Заловеното от ДАНС златно съкровище може да се окаже по-старо от 5000 години + фотогалерия

За какво „високотехнологична цивилизация“ бълнува Божидар Димитров?

Директорът на НИМ Божидар Димитров, министърът на културата Петър Стоянович и шефът на ДАНС Владимир Писанчев пред витрина с изпровизираната експозиция. Снимка: БТА

15 000 детайли и поне три златни огърлици представлява заловеното при акцията на ДАНС съкровище, показано вчера в Националния исторически музей. Министърът на културата Петър Стоянович и шефът на ДАНС Владимир Писанчев показаха праисторически предмети на пресконференция, но не съобщиха много подробности.
Директорът на музея Божидар Димитров каза, че златните предмети датират от около 3000 г. пр. Хр., тоест отпреди около 5000 години (виж по-долу историческите епохи). Предметите са били изкопани от иманяри преди няколко години, но са заловени при съвместната акция преди няколко седмици. Това означава, че притежателите им дълго време са се опитвали да ги продадат у нас или да ги изнесат през граница. Вероятно е имало дълги пазарлъци с потенциални купувачи.
Шефът на ДАНС Владимир Писанчев каза, че по историята на проследяването и залавянето може да се заснеме сериал поне „в два сезона”. Божидар Димитров обяви, че съкровището е изкопано от място „в центъра на България”.

Снимка: от репортаж на БНТ

Снимка: от репортаж на БНТДиректорът на НИМ Божидар Димитров, министърът на културата Петър Стоянович и шефът на ДАНС Владимир Писанчев пред витрина с изпровизираната експозиция. Снимка: БТАСнимка: от репортаж на БНТСнимка: от репортаж на БНТСнимка: от репортаж на БНТСнимка: БТАСнимка: от репортаж на БНТСнимка: от тв репортаж на Нова ТВСнимка: от тв репортаж на Нова ТВСнимка: БулфотоСнимка: от тв репортаж на Нова ТВСнимка: от тв репортаж на Нова ТВСнимка: БТАСнимка: от тв репортаж на Нова ТВСнимка: Булфото

Мартин Христов от Националния исторически музей (НИМ) каза по-късно пред Дарик радио, че златни предмети са много сходни, а някои от тях дори са идентични с тези, които преди време са открити в раннобронзовия некропол край карловското село Дъбене. Христов е бил ръководител на археологическите разкопки там. Той уточнява пред радиото, че все пак още никой не може да докаже със сигурност, че съкровището е от там.
Някои детайли от съкровището са сходни и с предметите от Варненския некропол, които са изследвани подробно и са датирани на възраст около 7000 години, тоест около 5000 години преди Христа (виж тук). Това е т. нар. халколит – каменно-медна епоха, наричана още енеолит. Науката е смятала, че по онова време първият метал, обработен от човек, е мед, но Варненското съкровище показва, че е обработвано и злато.

Много е вероятно първоначалната датировка на откритото сега съкровище да се окаже неточна, каза пред e-vestnik археолог, който изследва праисторията, но не желае да се афишира и да се набърква в работата на колегите си. Общността или племето, създало златните предмети във Варненския некропол, е било на прага на създаване на цивилизация. Божидар Димитров съобщи, че заловеното сега съкровище е създадено от „високотехнологична цивилизация”. Да се говори за „високотехнологична цивилизация” в каменно медна и раннобронзова епоха е меко казано спорно, независимо от изработката на златните предмети. Този израз на Димитров е типичен израз на национална гордост от идеята за високоразвита цивилизация по българските земи.

Някои от златните детайли са сходни с тези от Варненския некропол, но има огърлици с по-различен стил, които приличат на по-късни златни украшения.

Ако приемем, че съкровището е на 5000 години, това е второто най-старо българско съкровище, открито в нашите земи след варненското. То попада между каменно медна (халколит, енеолит) и ранно бронзова епоха. Това означава, че е 2500 години по-старо от тракийските съкровища, намерени у нас.

Операцията на ДАНС е продължила няколко седмици. Експертите не казват откъде точно е съкровището, за да не предизвикат иманярите.

Исторически епохи:

Праистория

Старокаменна епоха
Каменна епоха (10 000 г. – 4000 г. пр. н. е. – палеолит, мезолит и неолит)
Новокаменна епоха (6000 г. – 4000 г. пр. н. е.)
(Homo, Homo erectus, Homo sapiens)
Каменно-медна епоха (5000 г. – 3000 г. пр. н. е.)
Бронзова епоха (3500 г. – 1300 г. пр. н. е.)
Желязна епоха (1300 г. – 700 г. пр. н. е.)

История

Древност (800 г. – 500 г. пр. н. е.)
Античност (700 г. пр. н. е. – 475 г.)
Средновековие (500 г. – 1500 г.)
Ранен период на ново време
Ново време
Най-ново време

Забележка: Периодите преди християнското летоброене се означават пр. Хр. (преди Христа), еднозначно на по-широко използваното пр. н. е. – преди нашата ера.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.