СофияПловдивВарнаБургасРусе

Руската тактика засилва разделението в ЕС за санкциите

Ейдриън Крофт
Ройтерс

Сепаратисти в Славянск. Снимка: делфи

Руската тактика за създаване на нестабилност в Украйна без открита военна намеса изостря разцеплението в Европейския съюз по въпроса дали да бъдат наложени икономически санкции, като прави малко вероятно неотдавнашното решение за твърди действия.

Външните министри на ЕС решиха в понеделник да разширят списъка от 33 лица, чиито сметки да бъдат замразени и да им бъде наложена забрана за издаване на визи заради ролята им при превземането и анексирането на Крим от Москва през февруари.

Но това споразумение прикрива дълбоки различия за повода, който би предизвикал трета фаза на санкциите срещу Москва и преминаването от предимно символични дипломатически мерки и индивидуални ограничения към по-широки ограничения за търговията, енергийните и финансовите отношения с Русия.

Въпреки изявлението на френския външен министър Лоран Фабиюс, че лидерите на ЕС може да се съберат още следващата седмица, за да одобрят нови санкции, дипломати твърдят, че вероятността от такава специална среща не е голяма заради силно разминаване в позициите.

„Ако Русия не пресече червената линия на пряката военна намеса, не очаквам и ЕС да пресече червената линия на икономическите санкции“, коментира Щефан Лене, бивш високопоставен служител на ЕС за Източна Европа, който сега е хоноруван изследовател в изследователския център „Карнеги Подкрепа за международния мир“.

Вместо това Москва изглежда предпочита да действа чрез окупация на обществени сгради от въоръжени и маскирани проруски милиции в градовете и останалите селища на Източна Украйна и да повишава цените на газа, за да увеличи натиска върху Киев и да провали планираните за 25 май президентски избори.

Според Лене руският президент Владимир Путин изглежда решен да делегитимира правителството в Киев чрез тезата за „провалената държава“ по отношение на източните части на Украйна, като при това избягва прякото военно присъствие. В най-добрия случай това би могло да бъде прелюдия към преговори за федерализиране или силно децентрализиране на Украйна, което би било приемливо за всички страни.

Както често се случва сред 28-те държави членки на ЕС, позицията на Германия, най-голямата икономическа сила в блока, която има и специални исторически отношения с Москва, ще бъде ключова. Но Берлин се въздържа от решителни действия.

И понеже канцлерът Ангела Меркел е във великденски отпуск, а външният министър Франк-Валтер Щайнмайер е на обиколка в Източна Азия, германците бяха сдържани на срещата на ЕС в понеделник в Люксембург.

Германският вицеканцлер Зигмар Габриел, който е и министър на икономиката и енергетиката, призова Москва да покаже, че има сериозни намерения за намаляване на напрежението на четиристранните преговори в Женева в четвъртък, където ще е първата среща между външните министри на Русия и Украйна заедно със САЩ и ЕС.

„Очакваме на тези преговори Русия да предприеме сериозни и публично видими стъпки към деескалация. От Русия зависи да предотврати по-нататъшната ескалация, която би довела до икономически санкции“, каза Габриел пред репортери в Берлин.

Дипломати твърдят, че създавайки впечатление, че санкциите са реалистична заплаха, европейците искат да подсилят западната позиция в Женева, където ЕС ще бъде представляван от върховния представител за външната политика и сигурността Катрин Аштън.

Представители на ЕС обаче твърдят, че подготовката за активизиране на Брюксел върви бавно въпреки натиска от страна на САЩ. Днес Европейската комисия ще изпрати до националните столици секретни оценки на въздействието на потенциалния икономически конфликт с Русия за всяка страна членка.

Каквито и да са икономическите санкции, те ще изискват деликатно разпределение на тежестта между страните от ЕС. Германия има най-силни енергийни връзки с Русия, макар че Москва е едва 11-ият й търговски партньор. Франция има договор за доставка на военни кораби, а Великобритания служи за извънтериториален финансов център на руските богаташи.

