СофияПловдивВарнаБургасРусе

Планът на Кофи Анан и новите преговори за Кипър

Никозия, гръцкият Кипър.
Снимка: Снежана Аврамова

Десет години след референдума в Кипър на 24 април 2004 г. проблемът за етнически разделения средиземноморски остров отново е на сцената в рамките на нова стартирала преговорна процедура.

Преговорите, водени през периода 2008-2012 г. от тогавашния президент на Република Кипър Димитрис Христофиас последователно с лидерите на кипърските турци Мехмет Али Талят и Дервиш Ероглу не доведоха до решение на кипърския проблем.

На сегашния етап процедурата, опираща се на договореност между настоящия държавен глава Никос Анастасиадис и Дервиш Ероглу, постигната на 11 февруари, не личи да напредва, както се очакваше.

И този път като че ли играта ще се разиграва повече в задкулисието, а намесите отвън „ще стават в подходящия момент“.

Водещата дума в тази игра имат американците, а британците, които някога бяха първа цигулка по кипърския проблем, сега сякаш ги няма.

Позоваването на плана на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан след резултата от референдума през 2004 г. той бе приет от кипърската турска общност, но отхвърлен от кипърските гърци не може да бъде база за договаряне.

Все пак обаче този план остава като отправна точка по този проблем. Заслужава внимание фактът доколко този план би могъл да се възприема като музейна реликва или той би могъл да бъде използван при оформянето на нов план за разрешаване на кипърския въпрос.

Отговорът се свежда да обстоятелството, че „планът Анан“ за повторно обединение на острова не се пръкна от нищото, а е плод на натрупан във времето опит по тази тема.

Кулминацията му бе през 2004 г., но подготовката на този конкретен план датира от 1999 г. В него се съдържаха и визии от 1992 г., когато бяха представени идеите на тогавашния генерален секретар на ООН Бутрос Гали „като схващания, по които има договореност“.

Оценявайки грешките и пропуските на гръцката страна, би могло да се назоват редица фактори, изиграли определена роля при събитията, съпроводили този план.

Първо, следва да се отбележи отстъпчивостта, проявена от тогавшното правителство 1998-2003 г. в Никозия по проблема за Кипър в стремежа му да осигури членство на острова в ЕС.

Второ, заслужава внимание тактиката на възприемане на идеите и предложенията на ООН и на англоамериканците на фона на логиката, че „те ще бъдат отхвърлени от Денкташ“ тогавашния лидер на кипърските турци . Когато през февруари 2004 г. в Ню Йорк Рауф Денкташ прие процедурната формула за диалог между двете общности на острова, кипърската гръцка страна бе изненада и нямаше „план Б“.

Трето, писмото на тогавашния кипърски президент Тасос Пападопулос през декември 2003 г. до генералния секретар на ООН във връзка с поемането на инициатива по кипърския проблем. Документът се появи в момент, когато идеята за Хагски арбитраж при уреждането на кипърския проблем се бе провалила и вината за това бе стоварена на турците. Изборът, който оставаше бе единствен: безпрепятствени усилия за членство в ЕС на Първи май 2004 г.

Четвърто, приемането на арбитраж през февруари 2004 г., който от само себе си би довел до едностранчив план за разрешаване на проблема, както впрочем и стана.

Пето, натиска, оказан от Атина за приемането на една процедура и на един план още преди той да бъде внесен.

Шесто, не бяха оценени правилно събитията и процесите в Турция и кипърската турска общност.

На фона на такъв едностранчив план, който не би гарантирал жизнеспособност и функционалност на споразумението между двете страни на острова, изборът на кипърската гръцка общност бе само един – да го отхвърли. Тогава се оформиха два лагера в обществото. За първи път след много години обществото бе разделено на две и бе силно разединено. Със своето обръщение президентът Тасос Пападопулос поиска от кипърските гърци мощно да кажат „не“ на този план. Това, от една страна, бе резултат от позицията и поведението му по отношение на съдържанието на този план, но от друга има и различно обяснение.

Тогавшният държавен глава на Кипър не искаше ефектът да бъде ограничен, защото във вътрешнополитически план биха се появили сътресения в обществото и би се задълбочило разделението и враждебността в него. Ефектът бе ясен, както бе ясно и посланието към онези, които искаха да наложат решение на кипърския проблем при сериозен дефицит на демократичност, което не можеше да осигури по-нататъшно функциониране на държавата и на системата за сигурност. Бързината на някои да прокарат плана няколко дни преди членството на Кипър в ЕС бе показателна за техните усилия в тази посока.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.