СофияПловдивВарнаБургасРусе

Дългата игра на Путин с рускоговорящите в Украйна

Ройтерс

Добре екипирани военни без опознавателни знаци завземат административни сгради в Източна Украйна. Снимка: от тв екрана

Решението на Русия да подпише миналата седмица мирно споразумение за Украйна не означава, че Кремъл прави отстъпки, а по-скоро, че президентът Владимир Путин е готов да прояви търпение в преследването на крайната си цел. Тази цел, както личи от неговите разсъждения и от разсъжденията на хора с близко но неговото мислене, е един ден да бъдат обединени в един общ дом говорещите руски език, включително тези, които живеят в границите на Украйна.

Тъй като е умел тактик, Путин знае, че прекаленото бързане при осъществяването на тези намерения може да бъде вредно за Русия – както бе показано от заплахата на Запада за строги санкции и от устрема на Европа да се откъсне от руските газови доставки. Подписването на четиристранното споразумение за Украйна в Женева миналата седмица, с което Русия демонстрира пред Запада, че желае компромис, е тактически обосновано за нея.

Понеже остават още четири години, преди да му се наложи да се стреми към преизбиране, а и има големи шансове да спечели нов 6-годишен мандат след това, Путин ще се възползва от това време, което му дава предимство през западните му съперници, чиято политика се ръководи от много по-краткосрочни императиви.

„Сега е най-важно да оставим сух барута и да бъдем готови за възможността кризата в Украйна да продължи дълго“, казва Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Russia in Global Affairs“, в чиято редакционна колегия е руският външен министър. „Споразуменията ще бъдат нарушени и ще бъдат постигнати наново. Този път Русия не е в защита, а в нападение. Това означава, че не й се налага да се тревожи, а може да продължи да оре своята бразда“, казва той.

Дългата игра на Путин означава, че той едва ли активно ще се стреми в близко бъдеще да замеси Русия във въоръжен конфликт заради Украйна. Но същевременно тя означава, че европейските страни ще трябва да се приспособят към далечното бъдеще, когато твърдите санкции усложнят техните търговски отношения и към заплахата от прекратяване на руските газови доставки, която постоянно виси над тях.

ТАКТИКАТА НА ПУТИН

Официално заявените цели на Русия в Украйна са ограничени: защита на сигурността на Русия, противопоставяне на разширяването на НАТО и защита на рускоезичните граждани на Украйна, ако бъдат подложени на преследвания.

Русия отрича, че прави каквото и да е планове да нападне. Миналата седмица в женевския хотел „Интерконтинентал“ водещите дипломати на Русия, Европейския съюз, Съединените щати и Украйна подписаха документ, който призова незаконните въоръжени групи в Украйна – включително проруските сепаратисти, окупирали над десет правителствени сгради – да се разоръжат и да се приберат по домовете си. До неделя договорът вече започна да се разпада, след като няколко души бяха убити в престрелка на контролен пункт на сепаратисти. Русия обвини Киев, че не прилага женевското споразумение.

Все пак източници, близки до преговорите, казват, че те са били забележителни, защото това е бил първият случай, след многократни опити, когато руският външен министър Сергей Лавров е седнал да преговаря за Украйна с мандат за сключване на споразумение.

Но един европейски дипломат изразява скептицизъм и казва, че споразумението е преструвка от страна на Москва. Показвайки, че е готов да преговаря, казва дипломатът, Кремъл разчита на своя засилващ се дипломатически натиск и си спечелва време, преди да бъдат наложени по-нататъшни санкции. „Разговорите и компромисите са само част от неговата [на Путин] тактика“, твърди пожелалият анонимност дипломат, като подчертава, че изразява лично мнение. „Той иска да има Украйна“, казва дипломатът по адрес на руския президент.

Предложеният от Русия компромис може да задълбочи разногласията в западната коалиция срещу Кремъл, а това е нещо, което би било само от полза за руснаците. Вече има различия между САЩ, които са „ястреби“ относно санкциите, и по-предпазливата Европа, където много държави са решили да избягват скъпо струващо противопоставяне.

ОБЩО БЪДЕЩЕ

Извън стандартната и официална линия на Кремъл за целите в Украйна, когато Путин или негови сътрудници предоставят от време на време възможност човек да хвърли бърз поглед какво мисли руският президент, се показват доказателства за наличието на по-широк набор от цели.

В четвъртък, по време на излъчвана на живо по телевизията сесия с въпроси и отговори, в един момент Путин започна да разсъждава за това как по време на царския режим голяма част от Източна и Южна Украйна е принадлежала на Русия и е била известна под името Новороссия, тоест Нова Русия. „Всички тези територии бяха дадени на Украйна през 20-те години на миналия век от съветското правителство. Защо са направили това, един Господ знае“, каза той.

Този коментар бе малък елемент от програма, продължила почти четири часа и обхванала десетки теми, но той беше отбелязан като много значим от анализатори на Кремъл. „Сега целта е Новороссия“, пише в своя блог Андрей Иларионов – бивш икономически съветник на Путин, а понастоящем негов критик – очертавайки какво е според него мисленето в Кремъл. „Това е историческата мисия на руския човек“, посочва Иларионов.

Дмитрий Песков, говорителят на Путин, отказа да отговори на въпроса какво е имал предвид Путин с коментара си за „Новороссия“ и границите от царско време. Тезата за руския народ, разделен от изкуствени държавни граници, се разработва от хора с начин на мислене, близък до този на Путин. Сред тях има високопоставени фигури от Руската православна църква (РПЦ).

Путин показа своята близост с църквата в събота вечерта, когато се появи на великденската служба в московския храм „Христос Спасител“ и получи лична благословия от патриарх Кирил.

„Милиони руски хора живеят и продължават да живеят в Украйна, няколко милиона украинци продължават да живеят в Русия“, заявява митрополит Иларион, ръководител на синодалния Съвет за външни църковни връзки с чужбина и един от най-близките сътрудници на патриарха.

„Ние имаме общ език, обща култура, имаме общо минало и дълбоко се надявам, че ще имаме общо бъдеще“, казва той в изявление, поместено на уебсайта на Църквата. „Политическата конюнктура, която подменя простия здрав смисъл, се намесва в съдбите на хората, разрушава ги и подобно на нож прерязва човешките отношения, като къса връзките между хората, но все пак тя има само временен характер“, заявява митрополит Иларион.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.