Какво мислят за Украйна в Москва и в Минск: трите разлики

Дойче веле

Путин и Лукашенко на военен полигон. Снимка: официален сайт

Къде е разликата между оценките на Москва и Минск за сегашната украинска ситуация и нейното развитие в най-близко бъдеще и как в Беларус коментират изявленията на Лукашенко?

Първата принципна разлика между Москва и Минск в оценките на сегашната ситуация в Украйна е в различната трактовка на легитимността на украинските власти. Москва смята сегашното ръководство в Киев за нелегитимно. „Те нямат общонационален мандат да управляват страната“, заяви руският президент Владимир Путин по време на прекия разговор с избиратели на 17 април. В Кремъл, както и преди, смятат Виктор Янукович за действащ президент на Украйна.

Александър Лукашенко, от своя страна, макар да твърди, че в Украйна е бил извършен „незаконен, неконституционен преврат, фактическо завземане на властта“, в същото време подчертава: няма какво да се възрази на тези, които смятат, че украинският президент „се е отказал сам от изпълнението на своите задължения и е избягал“. „Що се отнася до Янукович, какъв президент е той за мен?“, заяви Лукашенко в ефира на украинския национален Първи канал.

Законна ли е властта?

Докато Кремъл демонстративно не разговаря с високопоставените украински чиновници, беларуският президент заявява, че съставът на сегашното украинско правителство е приет с гласуване на действащата в съответствие с украинската конституция Върховна рада, която е законен орган.

Нещо повече, Лукашенко наскоро се срещна с президента на Украйна Олександър Турчинов. Вярно, според политическия анализатор Роман Яковлевски, „такава среща нямаше да има, ако не беше волята на Кремъл“. Анализаторът е уверен, че в този случай Лукашенко е бил в ролята не на самостоятелен политически играч, а в качеството си на „руски разузнавач с цел да изясни какви са плановете на Киев за близкото бъдеще и да разбере каква ще е вероятната му реакция на различните сценарии, които се пишат в Москва“.

Русия е за федерализацията на Украйна, Минск е против

Втората съществена разлика между позициите на Москва и Минск е в отношението към разпределението на пълномощията между централната власт в Киев и местните власти. Москва настоява за провеждането на референдум по въпроса за федерализацията на Украйна. Минск се обявява против промяната на държавното устройство на Украйна. „Федерацията е пиано, на което от една страна ще свирят едни сили, от другата – други, включително външни, а това завинаги ще дестабилизира обстановката и ще доведе до по-нататъшна ескалация на конфликта“, заяви Лукашенко.

Както отбелязва белоруският политолог Андрей Фьодоров, източните региони на Украйна, веднъж получили автономия, ще могат най-малкото да блокират евроинтеграцията. В такъв случай Киев автоматично ще стане съперник на Минск в борбата за руски дотации. Имайки предвид това, може да се разбере и позицията на Лукашенко, който се опасява от подобно съперничество.

Но главното, което кара Лукашенко да бъде предпазлив в тази ситуация, е фактът на намеса във вътрешните работи на Украйна. Със сигурност беларуският лидер си задава въпроса: щом може така да се постъпва с Украйна, защо в случай на пореден руско-беларуски конфликт да не се поиска от Беларус да извърши конституционна реформа, заплашваща целостта на страната и властта на сегашния й лидер, смята Фьодоров.

Съобразяване с изборите

Москва и Минск изказват различни мнения и за президентските избори в Украйна, насрочени за края на май. Високопоставени руски чиновници неведнъж са заявявали, че Москва едва ли ще признае резултатите от тези избори. Путин смята, че президентската кампания протича в неприемливи условия: „Какви са тези законни избори, ако кандидатите от Изтока биват пребивани и срещу тях се пращат танкове и авиация?“

Лукашенко от своя страна заявява че Минск ще работи с всяко правителство, което избере украинският народ, и че колкото по-бързо бъде направен този избор, толкова по-добре. По неговите думи е необходимо да се помогне на украинските власти да проведат избори, иначе „това, което видяхте в Крим, ще ви се стори цвете“.

Освен това на срещата с Турчинов Лукашенко обеща, че „от територията на Беларус никога няма да започне агресия срещу Украйна, включително на трета страна“. Путин фактически получи разрешение от Съвета на федерацията да използва руските въоръжени сили на територията на Украйна.

Обаче, както отбелязват експертите, разликата между изказаните позиции, свързана с въпроси от такова равнище, в условията на сегашното руско-белоруско военно сътрудничество, няма да бъде от решаващо значение.

Разликата е само на думи?

Впрочем, разлика между позициите на Москва и Минск съществува само на думи, уверен е Роман Яковлевски. Де факто Беларус гласува против резолюцията на ООН, осъждаща анексирането на Крим. „Както и да разлюлява Минск геополитическата люлка между Изтока и Запада, височината все едно е ограничена от стените на Кремъл“, подчертава експертът.

Противоречивите изявления на Лукашенко за събитията в Украйна се обясняват с желанието му да продължи да лавира между Москва и Брюксел. Минск се опитва хем да не се скара с Киев, хем да изиграе ролята на верен съюзник на Русия. От една страна, Лукашенко е уплашен от киевския сценарий за смяната на властта в Украйна, а от друга – от позицията на Русия. Ако Кремъл поиска да разпростре върху Беларус практиката на завземане на територии, всеки повод ще свърши работа, отбелязва Андрей Фьодоров. Въпреки това Александър Лукашенко прави самостоятелни изявление, които са изгодни и лично за него, и за Беларус, смята директорът по изследванията на Либералния клуб Евгений Прейгерман.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.