Досега всяка от страните членки настоява другите да направят първата крачка. Лондон призова за намаляване на енергийната зависимост и прекратяване на оръжейния експорт, но се показа сдържан към спирането на финансовите потоци, докато Париж зае позиция, че е нужно да се удари руският елит по спестовната книжка.

Литва, която е изцяло зависима от руските доставки на газ, иска санкциите да се съсредоточат върху банковата област и оръжейните продажби.

„Макар че те работят по документи за това как би изглеждала третата фаза на санкциите, няма съгласие при какви условия да бъдат задействани“, казва Лене. „Очевидно е, че руската инвазия би била такъв повод, но ако това не се случи, ще бъде много трудно да се направи крачка към икономически санкции.“

Дипломати разказват, че на срещата на ЕС в понеделник са се обособили три приблизително еднакви по големина лагера. За по-строги санкции са настоявали Великобритания, Франция, Полша, Швеция, Дания, Чехия, Естония, Латвия и Литва. Най-нерешителни по отношение на санкциите са били Италия, Гърция, Кипър, България, Люксембург, Австрия, Испания, Португалия и Малта. По средата се е оформил лагер на страните, които още не са взели решение, начело с Германия, в който влизат още Холандия, Белгия, Финландия, Ирландия, Румъния, Словакия, Словения и Хърватия.

Чешкият министър на отбраната Мартин Стропницки формулира проблемите при поддържането на Европа единна по отношение на санкциите, чието налагане според договорите на ЕС изисква единодушие.

„Не винаги е толкова лесно, защото, разбира се, възприемането на кризата в Южна Европа и в Северна Европа е различно“, каза той пред репортери в Люксембург.

„Разбира се, ние, в Чехия, сме по-близо до позицията например на Полша или на балтийските държави, или до тази на Швеция, и ако мога да добавя Великобритания, затова по-скоро настояваме Съюзът да прояви твърдост.“

Още по темата: Перспективите за развитие на кризата

След вчерашното рязко изостряне на напрежението в Източна Украйна западният печат посвещава множество коментари на перспективите за развитие на ситуацията там и на отношенията на Запада с Русия.

Британският вестник „Индипендънт“ публикува репортаж от Източна Украйна под заглавие „Колко спонтанни са проруските протести, които избухват на изток?“. В коментара се цитират изказвания на местни жители, че в размирните градове на Източна Украйна на улиците са се появили непознати хора, които подклаждат сепаратистки настроения.

Френският „Монд“ изтъква четири причини, поради които ситуацията в Източна Украйна е различна от тази в Крим. За разлика от Крим, който беше включен в границите на Украйна едва през 1954 г., жителите на източните региони имат дълга обща история и връзки с Киев, изтъква изданието. Задълбочилото се през последните години политическо разделение между източната и западната част на Украйна според „Монд“ обаче също не бива да се пренебрегва.

Френският вестник изтъква, че политическите елити в страната са се научили да се възползват от факта, че в западните райони са по изявени националистическите нагласи, докато източните са под влиянието на Партията на регионите на бившия президент Виктор Янукович.

Украйна е разделена и икономически на индустриален Изток с куп екологични проблеми и остаряла инфраструктура, разчитащ предимно на държавни помощи, и на земеделски Запад, който изнася продукция не само в Европа, но напоследък и в Азия, посочва „Монд“. Четвъртата разлика с Крим според френското издание, че в Източна Украйна прозападните протести, които свалиха от власт правителството на Янукович, по начало бяха посрещнати с недоверие, не на последно място заради страховете от репресии срещу рускоезичното население.

Британският „Дейли Телеграф“ разсъждава какво иска да постигне руският президент Владимир Путин в Украйна. „Подчиняване отвътре, а не нападение отвън изглежда е предпочитаната техника на руския президент за контрол върху събитията в Украйна“, пише изданието.

