СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Скритите“ арменци в Турция в търсене на своето минало

Франс прес

Древната крепост Ани на границата между Армения и Турция. Снимка: самбо – фликр

Османците ги наричаха „остатъците от меча“. Сто години след масовите избивания от 1915 г. все повече турци от арменски произход, синове и дъщери на тези, които са променили вярата си, за да оцелеят, преоткриват своята идентичност и се осмеляват да я приемат явно.

Беркин е един от тези „скрити“ арменци. На този Великден 17-годишният младеж посети църквата Сурп Вородман в истанбулския квартал Кумкапъ. Той дойде да се моли заедно с десетки други вярващи. Естествено.

Беркин, който е възпитан като добър турчин в мюсюлманската вяра, едва сега открива своите християнски корени. Случайно, тъй като неговите родители не са споделяли с него тази „голяма тайна“. В началото на XX век неговото семейство е било арменско.

„Когато моята баба говореше вкъщи, аз наострях уши. Тъй като това не беше нито турски, нито кюрдски. Същото беше и с моя дядо“, разказва гимназистът. „Изведнъж започнах да правя проучвания. И така научих, че моят прадядо е оцелял от 1915 г.“.

На 24 април през онази година Османската империя поставя началото на първия геноцид на XX век. За по-малко от една година стотици хиляди арменци са депортирани, много от тях – избити, по-голямата част от имотите им са конфискувани.

Почти сто години по-късно тези събития остават табу, което властите в Турция упорито отказват да определят като геноцид.

Подобно на дядото на Беркин десетки хиляди арменци са приели исляма, за да се спасят от избиванията и са скрили своята идентичност в най-дълбокото кътче на паметта си. В продължение на десетилетия официалният турски дискурс, който възхвалява един единствен народ, мюсюлмански и сунитски, е превърнал тези „хора, преминали към друга вяра“ в нелегални.

„Уча в традиционна гимназия. Винаги ни сочат като врага“, казва със съжаление Беркин. „Спорим много в часовете по история, защото ние им казваме, че не сме предатели“, добавя той.

Но от няколко години оловната обвивка, която покрива тази страница от историята, започна да се пропуква. И миналото на арменците в Турция изплува.

Разбира се, движението е бавно, трудно. На много членове на тази общност, които днес би трябвало да наброяват милиони в Турция, според историците, все още им е неприятно да обявяват произхода си. Но други като Беркин са направили крачката.

„Този младеж е разбрал, той знае каква кръв тече във вените му, той е разбрал събитията от миналото“, се радва Диан Хекибашян, която посещава същата църква в Истанбул. „Той знае, че ние не искаме нещо много, че ние искаме мир“.

Сред другите признаци на това предпазливо възраждане е и успехът на курсовете по арменски език. Като този, воден от Талар Силейлян, който обединява всяка седмица десетина души в търсене на тяхната скрита идентичност, подобно на нея.

„Тези, които са научили на късна възраст, че са били арменци, започват първо да учат арменски език“, обяснява тази млада жена, инженер по професия.

„По-рано ние се страхувахме да говорим за това, но сега сме по-смели, могат да се говорят някои неща“, добавя Талар Силейлян. „И от друга страна някои турци също са готови да говорят за това, хората искат да знаят истината“, казва тя.

Официално позицията на турските власти не се е променила. Думата „геноцид“ остава забранена и е източник на силни дипломатически напрежения.

Но особено под натиска на някои интелектуалци речникът се променя, стъпка по стъпка. През декември министърът на външните работи Ахмет Давутоглу говори за депортиранията на арменци като „грешка“, „нехуманно действие“.

„Накрая ние можем да честваме нашите празници заедно, в нашите църкви“, казва с радост Тума Йоздемир, председател на асоциацията на християните от Изтока.

Но приближаването на стогодишнината от събитията през 1915 г. буди опасения за нови напрежения.

Като важна стъпка обаче турският премиер Реджеп Тайип Ердоган поднесе за първи път в сряда съболезнованията на Турция на жертвите на тази драма.

„Ние желаем арменците, които загубиха живота си при обстоятелствата в началото на XX век, да почиват в мир и изразяваме нашите съболезнования на техните внуци“, заяви той в съобщение.

„Не искаме големи обезщетения за това, което се е случило, искаме само те (турците – бел. АФП) да го признаят“, уверява Беркин.“Ние не сме изчезнали, ние сме тук, следите на нашите прадеди са тук и ние претендираме за своите корени“, казва той.

Дори противопоставяйки се на мнението на родителите си, младежът е решен да извърви докрай своето връщане към корените. След като навърши пълнолетие, той ще стане християнин.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.