СофияПловдивВарнаБургасРусе

Дела, а не думи от САЩ и ЕС са нужни в Украйна

Разрушен завод край Донбас. Снимка: нюзру

По време на посещението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън в Киев, той трябва да намери време да мине през Майдана, където ще види импровизирани паметници на над 100-имата украинци, загубили живота си, борейки се за по-добре бъдеще за своята страна. Това е изключително трогателно преживяване.

От ноември те и стотиците хиляди други, които излязоха на улиците, искаха свобода и върховенство на закона, достойнство и зачитане на човешките права, край на корупцията и възможност за задълбочаване на интеграцията с Европа – с две думи, обратното на всичко, което представляват Виктор Янукович и Владимир Путин.

Посещението на Байдън последва кръг на преговори в Женева миналата седмица, получил лоши оценки от протестиращите, които все още са струпани в центъра на Киев. Изявлението, публикувано след преговорите в четвъртък, не споменаваше десетките хиляди руски войници, струпани по руско-украинската граница, нито анексирането на Крим от Русия.

Преговорите между Украйна, Русия, ЕС и САЩ не доведоха до призив за зачитане на териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Спомената бе обаче необходимостта конституционният процес в Украйна да бъде „прозрачен, ясен и да не изключва никого“, макар че това подпомага стремежа на Путин да се намесва във вътрешните работи на Украйна.

Няма ясни механизми за прилагане на споразумението от миналата седмица, а проруските сили в Донецк вече обявиха, че то не е приложимо към тях. Дори президентът Обама изрази съмнения, че резултатите от Женева ще решат кризата.

Подобен скептицизъм е оправдан. Тези, които казват, че е било по-добре страните да преговарят, трябва да разберат че самото решение да се приеме подобна среща спечели на Путин отлагане на възможността на допълнителни, по-тежки санкции. В това отношение Женева причини повече вреди, отколкото ползи. Санкциите са единствената сериозна надежда да бъде накаран Путин да преосмисли своята агресия и да се създаде опозиция срещу неговата политика в Русия.

Сега Съединените щати и Европейският съюз вероятно ще искат да дадат на процеса от Женева време да бъде доведен до край, преди да обмислят по-нататъшни санкции. Това ще усложни програмата на Байдън, защото украинските власти и гражданско общество искат дела, а не думи.

Украинците, с които се срещнах по време на неотдавнашното си посещение в Киев, се оплакаха от пасивната позиция на Запада и се чудеха защо САЩ и ЕС не се опитат да предотвратят или изпреварят по-нататъшните руски опити за дестабилизация на тяхната страна. От тяхна гледна точка Путин определя дневния ред, а Западът го догонва. Украинците са уморени от станалия всеобщ рефрен в европейските столици, че САЩ и ЕС „обмислят допълнителни санкции, ако Русия продължи действията си“.

Превземането на Крим от страна на Путин, оправдано с фалшиви твърдения, че живеещите там етнически руснаци са заплашени, беше ускорено от свалянето от поста през февруари на украинския президент Виктор Янукович. Това увеличи несигурността и засили параноята на Путин, че същото може да се случи в Русия. След като анексирането на Крим се оказа забележително лесно, Путин се насочи към други части от Източна Украйна, за да дестабилизира своя съсед с двойната цел стремежите на хората на Майдана никога да не се сбъднат – и да не станат възможен пример за руснаците – и за да може Западът да загуби интерес към задълбочаването на отношенията с все по-хаотичната Украйна.

Досега на Путин се наложи да плати ниска цена за този гамбит: два кръга ограничени санкции от страна на ЕС и САЩ, които изобщо не стигат достатъчно далеч. Дори да действа от чувство на параноя и слабост, Путин смята, че печели. Путин вижда Запада като още по-слаб, отколкото е, и подозира, че той няма да приеме тежки санкции, защото подобни мерки ще причинят финансови и икономически притеснения на Европа – независимо че те могат и да нанесат сериозни вреди на вече свиващата се руска икономика.

Преди преговорите в Женева в четвъртък, САЩ трябваше да приемат трети кръг от санкции, засягащи руски банки като Газпромбанк и Сбербанк. По същия начин, някои от приближените на Путин – като Игор Сечин, ръководител на най-голямата руска компания Роснефт; Алексей Милер, ръководител на Газпром; и Сергей Чемезов, председател на предприятието Рособоронекспорт, насочено към износ на отбранителни материали – фирмите, които те управляват, трябваше вече да са станали обект на санкции, и да бъдат санкционирани сега.

Ако Западът, или поне САЩ, бяха обявили нова серия сериозни санкции преди Женева, на Путин щеше да се наложи да се защитава, вместо да преговаря от позиция на относителна сила. Прилагането на подобни мерки преди Байдън да пристигне в Киев щеше да изпрати силно послание за подкрепа към Украйна и укор към Москва.

Визитата на Байдън дава на Съединените щати възможност да покажат солидарност с украинския народ. Едно посещение на Майдана би било особено трогателно и би подчертало факта, че сегашната криза се дължи на желанието на украинците да бъдат свободни – и на усилията на Путин да не им позволи това.

БТА

*Дейвид Креймър е президент на Фрийдъм Хаус (Freedom House). Той беше заместник-държавен секретар на САЩ за Русия и Украйна при администрацията на президента Джордж Буш-младши.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.