„Сенчестата операция в Източна Украйна разкрива много за темперамента на президента Владимир Путин. Разпореждането за конвенционална военна инвазия би било твърде явен ход за този възпитаник на КГБ“, коментира „Телеграф“. Според вестника руска инвазия в пълен мащаб може да се случи, но поне засега Кремъл е избрал да води война в здрача, която може да бъде отричана.

Публикацията заключава, че Путин е постигнал първата си цел, която е да постави Киев пред невъзможна дилема: „Ако новите лидери на страната приемат предизвикателството и изпратят армията да отвоюва окупираните градове и държавни сгради, може да бъдат убити руснаци и Путин би се сдобил със своя претекст за нашествие в пълен мащаб“, предупреждава „Телеграф“.

Германският „Велт“ е на същото мнение. „Правителството на Украйна разполага с лоши карти: то трябва да се противопостави на провокациите на Москва, но без да дава на Путин повод за интервенция“, пише изданието. Само Западът може да сложи край на тази трагедия, настоява „Велт“.

Седмичникът „Цайт“ смята, че насрочената за четвъртък в Женева четиристранна среща на Украйна с Русия, Сащ и Европейския съюз е последният шанс за дипломация. Изданието предупреждава, че Западът не може да окаже военна помощ на Украйна, но би могъл да предложи перспектива за членство в ЕС. „Цайт“ подчертава, че с анексирането на Крим и заплахата от нахлуване в Източна Украйна Москва е показала, че повече не може да бъде считана за партньор на Запада.

Американският „Вашингтон пост“ разсъждава върху гледната точка на САЩ и президента Барак Обама във връзка със събитията в Украйна. Според изданието Обама вижда в украинската криза асиметрия на интересите. „Казано просто, бъдещето на Украйна е от по-голямо значение за Русия на Владимир Путин, отколкото за САЩ и Европа. За Путин това е екзистенциална криза, за Запада, засега, не е, което се доказва от ограничения американски и европейски отговор“, коментира американското издание. „Вашингтон пост“ допълва, че според Белия дом в момента Путин разглежда три възможности: федерална Украйна, която ще клони към Москва, анексиране на Източна Украйна по модела от Крим и нашествие под претекст предотвратяване на гражданска война в Източна Украйна.

Според американски анализатори, твърди „Вашингтон пост“, Путин няма да нападне, понеже инстинктите му на бивш разузнавач го тласкат към паравоенна акция под прикритие, а не към изпращане на танкове отвъд международна граница. „Обама не иска да превръща Украйна в изпитание на волите“, смята американският вестник.

Той изглежда е готов да приеме едно решаване на кризата по „финландски модел“ и в стила на Студената война, при което членството на Украйна в ЕС би било далечна перспектива, а влизането в НАТО не би било вариант. Според „Вашингтон пост“ стратегията на Обама е да накара Путин да си плати за авантюризма в дългосрочен план чрез мерки, които значително ще отслабят Русия през следващите няколко години.

Отвъд границата между мира и войната

Кръвопролитието в Югоизточна Украйна тласна региона отвъд границата между мира и войната, коментира „Росийская газета“ започналата силова операция на Киев срещу проруски активисти в Донбас, настояващи за федерализация на страната.

Украинската армия изпрати в региона въздушни десантчици и заяви вчера, че си е върнала контрола върху военното летище в Краматорск. РИА Новости информира за четирима опълченци, убити в боя, напомня вестникът. Държавната руска телевизия съобщи, че по непотвърдена от независими източници информация са загинали между 4 и 11 души.

„Украинските военни не чуха молбите на местните жители да не стрелят по тях“, коментира в заглавие „Вести“.

Според човек от „народната армия“, говорил пред РИА Новости и цитиран от „Росийская газета“, в щурма на летището в Краматорск участвали „наемници от американската компания „Блекуотър“.

Кризата в Украйна набира обороти, пише „Вечерняя Москва“. Армията превзе вчера летището в Краматорск, в 19 области от страната бяха формирани патрулни отряди от местни жители, а кандидат-президентката и фракционен лидер на партията „Баткившчина“ Юлия Тимошенко обяви създаването на „Национално движение за съпротива“ срещу войната, водена според нея от Русия в Източна Украйна, посочва изданието.

