СофияПловдивВарнаБургасРусе

Привидна власт, реална власт: кой всъщност управлява Алжир?

Франс прес

С президент, избран на общи избори, двукамарен парламент и конституционен съвет Алжир притежава фасадата на демокрация. Но функционирането на институциите остава непрозрачно заради важната политическа роля на армията, наследена още от войната за независимост.

В интервю за сайта „Всичко за Алжир“ за правомощията на президента Абделазиз Бутефлика, който разчита на четвърти мандат, бившият премиер Сид Ахмед Гозали казва, че „на хартия той има значителни правомощия“, но „в действителност, това съвсем не е така“.

Ролята на Службата за разузнаване и сигурност на страната (СРС) стана очевидна след зрелищно, но непубликувано обвинение срещу нейния началник, всемогъщия генерал Мохамед Медиен, наричан Туфик, който оглавява СРС от 1990 г.

Генералният секретар на Фронта за национално освобождение Амар Садани, приближен на Бутефлика, го призова да не се меси повече в политиката и да подаде оставка. Тази атака отекна като гръм в Алжир, където генерал Туфик още отпреди беше подозиран, че е против нов мандат на Бутефлика, за разлика от началника на генералния щаб генерал Ахмед Гаид-Салах.

Неочаквано обвинението срещу Туфик предизвика възход на симпатиите към СРС, която беше на първата линия в битката срещу ислямистите през 90-те години. Пресата реши, че „президентският клан“ стои зад атаките от страна на Садани и обвини Бутефлика, който е върховен главнокомандващ на армията, че иска да всее раздор в институцията. Но президентът се защити, като увери, че тези конфликти са „измислени“.

Бутефлика се яви на президентските избори през 1999 г. по настояване на армията, която тогава беше ангажирана във война срещу ислямските екстремисти и победи след оттеглянето на шестимата си противници и след като предварително отрече изборните измами в негова полза.

Веднага след като беше избран, той обяви волята си да остави отпечатък в политиката на страната, като предупреди, че не е нито „три четвърти президент“, нито „гарнитура към десерта“.

От независимостта на страната досега в действителност армията беше тази, която пряко определяше или предопределяше избора на държавния глава чрез „авторитарен избор“, според израза на социолога Мохамед Хашемауи, който твърди, че Алжир се управлява от „група преторианци“, действащи „по неписани правила“.

„Непрозрачността като начин на функциониране е вкоренена в историята на войната за освобождение“ (1954 – 1962), смята политологът Карим Амелал. „След 1962 г. всеки от аспектите на властта – привидна или реална – стана повече или по-малко видим.“

Юристът и бивш декан на Юридическия факултет в Алжир Маджид Бенших обяснява, че „военното командване има здрава хватка върху цялата политическа, икономическа и социална система“. „Избирайки държавния глава, то управлява цялата институционна и административна система“, твърди той.

Но „президентската институция не е изгубила своя авторитет“, държи да отбележи Ахмед Уяхия, който е началник на кабинета на държавния глава и няколко пъти е бил министър-председател. „Бутефлика е 100 процента президент, тъй като беше избран, да се каже, че това е било решено от армията, е лъжа“.

СРС дължи мощта си най-вече на правомощието да назначава хора на държавни длъжности. „Като орган на армията службата има думата при назначаването на по-голямата част от държавните служители. Оттам нататък, те не действат или не могат да действат другояче освен в рамките на системата на лоялност към военното командване и неговата разузнавателна служба“, казва Бенших.

„Това засяга всички държавни служители от най-високия ешелон – от президента на републиката до началника на „даира“ (заместник-районен началник) и дори по-надолу. Никой не може да бъде назначен без одобрението на службите“, потвърждава и Гозали.

Благодарение на това правило, допълва Мохамед Хашемауи, СРСС „покрива всички области на държавна намеса, от армията до централната банка, като се мине през външните работи, религиозните въпроси и информацията.“

„Методите на намеса на политическата полиция са най-вече възползването от публичната власт“, казва Хашемауи и дори приписва на разузнаването „създаване на части от опозицията, независими вестници и асоциации на гражданското общество“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.