СофияПловдивВарнаБургасРусе

Приднестровие – „страната, която не съществува“

Анатол Голеа
Франс прес

Парламентът на Молдова. Снимка: официален сайт

На 28-годишната Ана й е дотегнало „да живее в страна, която в очите на света не съществува“. Жителите на Приднестровието, проруския сепаратистки регион на Молдова, искат признание, но преживяват мъчително конфликта в съседна Украйна.

След присъединяването на Крим към Русия Молдова и НАТО се опасяват да не би тази ивица земя с 500 000 жители да стане новата гореща точка пред прага на Европейския съюз. Против волята на Кишинев там от години са разположени около 1500 руски войници.

В Тираспол, „столицата“ на тази република, която не е призната от никоя държава, черешовите дръвчета цъфтят и семейства се разхождат по главната улица, покрай паметниците в прослава на някогашния Съветски съюз и паната с „националния“ герб – сърп и чук, обградени от житни класове и гроздове.

Често ще видите обаче и свръхмодерните супермаркети на частната компания „Шериф“, един от гигантите на местната икономика.

Но конфликтът в Украйна тревожи хората, установи екип на Франс прес, който успя да посети тази територия, до която достъпът на чужди журналисти е ограничен.

„Много сме обезпокоени. Много от нас имат роднини в Украйна. Много сме зависими от тази страна за всички видове стоки“, подчертава Елена Ротари, която продава зеленчуци на централния пазар.

„Всички ни е страх да няма война“, признава 49-годишната преподавателка Олга Загужелска, която срещнахме на граничния контролен пунк в Кучурган – Первомайск, основният и винаги отворен граничен пункт между Украйна и Приднестровието.

Според Тираспол украинците са затегнали контрола по границата, защото се страхуват от проникване на проруски настроени лица.

„Но нашата република на държавно ниво не се меси във вътрешните работи на Украйна“, настоява президентът Евгений Шевчук в ексклузивно интервю за Франс прес.

В анклава, в който 30 процента от населението са руснаци, 28 процента украинци и 40 процента молдовци, конфликтът в Украйна събужда болезнените спомени от гражданската война, която през 1992 г. взе 800 жертви.

Разтревожено от това, че руският може да изчезне в румънскоезичната Молдова, през 1990 г. Приднестровието се отдели, на фона на разпадането на Съветския съюз.

„Знаем какво е война. Тъжно е да гледаме как нашите братя в Украйна се бият едни срещу други“, казва Загужелска.

Две „враждуващи“ сестри, Молдова и Приднестровието днес са изправени срещу друга на двата бряга на Днестър.

На левия бряг Тираспол мечтае за митнически съюз с Москва. Пред Върховния съвет (парламента) се издига паметник на Ленин, а много активните служби за сигурност все още се наричат КГБ.

На десния бряг Молдова се готви да подпише споразумение за асоцииране с Европейския съюз.

И от двете страни на реката хиляди граждани са запазили съветските си паспорти, които още са валидни.

Парадоксално, но въпреки сепаратистката риторика, футболният клуб „Шериф Тираспол“ играе в националния шампионат на Молдова и предприятията от Приднестровието се регистрират в Кишинев, за да могат да осъществяват износ.

Самите граждани се справят: приднестровските им паспорти не се признават никъде, така че те използват молдовски, руски или украински документи.

Миналата седмица Тираспол поиска Москва и ООН да признаят независимостта на Приднестровието, за която през 2006 г. на референдум гласуваха 97 процента от жителите на областта.

Ще се присъедини ли Приднестровието към Москва? Седнал зад бюрото си, под портрет на Владимир Путин, Евгений Шевчук отказва да „спекулира“. Все пак признава, че в миналото „е мечтаел за обединение“ с Русия.

Путин се ограничава да напомня, че на Приднестровието трябва да му бъде разрешено „да решава собственото си бъдеще“, без обаче да признава официално областта, която няма обща граница с Русия.

Кремъл няма интерес да присъедини Приднестровието към Русия, смята политическият анализатор Константин Калачов.

„Нашето бъдеще е Русия. Тя винаги ни е помагала“, убедена е обаче Елена Ротари от Тираспол.

Москва поддържа местната икономика чрез финансова подкрепа, която възлиза на близо един милиард долара годишно (под формата на отстъпки от цената на газа и хуманитарни помощи), твърди председателят на парламента Михаил Бурла, цитиран от местните медии.

Кремъл плаща и добавка от 15 долара към пенсиите, които са по-високи от тези в Молдова.

„Медиите, които се получават тук, са руски или проруски, а това влияе върху общественото мнение“, споделя млада жителка на областта, пожелала да остане анонимна. Тя критикува и блокирането на достъпа до някои дискусионни форуми в интернет.

Десетки хиляди са емигрирали от Приднестровието, където средната заплата е около 200 евро на месец. В областта сега има повече пенсионери, отколкото хора в активна възраст.

Според Галина Михайлова, млада юристка в неправителствена организация за социално подпомагане, „колкото и да настояват, че сме независима държава, се чувствам по-близка до Молдова или Русия. Важно е да бъдеш признат, статутът ти да е уреден. Ако ли не, хората ще продължат да напускат.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.