителите ни са мотивирани и квалифицирани, че оборудването ни е добро, така че решихме, че трябва да се опитаме да направим нещо,“ разказва Ерман.

Като почти всички фирми, останали от комунистическата Германска демократична република, „Нарва“ фалира след валутния съюз между Западна и Източна Германия. Тя беше ликвидирана от “Тройханд Анщалт” – организацията, натоварена да поеме индустрията на Източна Германия след падането на Берлинската стена.
„Нямахме почти никакво производство, нито пазари, само много ентусиазъм и воля за успех,“ казва Ерман, сочейки към цитата на Чърчил.

Неравенство в доходите

Експерти от Института за икономически изследвания в Хале очакват тази година икономическият растеж на източните провинции да изпревари общия показател за страната и година и източните провинции да увеличат преднината си до 3,3 процента спрямо 2,6 процента за цялата икономика.

В източните провинции производството процъфтява, но Йоахим Рахниц, заместник директор на клона на Института Ифо в Дрезден казва,че те имат големи и постоянни структурни проблеми, за чието решаване ще са необходими много години.
Безработицата (14,9 процента през юли) продължава да е два пъти по-висока, отколкото в Западна Германия и от нея страдат най-много младите. Емиграцията и ниската раждаемост намаляват броя на населението, множат се социалните проблеми, засилва се десният екстремизъм.

Броят на хората, живеещи в източните провинции е намалял с 12 процента от 1988 г. и регионът все още разчита на значителните финансови инжекции от федералния бюджет – около 1,5 трилиона евро (2,1 трилиона долара) от обединението до сега, средно по около 90 милиарда евро годишно.

Рагниц прогнозира, че ще трябва да минат около 30 години, преди доходите в източната част да достигнат нивата в западните провинции. Брутната годишна заплата на работник в т. нар. „нови провинции“ на изток миналата година е била 21 340 евро (около 29 400 долара) – доста по-ниска от средната в „старите провинции“, която е 27 615 евро.

За сравнение – в САЩ тя е 45 563 долара, а във Великобритания 44 974 долара по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
„Някои региони ще постигнат това по-бързо, но други никога няма да стигнат тези равнища,“ казва Рагниц по телефона и добавя, че той е по-голям песимист от повечето хора.
„Когато бизнес цикълът тръгне отново надолу, влиянието на демографските промени ще се усети напълно,“ казва той.

Изтокът се чувства беден

Скорошни проучвания показват, че все още е силно усещането за разликата между източните и западните провинции. От анкетата на социологическия институт „Форса“ за телевизионния канал n-tv, оповестено този месец, става ясно, че 60 процента от германците смятат, че на хората от Изток и от Запад все още им предстои да станат „Volk“, един народ. Делът на хората от източните провинции, които смятат, че сега живеят по-добре, отколкото при комунизма, е намалял до 31 процента от 66-те процента, които са били на това мнение през 1995 г., казва n-tv.

Волфганг Тифензее, министърът от социалдемократическата партия, който отговаря за източните провинции, смята, че секторът на услугите може да е ключът към решаването на проблемите на трудовия пазар на Изток.
До 2020 г. в региона може да бъдат създадени милион работни места, каза Тифензее миналия месец, позовавайки се на проучване, поръчано от базирания в Берлин Германски институт за икономически изследвания (DIW). През юли безработицата в Германия беше 1,8 милиона.

„Много компании все още гледат на Изтока като на огромен занаятчийски и промишлен сектор, но ние трябва да успеем да развием области като изследователската дейност, маркетинга и рекламата,“ казва той.
Във Франкфурт на Одер, на около час път с влак от Берлин по посока към границата с Полша, трудно ще намерите човек, който споделя оптимизма на Тифензее.
Антиа Берент е довела 16-годишния си внук Симон в офиса на местния клон на федералната служба по трудовата заетост, за да му служи за подкрепа, докато се опитва да си намери работа.

Младежът е завършил училище със слаб успех, но казва, че се надява да си намери работа, обучавайки се за готвач или в някъде в производството.
„Перспективите след това да си намери работа на пълен щат не са добри,“ казва 66-годишната му баба.

Докато чака за разговор със служителя в бюрото по труда, Симон (с мръсна руса коса, която му влиза в очите) мечтае за друго. Фоайето на бюрото по труда е облепено с рекламни брошури за работа в чужбина – във Великобритания, Франция, Испания и Холандия.
„Бих искал да се махна оттук за няколко години,“ казва той.
„Ходих до Лондон на екскурзия от училище и беше чудесно.“

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.