СофияПловдивВарнаБургасРусе

40 години по-късно, духът на диктатора Салазар витае в родния му град

Франс прес

Антонио Салазар. Снимка: архив

Пожълтялата снимка на статуята на диктатора е тържествено разположена над тезгяха на ресторанта „Кова Фунда“ в Санта Комба Дао. Носталгията към режима му, Ещаду Нову (б. ред.: Новата държава или Втората република – корпоративния авторитарен режим в Португалия между 1933 и 1974 г. начело със Салазар до 1968 г.), е осезаема, култът към местното чедо, което управляваше Португалия с желязна ръка, остава непокътнат.

Облъкатените на тезгяха редовни клиенти не крият възхищението си към човека, когото смятат за „най-честния политик, когото е познавала Португалия“. Антонио де Оливейра Салазар, починал четири години преди Революцията на 25 април 1974 г., продължава да обсебва хората в родния му град.

„Беше велик човек, нищо общо с корумпираните типове, които ни управляват днес. По онова време живеехме по-добре, имаше работа за всички“, казва 47-годишният чиновник Жозе Мануел Гомеш, макар и самият той да не е преживял тези мрачни години.

„Трябват ни стотина Салазаровци за оправяне на страната. Той беше диктатор, но не беше Хитлер или Мусолини“, додава 59-годишният реставратор на старинни мебели Мануел Кампуш.

Около 30-те хиляди политически затворници и петдесетината убити дисиденти изглежда са заличени от паметта им. За привържениците на Салазар, виновни са били „изстъпленията на ПИДЕ“, политическата полиция, които убягвали от контрола на лидера.

В дъното на залата се трупат бюст на Салазар, снимки на статуята му, която бива обезглавена след Революцията, както и книги и списания от времето на Ещаду Нову, донасяни с течение на времето от един или друг клиент. Миниатюрен музей във възхвала на диктатора.

С бяла готварска шапка на главата, 39-годишната Елена Соариш, дъщеря на собственика на ресторанта, се усмихва широко: „Хората се впечатляват най-вече от личността му. Това не им пречи да гласуват за социалистите или консерваторите.“

А точно крайнодясната партия ПНР, съвсем маргинална в Португалия с 0,2 до 0,3 процента от гласовете, едва ли ще направи пробив в малката община Санта Комба Дао с население 11 500 души в центъра на страната.

„Салазар е тема, която разделя населението, има поддръжници и противници. Той е част от историята ни“, коментира социалистът Леонел Гоувея, избран за кмет на селището през 2013 г.

Всеки пети португалец (19 процента) смята, че диктатурата е имала повече добри, отколкото лоши страни, спрямо 17 процента на това мнение преди десет години, сочи допитване на Лисабонския университет.

„С идването на кризата броят на носталгиците нарасна и в Санта Комба Дао, и другаде в Португалия“, съжалява 57-годишният Алберто Андраде. Този местен антифашист се е заклел повече да не стъпва в ресторанта „Кова Фунда“, където един от специалитетите е „треска по Салазарски“.

65-годишният праплеменник на Салазар е сред редовните клиенти – обядва там всяка неделя. Олисяло чело, квадратни очила с тънка рамка, Руи Салазар говори за него като за „хуманитарен патриот, който е сторил повече добро на страната от 40-те години демокрация“.

Скромната му къща, разположена на улицата, която все още името на прачичо му, е изпълнена със спомени, включително книга със заглавие „Ваканцията ми със Салазар“, публикувана през 1952 г. от любовницата му, френската журналистка Кристин Гарние.

В края на улицата, безусловни привърженици на човека, управлявал Португалия от 1932 до 1968 г. преди да предаде властта на Марсело Каетано, продължават да се събират веднъж месечно в тъмна зала, обсипана с картини и мебели на „работника на родината“.

Малко по-нататък къщата, където е израснал диктаторът, е в развалини. „Тук на 28 април 1889 г. е роден д-р Оливейра Салазар, изтъкнат господин, който управляваше без да краде“, пише на паметна плоча под порутения покрив с отнесени от бури керемиди.

Един от многото надгробни надписи на грижливо поддържания му с цветя гроб гласи: „Ще живееш вечно в сърцата на милиони португалци.“ Три дни след празника на Революцията стотици негови привърженици продължават да отбелязват годишнината му.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.