СофияПловдивВарнаБургасРусе

САЩ действат нерешително в противопоставянето за Украйна

Асошиейтед прес

Кризата в Украйна, развиваща се почти четвърт век след края на Студената война, символизира нерешителната външна политика, която САЩ, както се оказва, често водят, въпреки положението си на единствената световна свръхсила.

При положение, че вариантът за военна конфронтация с Русия не е на дневен ред, а европейските съюзници се колебаят дали да се присъединят към Вашингтон в налагането на по-строги икономически и финансови санкции на Москва, правителството на президента Барак Обама няма кой знае какви възможности да влияе на поведението на Кремъл в Източна Украйна, където проруски въоръжени формирования отказват да освободят завзетите от тях административни сгради близо до руската граница. Междувременно Русия отхвърля обвиненията, че подклажда размириците.

В понеделник обстановката става още по-напрегната – и.д. президент на Украйна нареди на силите за сигурност да подновят операциите в източната част на страната, а министърът на отбраната каза, че самолет, извършващ наблюдателен полет, е бил обстрелван над град Славянск.

Вицепрезидентът Джо Байдън бързо замина за Киев, за да покаже подкрепа за намиращото се в трудно положение временно правителство, представяйки пакет от финансова и несмъртоносна военна помощ. Държавният секретар Джон Кери договори миналата седмица в Женева сделка с Русия, Украйна и Европейския съюз, която трябваше да уталожи напрежението.

„Руснаците не приемат напълно легитимността на преходното правителство“ в Киев, каза преподавателят от университета в Харвард и бивш помощник-държавен секретар и посланик на САЩ в НАТО Р. Никълъс Бърнс. „Смятам, че една от причините САЩ и Европа да са на масата за преговори ( в Женева) е, че те мислят, че съгласявайки се с тези четиристранни преговори, руснаците фактически ще легитимират украинците. Това е хубава цел, но трябва да се внимава да не би руснаците да ни надхитрят“, заяви той.

Засега проруските въоръжени формирования не слагат оръжие, нито напускат административните сгради, въпреки че женевското споразумение ги призовава да направят това. Междувременно Москва иска също така временното правителство в Киев да нареди да бъдат премахнати протестните съоръжения на главния площад в столицата – Майдана. Там месеци наред се събираха демонстрантите, които в крайна сметка накараха бившия украински лидер Виктор Янукович да избяга в Русия и подтикнаха Москва да изпрати войски на стратегическия Кримски полуостров, където населението набързо гласува за присъединяване към Русия.

Сега Обама е подложен на двупартиен натиск да засили санкциите срещу банките на Русия и огромната й петролна и газова промишленост. Европейците не проявяват желание да го направят, защото разчитат на руския природен газ, който е 30 процента от потреблението им. Руският президент Владимир Путин вече предупреди, че доставките, които отиват към Запада по тръбопроводи, обслужващи първо Украйна, може да спрат. С това се обяснява нежеланието на Европейския съюз за по-строги санкции.

Женевското споразумение настоява всички страни да се въздържат от насилие, сплашване или провокативни действия. То призовава за разоръжаване на всички незаконно въоръжени групи и предоставя амнистия на протестиращите, които се съобразят с исканията, освен на тези, които бъдат признати за виновни в извършване на тежки престъпления.

Но реално нямаше начин да бъде наложено изпълнението на тази договореност. Путин отрича да играе ролята на кукловод на сепаратистите, а централното украинско правителство няма необходимите възможности да свърши тази работа. Това е голямата дупка в споразумението.

„Проблемът е, че украинската армия не е достатъчно силна, за да поддържа законността и реда в страната. Руснаците създават и измислят криза, за да демонстрират това“, заяви Бърнс.

Засега, така поне изглежда, Путин има по-добри карти. Обама казва, че руснаците скоро ще започнат да усещат икономическата болка, след като Вашингтон и Европа затегнат режима на санкциите. За момента обаче изглежда, че Путин е готов да приеме тази болка като част от цената за това, което според някои наблюдатели е дългосрочната му цел – да възстанови колкото може повече от някогашния Съветски съюз.

Обама прояви далновидност, когато в деня, в който беше постигнато четиристранното споразумение, изрази съмнение, че Русия ще оправдае очакванията.

„Надеждата ми е наистина да видим изпълнение през следващите няколко дни“, каза Обама. „Но не мисля, че можем да разчитаме на това, имайки предвид действията в миналото. Трябва да сме подготвени евентуално да отговорим на продължаващите усилия за намеса на руснаците в Източна и Южна Украйна“, заяви той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.