Според него федералисти са препречили изхода от летището в Краматорск и са издигнали барикада от гуми край портала. Протестиращи контролират и град Славянск, където „на барикадите дежурят въоръжени опълченци и няколко десетки мирни жители“. Там очакват сили, изпратени от Киев, да щурмуват града, отбелязва печатът.

Украинските военни заявиха, че са готови да стрелят, ако федералистите се опитат да стъпят на територията на летището, пише „Газета“.

Бившият руски петролен магнат Михаил Ходорковски, известен критик на президента Владимир Путин, организира на 24 и 25 април в Киев международна конференция за руско-украинските отношения и „стъпките за излизане от кризата“ в тях. Поканени са политолози, икономисти, културни дейци и опозиционери, критикуващи политиката на руската власт в Украйна, информира „Независимая газета“.

Според експерти Ходорковски има намерение да стане сериозна политическа фигура, изтъква вестникът.

Освободен през декември от Москва след десет години в затвора за финансови измами, Ходорковски „подчертава, че няма намерение да се оттегли от политическия живот. Днес ще го подкрепят малцинството хора в Русия, защото повечето отричат действията на украинската власт. Ходорковски обаче предпочита дългата игра“, коментира аналитикът Алексей Макаркин.

Той сравнява бившия шеф на петролния гигант ЮКОС с академик Андрей Сахаров и напомня, че през 80-те години на 20-и век съветският дисидент бе сред малцината, осъдили войната на СССР в Афганистан. „Малко хора го подкрепиха, но политическата ситуация внезапно се промени. И Сахаров стана не само депутат, но и авторитет за голям брой жители на Русия. Ходорковски явно разчита на нещо подобно“, добавя експертът.

Москва „отлага“ връщането на украинската военна техника от анексирания Крим, пише „Комерсант“. Според всекидневника украинският министър на отбраната ген.-полковник Михайло Ковал е изпратил в руското военно ведомство „най-подробен списък с над 1500 единици въоръжения и специална техника с молба всичко това да бъде изпратено от Крим“ в Украйна.

Това е първият официален документ от новите военни власти в Киев, получен в руското министерство на отбраната. Руските военни го сметнаха за официално признание на фактическата юрисдикция на Русия над полуостров Крим, се казва в материала.

В Украйна вече са изпратени 389 единици техника, 8 хеликоптера и самолета; в Одеса са изтеглени на буксир 3 военни кораба. Вчера обаче руският министър на отбраната Сергей Шойгу спря този процес. Заместникът му Анатолий Антонов мотивира това със стремеж да се разведри обстановката в Украйна.

По данни на ведомството всички тези оръжия и боеприпаси се изпращат от киевските власти директно в Източна Украйна. Министерството изтъква, че Русия спазва международните си ангажименти в рамките на

Парижката харта, Хелзинкския заключителен акт, решенията на ООН и на ОССЕ – да не изпраща или да ограничи оръжейните доставки в „горещи точки“, каквито според него са днес Източна и Югоизточна Украйна, пише вестникът.

Москва обаче смятала да продължи връщането на кораби и друга техника, негодна за военна употреба. Киев разчитал например да си получи обратно „3778 шапки ушанки, 14 582 чифта долни гащи, 22 322 партенки, 3588 котелки, 4798 калъфа за манерки, 23 машинки за подстригване и много други неща“.

Подготовката за поредната „пряка линия“ с Владимир Путин в телевизионния ефир на Русия, насрочена за утре, продължава, пише „Комсомолская правда“. Според президентския прессекретар Дмитрий Песков до момента са получени „над 1,2 милиона телефонни обаждания, на практика 230 000 есемеса, над 100 000 въпроса, зададени на сайта, почти 2000 видеовъпроса“.  По думите на Песков зрителската активност ще стигне върха си по време на самото предаване, допълва вестникът под заглавие „Хората се обаждат, за да благодарят на Путин за Крим“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.