СофияПловдивВарнаБургасРусе

Крим разцепи Казахстан на два лагера

Казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, изобразен от художник наивист. Снимка: еволюция.нет

Позицията на Астана по отношение на „руската пролет“ е подложена на резки колебания. В североизточната част на Казахстан живее рускоезично население, а то представлява една трета от населението на страната. Голяма част от тези хора притежават паспорти на граждани на Руската федерация.Докато Казахстан залага на интеграция с Русия, основания за безпокойство няма. Но положението не е просто. Никой не знае какво ще стане след смяната на властта.

По въпроса за обединението на Русия и Крим президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев отначало възприе курс на „уважение на териториалната цялост на Украйна“. След това обаче одобри резултатите от кримския референдум, а казахските представители в Общото събрание на ООН се въздържаха при гласуването за законността на референдума. За Казахстан това не бе еднозначен признак за подкрепа на руската позиция. Какво се крие зад тези противоречиви действия?

„Назарбаев не призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия, което обаче не влоши отношенията между Русия и Казахстан, каза за „Правда“ казахският политолог Досим Сатпаев. И този път в страната не очакваха той да подкрепи Москва по въпроса за Крим. Но той подкрепи руската позиция, като каза, че я разбира. И това предизвика разочарование, защото по-рано политиката на страната беше многовекторна. Астана и сега се старае да не разваля отношенията с Москва и със Запада. Това обяснява и колебанията на президента. И все пак, както сочат последните събития, Назараев ще трябва да се определи: натам, или насам.“

Тази многовекторност, изглежда, е свързана не толкова с външнополитически избор, колкото – както е и при Украйна – с нееднородния етнически състав на страната. Назарбаев трябва да се съобразява с две гледни точки, включително с проруски настроения североизток на страната, който одобрява действията на руския президент в Крим, и с останалата част на страната, където има смесени настроения по въпроса.

Досим Сатпаев потвърждава, че обществото в Казахстан е разцепено на два лагера главно по етнически признак, и националистически настроените активисти проведоха тази дни в Алмати антиинтеграционен форум.

Противниците на (путинския) евразийски проект заявиха, че им е неизвестно какво ще представлява договорът, който трябва да бъде подписан на 1 май, на какви принципи ще почива той, доколко ще съответства на конституцията на страната, може ли той да застраши икономическата и политическата независимост на Казахстан. „Това, което става сега в Украйна, ни дава още един повод да се обявим срещу планираното обединение. Ние не искаме да бъдем в съюз с такава държава (Русия)“, каза един от инициаторите на форума, лидерът на движението „Рух пен тил“ Жанболат Мамай.

Политологът Айдос Сарим пък отбеляза, че влизането на Казахстан в Митническия съюз доведе до негативни последици за икономиката на страната. „Ние виждаме, че песимистичните ни прогнози за Митническия съюз напълно се сбъднаха и в тези условия би било безсмислено и глупаво да храним някакви надежди, че Евразийският съюз ще донесе някакво спасение за икономиката на Казахстан“, каза той.

Политологът обаче не приведе доказателства в подкрепа на този песимизъм. Данните на статистиката говорят, че икономиката на Казахстан расте и по данни на Националната банка през 2014 г. ръстът на брутния вътрешен продукт ще надхвърли 6 процента. Това е по-ниско от средните 8 процента за изминалите 10 години, но световната криза затова е световна, защото спадат всички икономики. Извършената девалвация на тенгето (националната валута на страната – б.р.) ще окаже положително влияние върху макроикономическите показатели, на ръста на родната промишленост, ще съкрати вноса на стоки и ще осигури положителен търговски баланс.

Очевидно е, че опасенията на част от обществото са не в икономическата, а в политическата плоскост. „Руската пролет“ постави пред бившите съветски републики проблем, който може да се охарактеризира като „покушение на техния суверенитет“, тъй като много от тях след разпадането на СССР се оказаха с такива области в състава си, които по-рано са били руски.

Така, както Украйна получи от болшевиките Новорусия (историко-географско понятие за териториите по северното черноморско крайбрежие, присъединени към Руската империя от XVIII насам, включващо цялата югоизточна част на днешна Украйна – б.р.), то Казахстан през 1936 г. получи Източноказахстанската област. В такива градове, като Павлодар, Петпопавловск или Уст-Каменогорск и досега повечето от жителите са руснаци.

Затова в Казахстан възприеха болезнено изказването на председателя на Върховния съвет на Хакасия Владимир Щигашев. „Ние предадохме общо пет области на Казахстан, а след това Казахската автономна съветска република беше преименувана в съюзна съветска република. Тези територии се предаваха като разменни монети. В рамките на ОНД не бързаха с демаркирането на границите. Защо? Представете си, че изведнъж народите пожелаят да възстановят страната“, обърна внимание Щигашев.

„Руското МВнР вече взе отношение към тези думи, като каза, че не е от компетенцията на Щигашев да прави такива изявления“, отбеляза Дасим Сатпаев. Политологът обаче добави, че това е вече третото за половин година изказване на руски политици с териториални претенции към Казахстан. Ясно е, че такъв проблем съществува и той се оценява в Казахстан като „отразяващ част от общественото мнение в Русия“ и като „тревожен знак“. Засега всичко е нормално, но какво ще стане след смяната на властта? Каква линия на поведение би възприела Москва, ако на власт (в Казахстан) дойдат по-слабо лоялни към Русия политици?

Президентът на Казахстан се опитва да снеме тревогата у част от сънародниците си и уверява, че Казахстан не губи суверенитет, като се интегрира с Русия.
„Интеграцията ни позволява да премахнем бариерите в търговията и да повишим конкурентоспособността. Така че ние имаме чисто прагматичен интерес – да развиваме страната, да стимулираме икономиката и да увеличаваме брутния вътрешен продукт. Що се отнася до нашата политическа независимост, то Казахстан няма да отстъпи на никого своя суверенитет. Но ние доброволно предаваме някои икономически пълномощия на наднационални органи, както това става, например, в Евросъюза – там Европейската комисия приема решения, които регулират търговските отношения, таксите за пренос на нефт и газ, на ток, превозите по железните и автомобилните пътища“, каза Назарбаев на брифинг след срещата на върха по ядрената сигурност в Хага.

Неотдавна Назарбаев говори също, че онези чиновници, които накърняват правата на неказахското население на републиката, рискуват да се окажат на подсъдимата скамейка. Като цяло рускоезичното население гласува за Назарбаев даже по-активно, отколкото самите казахи. Но кримските събития дадоха тласък на ръста на самосъзнанието на руснаците, живеещи на постсъветски територии. Необходима ли е такава автономия в Казахстан?

„Не виждам абсолютно никакъв смисъл в това, защото в Казахстан, в рамките на нашата конституция, руският език е обявен за език на междунационалното общуване, т.е. има особен статут, каза Досим Сатпаев. Конфликтът в Украйна рязко раздели общественото мнение тук, в Казахстан, но това не повлия силно на съществуващите междуетнически отношения в нашата република.

Всякакви политически сили, които се опитат да разиграят тук националната карта, използвайки радикални методи, те, на първо място, ще играят не за благото на народа, а в полза на онези държави, на онези трети сили, които биха искали да хванат златна рибка в мътна вода. И ние в Казахстан добре разбираме това. Нашата република има нужда тук да вземат връх умерените, а не радикалните политически сили.“

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.