Eнергийни гиганти може да препънат политиката на Обама към Путин

Вероятно няма да е правилно да наречем това момент на смирение. По-скоро в случая става дума за лека засечка в грандоманията. Въпросният мъж никога не би си позволил да покаже, че се е поддал на страхопочитание или сплашване, но дори и той се замисли как да оцени огромните мащаби на случващото се пред очите му.

„Мащабът на инвестицията е огромен. Човек дори се бои да изрече тези грамадни числа“, каза руският президент Владимир Путин.

Тази плашещо голяма сделка от 2011 г. – майката на всички петролни сделки – бе скрепена във всекидневната на ваканционната резиденция на Путин в Сочи. Тя свърза „Ексон Мобил“ (Exxon Mobil) – най-печелившата американска компания на всички времена – с предимно държавната руска „Роснефт“ – най-голямата петролна компания в света.

С тази сделка за 500 млрд. долара двете компании се договориха да добиват газ чрез фракинг в Сибир, да сондират участъци от Северния ледовит океан, по-големи от Тексас, и да изградят огромен терминал за природен газ в руския Далечен изток. „Роснефт“ и неговите дъщерни компании пък получиха големи дялове от участъците на „Ексон“ в Северна Америка – в Западен Тексас, в петролните полета на Алберта, за дълбоководно сондиране в Мексиканския залив, и огромен дял от природния газ в Аляска.

Нищо чудно, че Путин си призна, че изпитва страхопочитание пред мащабите на това начинание.

Но сделката на „Ексон“ не е единствената. Миналата седмица в същия ден, когато съветникът на Обама по националната сигурност Сюзан Райс заплаши Путин със санкции срещу „много важни сектори“ от руската икономика, ако той нахлуе още повече в Украйна, шефът на „Роял Дъч Шел“ (Royal Dutch Shell) бе гост в резиденцията на Путин и казваше: „Ние имаме силно желание да укрепваме нашата позиция в Руската федерация“.

По-рано британският петролен гигант ВР (British Petroleum) говореше с известен свян за „затъването“ си в Русия: неговият шеф американец избяга оттам през 2008 г., страхувайки се за живота си, след като разразилият се спор за операциите на ВР в тази страна доведе до опит за покушение срещу него (чрез отравяне!).

Въпреки това над една трета от петролните и газовите запаси на ВР остават в Русия и същият този шеф, който не толкова отдавна избяга панически оттам, увери този месец акционерите на ВР, че компанията е така тясно свързана с Русия, че може „да играе важна роля като мост“ между Москва и Запада в украинската криза. „Взаимната зависимост между Русия като енергиен доставчик и Европа като енергиен консуматор е важен източник на сигурност и ангажиране от двете страни. Това трябва да продължи“, подчерта той.

Разговорите за връзката между енергийните интереси и войната винаги разстройват всички. Сенаторът Ранд Пол, републиканец от Кентъки, беше обвинен в редакционна страница в „Уолстрийт джърнъл“ този месец, че е „луд“, след като сп. „Мадър Джоунс“ („Mother Jones“) изрови отнякъде негов запис, в който той свързва войната в Ирак с ролята на вицепрезидента Дик Чейни в петролния сектор на компанията „Халибъртън“ (Halliburton).

Повдигането на петролния аргумент все още се смята за неучтив тон във всяка от двете политически партии и Пол се опита да даде заден ход по обвинението срещу Чейни. Но независимо дали това се харесва на някого или не, част от планирането в Пентагона за Ирак в периода след нахлуването е било извършено в офисите в Хюстън на KBR – дъщерна компания на „Халибъртън“. В годините след войната стана ясно, че нейното планиране е започнало още преди атентатите от 11 септември заради недоволство и опасения, че при управлението на Саддам Хюсеин иракският петрол до голяма степен бе откъснат от световния пазар поради политически съображения и заради неефективна държавна петролна компания.

Войната в крайна сметка не превърна Ирак в маяк на демокрацията по модела на Джеферсън, но петролният износ на страната тази пролет наистина скочи до най-високото си равище от 30 г. До войната в Ирак се стигна по много причини, но е време да признаем, че една от тях беше стремежът иракският петрол да потече безпрепятствено към пазарите, като се предаде в сръчните ръце на частната индустрия всичко онова, което спъваше доставките.

Така и сега в Русия световните енергийни гиганти са взели в „сръчните си ръце“ огромните руски доставки на петрол и на газ. При това положение насъщните им икономически интереси са Русия да не е в конфликт със света, за да могат свободно да търгуват с нейния петрол и газ. Каква роля ще играе тогава енергийната индустрия за постигането на тази цел?

Засега компаниите действат като противотежести на американския и европейския дипломатически натиск. Новите геологически анализи на „Ексон“ в Източна Арктика в съдружие с „Роснефт“ бяха обявени три дни след като НАТО каза, че замразява „цялото гражданско и военно сътрудничество“ с Русия и три дни преди нескопосано маскираните руски сили да започнат да завземат обществени сгради в Източна Украйна. Защо тогава Путин да се страхува от американските закани за икономическа изолация, след като най-голямата петролна компания на САЩ скача в скута му?

Ако Европа и Съединените щати решат да притиснат Русия със санкции, насочени срещу енергийния сектор, който съставлява над 50 процента от руската икономика, ще се възпротивят ли големите американски и западни петролни компании? Действайки обладан от грандоманските си мечти – абсурдната му идея за Евразийски съюз, фантазиите му за възстановяване на царската „Новороссия“ или на СССР, Путин опипва докъде се простират силите му. Той държи да го смятат за твърде голям, за да се провали. Ако големият петролен бизнес се съюзи с него, мечтите му могат и да се сбъднат.

Една от големите грешки на администрацията на Джордж Буш-младши след 11 септември беше, че постави всички страни пред избора дали да бъдат „с нас или против нас“. Но какъв ще бъде отговорът, ако сега зададем същия въпрос на големите западни петролни компании?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.