За марихуаната и съдебните решения с любоФФ

Николай Хаджигенов. Снимка: личен архив

Преди време, когато медиите обявиха, че болен от множествена склероза е оправдан на първа инстанция, след повдигнато му обвинение за това, че е отглеждал две растения у дома си от чиято листна маса е приготвял извлек за лична употреба, ма не с идеята да фръкне мисловно нанякъде, а за да облекчи симптомите от иначе тотално нелечимата множествена склероза, ние лично бурно аплодирахме решението на съдия Галя Маринова от Районен съд Ловеч.

За съжаление, тогава така и не ни остана време да напишем нещо по въпроса. Аплодирахме решението, не само защото беше правилно и законосъобразно, а заради смелостта на съдия от малък съдебен район да постанови подобно, изключително непопулярно решение не само в правните среди, но и в управленските такива.

Независимо, че през България минава транзит дрога в количества кораби и тирове, у нас борбата с нарко търговията представлява преследване и осъждане на наркомани и най-любимата ни част – ученици, студенти и прочие млади люде хванати с по един или дори с по половин джойнт?

И всичко това на въпреки факта, че по цял свят медицинската марихуана се използва все по-широко, а дори в консервативна и доста задръстена Америка в отделни щати се продава свободно за лична употреба.

Повод за днешното ни дразнение е „новината“, че окръжния съд в Ловеч е отменил оправдателната присъда и е постановил решение с което е осъдил подсъдимия, като му е наложил наказание глоба в размер на 1000лв.

Не смятаме да задаваме, иначе сакралния въпрос за чий @@@ е тази присъда и какво точно се постига с нея.

Дори няма да питаме, тва дали е правосъдие изобщо, след като безспорно е установено, че подсъдимия не се е друсал, а е облекчавал симптомите от тежко и нелечимо заболяване.

И няма да го направим, не защото не знаем, че НК казва: „държане“ на наркотични вещества, а защото това решение няма смисъл, но пък за сметка на това е в пълен комфорт с мнението по въпроса на властта. Не бихме се учудили въобще ако съвсем скоро състава постановил осъдителното решение рязко се издигне в кариерата, щото у нас, така стават тия неща.

Дори, няма да споменаваме, че практикуващите юристи у нас масово не вдяват, че зад всеки един казус, стои не купчина хартия, а човешка съдба.

Не.

Ще ни се да зададем един риторичен въпрос от сорта на:

-А вие защо биете негрите?

Eй така, от скука.

На първо място, въпросният подсъдим Марин Калчев преди да се заеме с домашното отглеждане на марихуана е бил клиент на някой местен дилър.

Т.е. ако си беше купувал кротко необходимия му жмел нямаше да се прочуе със страшна сила.

Нямаше да му разбиват къщата униформени гавази и сега нямаше да е осъждан престъпник. Хем на никой не му дреме, дали си купува хероин или марихуана, която дори не пуши. Важното е да си плаща по трасето на свободния пазар.

Съвсем скоро, след като спира да си купува от пазара някой се усеща, щото тва не е ядрена физика и като спреш да си пазаруваш, явно си почнал да се занимаваш със земеделие в домашни условия, щото определено излиза по на сметка за ползвателите ако и това да бърка в джоба създадената стройна пазарна организация

След което „законът“ със страшна сила ти се стоварва върху главата.

И рязко от нелечимо болен се превръщаш в осъден престъпник, отглеждал наркотици у дома.

И те така.

На вас оставяме размислите по темата: кой, защо, как и прочие.

п.с. Псилютно сме убедени, че с тази осъдителна присъда нарко разпространението в района на Ловеч и околията не само се е видяло в чудо, но и е изчезнало изобщо.

От блога на Николай Хаджигенов, адвокат

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.