Дълго и мъчително възстановяване заради орязаните заплати в Испания

Ройтерс

Кармен Колядо пере болнични чаршафи в Мадрид от 11 години. Сега почти половината й колеги са уволнени, а 61-годишната жена, която има внуци, пере същото спалното бельо, болнични престилки и кърпи, както преди, но за половин заплата.

Колядо все още работи в страна, в която над една четвърт от работната сила, която наброява 22,7 милиона души, е без работа. Нейната заетост обаче в дългосрочен план не е особено ползотворна самата нея и за Испания.

„Тази зима трябваше за изключвам отоплението. Не мога да си позволя да излизам с приятели и се срамувам да кажа, че се обърнах към 91-годишната си майка да ми помогне да си платя бензина и застраховката на колата,“ посочи жилавата, светлокоса работничка.

Новите закони, които правят по-лесно орязването на заплатите и промяната на условията в договорите на служителите, помогнаха на Испания да избегне фалита преди две години. Те позволиха на компаниите да намалят цените и така да се съживи износът.

Промяната на трудовите закони, насърчени от Европейския съюз като част от икономическите промени, които се изискват от най-задлъжнелите страни членки на еврозоната, също промени значително испанското общество и ще има дългосрочни последици, които могат да подкопаят възстановяването.

Работниците с ниски заплати и на краткосрочни договори понесоха основния удар от намаляването на заплатите, създавайки нова подкласа на испанци, които вероятно цял живот ще се борят да намерят стабилна работа.

Според Международния валутен фонд неравенството в заплатите в Испания се е увеличило най-бързо в целия ЕС за периода от 2007 до 2012 година. Това разделение води до засилване на социалното напрежение в страна, която не толкова отдавна излекува раните си от 36-годишна диктатура, приключила през 1975 година.

Неотдавнашно проучване сочи, че подкрепата за двете водещи испански партии рязко ще спадне на предстоящите европейски избори, често възприемани като протестен вот, за сметка на по-малки формации. Причината за това е главно начинът за справяне с икономическата криза.

Тъй като доверието в основните партии намалява, консерваторите могат да изгубят абсолютното си парламентарно мнозинство на следващите парламентарни избори догодина, като така ще стане по-трудно прокарването на все още жизненоважните реформи в един поделен парламент.

Разходи

Въпреки ясните признаци на възстановяване, като се очаква икономиката да нарасне с около 1 % тази година, след като се сви с около 7 %, откакто започна кризата, испанският път към дългосрочен просперитет вероятно ще бъде стръмен, посочват икономисти.

Макар износът да е нараснал до една трета от брутния вътрешен продукт на Испания спрямо 20% преди пет години, икономическото здраве на страната зависи изключително много от разходите на домакинствата, които за същия период се свиха.

Това означава, че Испания трудно ще може да последва примера на Германия, чиито реформи на пазара на труда от 90-те години я направиха икономически локомотив, захранван от износ на висококачествени стоки, а не толкова от вътрешно потребление.

Икономистите се съмняват освен това дали по-евтините, основни стоки, които увеличиха износа на Испания, могат в дългосрочен план да се конкурира с подобни продукти в страни с още по-евтини такива продукти като Турция или Мароко.

Пътят към изхода ще бъде болезнен за Испания и като цяло в краткосрочен план Испания ще бъде една по-бедна страна, посочва Сантяго Карбо Валверде, икономист от университета Бангор в Уелс.

Разходите на домакинствата, основен стълб за ориентираните към услугите икономики като Испания, се свиха с над 11 % след спукването на строителния балон преди шест години. Макар скоростта на свиването да намалява, значително по-ниските заплати означават, че връщането към устойчив растеж може да отнеме години.

Опитът да се засили конкурентоспособността чрез намаляване на заплатите имаше обратен ефект в Испания, посочи Клаус Армингеон, политолог от университета в Берн, Швейцария.

„Орязването на заплатите засяга вътрешното потребление, което се отразява на растежа. По-ниският растеж ще накара правителството да приеме повече мерки за икономии, за да изпълни бюджетните цели, като се създава порочен кръг,“ допълни той.

Работещи бедни

Сривът на сектора на недвижимите имоти през 2007 година и 2008 година след продължил десетилетие балон на пазара на недвижимите имоти запрати страната от Иберийския полуостров по една наклонена надолу плоскост. Домакинствата и компаниите бяха изключително задлъжнели, държавата е лишена от солидните имотни данъци, а компаниите масово уволняват хора.

Почти една трета от безработните в страни от еврозоната са в Испания. В един момент безпокойството за дефицита в държавния сектор и банките в четвъртата по големина икономика във валутния съюз заплаши стабилността на единната валута.

Под натиска на международните си партньори Испания направи реформи. И консервативното, и левоцентристкото правителство одобриха промени, целящи да се създадат повече работни места, отчасти като улесниха и намалиха разходите на затруднените компании да заменят работници. Броят на хората на краткосрочни договори с ниски заплати се увеличи много. До края на миналата година 16,3 % от хората, които имаха работа, работеха на половин работен ден, спрямо 11,1 % в средата на 2007 година. Тереса Каверо, сътрудник на международната хуманитарна организация Oxfam в Испания, посочи, че резултатът е увеличаване на броя на т. нар. работещи бедни.

„Това са хора, които работят, но работните им места са много несигурни, а заплатите им много ниски,“ посочи тя. Делът на работниците, които са заплашени от бедност, е скочил с почти 18% от 2007 до 2012 година, според испанския национален статистически институт. „Да, хубаво е, че има работа, но на каква цена?,“ отбелязва Каверо.

Затруднени

Около шест милиона испанци са без работа и сграбчват всяка възможност за заетост. Когато шведската верига за продажба на мебели Ikea обяви, че открива нов магазин край Валенсия и ще й трябват 400 служители, постъпилите молби за работа бяха 20 000 няколко дни след публикуването на обявата и сървърите на компанията се сринаха.

Марина Фуентес, 57-годишна испанка, която чисти мадридски клиники от 34 години, е принудена да приеме намаляване на заплатата си миналата година.

Сега с 800-те си евро месечна заплата Фуентес подкрепя безработната си дъщеря, зет си, внучка си и племенника си, които живеят в тристаен апартамент. Когато дъщеря й поискала съвет от социален работник, той й отговорил, че тя трябва да се върне да живее с майка си.

Преди можех да изкарам до края на седмицата, сега съм щастлива, ако стигна до сряда,“ посочва Фуентес, която допълва, че се опитва да пазарува и готви на едро, за да спестява.

Работни места, които преди са били избягвани, сега са изключително търсени. Даниел Хисмеро, 34-годишен уличен метач в Мадрид, е част от профсъюз, който успешно се пребори да не бъдат орязвани заплатите с 40 % в частната компания, която е наета от градските власти да почиства Мадрид.

Техният коз бе продължилата няколко седмици стачка, заради която градът бе затрупан с боклуци. Той посочи, че компанията е залята от молби за работа.

Хисмеро печели 1100 евро месечно и се е съгласил заплатата му да бъде замразена, както и да получава намалена заплата шест седмици в годината до 2017 година, за да избегне по-големи орязвания. „Преди никой не искаше моята работа,“ отбелязва той.

„Винаги е била възприемана като скапана работа за малко пари. Сега се чувствам като един от привилегированите,“ допълва Хисмеро.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.