СофияПловдивВарнаБургасРусе

Вестници за продан преди избори? И новите приключения на Блъсков с „Труд“…

Първо дойде новината, че Ирена Кръстева продава вестниците си. Семейната пресгрупа на Пеевски.

Точно преди избори? И купувачът не е местен бизнесмен, ами ирландски предприемач.

После дойде по-забавната новина, че залезлият медиен император Блъсков купува в. „Труд” и „Жълт Труд”. И нетърпелив да го възприемат отново като вестникарски бос, веднага отишъл на планьорка и начертал светлото бъдеще пред колектива. Веднага обещал и купон, като в славните времена на пресгрупата през 90-те.

Какво е общото между тези сделки? И двете приличат на фиктивни, тоест с подставени лица за купувачи. Няма нормален европейски предприемач, който да си купи вестници днес, още повече в България – няколко малотиражни плюс най-тиражния всекидневник, който дължи първенството си на това, че се продава на половин цена.

Подобна сделка преди избори прилича само на прехвърляне на топката. Вестниците ще служат пак на когото трябва, а собственикът ще бъде чужденец и ще си взима парите за това. Но ще стихне напрежението около медийната група на Пеевски. По подобен начин вестник „Преса” го издава швейцарец.

А Блъсков купи омразния за него вестник „Труд”. Години наред водеше вестникарски войни срещу него и Тошо Тошев, с яд говореше за „трудоваците”. Сега изведнъж го купува.

Никой не вярва, че сам е извадил пари. По-скоро прилича на част от схема, при която някой иска да вземе сградата или да ликвидира постепенно губещи вестници (защото вестник има шанс да оцелее в медийна група, а не като отделно издание). Затова харизва на Блъсков „Труд”, да го управлява както е указано.

Дали зад това седи Пеевски, Максим Димов (по-раншен мераклия за „Труд” и „24 часа”) или Първа инвестиционна банка с прочутия Цеко, няма значение. Блъскови баща и син регистрирали фирма на 16-и (основен собственик е Блъсков-младши), а на другия ден Блъсков баща вече е на планьорка. Няма търпение.

„Жал ми е за „Труд” – това беше написала колежка във Фейсбук, като дойде новината. Никой не се съмнява какво ще стане с вестника. Блъсков опита таман 4 пъти да стане отново голям издател. Първо с вестник „Поглед”. Той почина скоропостижно, като остави и към 200 000 лв. дългове към държавата за осигуровки, съобщиха тогава от СБЖ, чиято е марката. След това вестник „Република”, после „Новините днес”, също покойници. Последно издаваше една малотиражка „Репортер”.

Обяснението за провала на Блъсков в опитите да повтори предишния си успех е просто – журналистите започнаха да бягат от него. Някои бяха излъгани със заплати и хонорари, на други им писна да работят в прекрасната атмосфера, която създава и да гонят светлите хоризонти, към които ги тика. Затова Блъсков се опитваше да прави вестници със сина си и с начинаещи репортери.

И при тази безизходица изведнъж се сдобива с готов вестник, направен, с по-голям тираж и авторитет. Дали? Вестник „Труд” е малко над 30 хил. тираж , както и „24 часа” (от които се продават по-малко от 70%), и само едно име им е останало, спомен за някогашно могъщество. Сега са с незначително влияние, губещи и на издръжка. Дори в интернет двата вестника са по-назад от нови по-скромни сайтове.

В колегията приемат със смесени чувства новите приключения на Блъсков. От една страна се забавляват да видят напъните му, от друга изпитват съчувствие към колегите си в „Труд“.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.